Събитие по проекта „Вечер на миниатюрите” ще се проведе в София на 26 юни
София. АТОМ Театър с поддръжката на Столична община ще осъществя третото от шестте събития по плана „ Вечер на миниатюрите ” за 2021 година Това оповестиха от пресцентъра на Общината . На 26 юни в Национален студентски дом. Тримата актьори ще бъдат показани в Селекция 3: Елена Маринова с танцовата миниатюра - “Преглъщане ”, Габриела Дукова с танцовия филм “Аз съм едно, което се трансформира в две ” и Братан Братанов с миниатюрата “Излазки ”. Те ще показват своите вълнуващи миниатюри, а на финала дружно с публиката ще имат опция да вземат участие в отворена полемика и да споделят своето мнение и несъмнено - въпроси.
Елена Маринова - „ Преглъщане “
Трябва ли всеки актуален план да е заздравен с сюжет? А даже и да има подобен, публиката схваща ли нереалното му показване, или то е просто за удовлетворение на актьора, че изкуството му е подплатено идейно? Понякога танцът идва просто от желанието за основаване на хубост, само че този мотиватор задоволителен ли е, с цел да открадна вниманието на публиката и да ги занимая със себе си? Естетическата приятност ли може да е единственото прекарване, което получаваме след театър? Има потребност да товарим публиката си с въпрос? Дали някой резервира въпроса в себе си, в случай че го чуе посредством придвижванията? Танцът самостоятелен ли е или се крепи от музикалната рамка и идейната идея? Трябва ли да се боря, с цел да надделея над музиката и по този начин да изградя автономия на придвижванията?
Миниатюрата ще показва мислите на актьора, който се бори със страха, че изкуството му може да остане завалено.
„ Преглъщане “ ще се преглъща елементарно. Ще е безусловно, ще е явно, ще е кристално ясно!
Габриела Дукова - „ Аз съм едно, което се трансформира в две “
„ Аз съм едно, което се трансформира в две “ наблюдава пътя и повратния миг в срещата и взаимоотношението с другия. Душата е главният детайл, който пази загатна в подсъзнанието. Поради тайнствената си мощност загатва за свръхестествената мощ, дух, енергетичен център. Едно от многочислените алегорични смисли на душата е точно диханието. Черното и бялото като цветове изграждащи образния облик на търсещите се лица, са препратки към ИН-ЯН. Това са две противоположности, които в никакъв случай не се опълчват изцяло. Филмът цели да показа концепцията за преображение и дълготрайност на духа. Човекът, времето и пространството са един път „ Ин ”, един път „ Ян ”.
Хореография и осъществяване: Бетина Димитрова, Марина Хараламбова
Габриела Дукова – режисьор; Михаела Калинова- режисьор; Деян Миленков- оператор; Музика: Caminauta
Братан Братанов - „ Излазки ”
Прието е, че импровизация се реализира в избрани рамки (свобода в рамка). Сякаш самият подтекст на случване не дава нужния театрален материал. Като че ли това, че сме дружно в общо пространство в този несравним момент от преходното ни битие не може да бъде задоволителна причина за ентусиазъм. Все едно без сложени задания ще се разпаднем, изгубим, изложим... Кой би поел риска на тоталната импровизация, в случай че не един НЕпрофесионален смешник? Това е Брамоло, приказва неговата версия на клоунския език Грамоло и има единствено една задача – да ИЗЛИЗА НА и ОТ сцената, сред обособените елементи на представлението. В най-хубавият случай ще разреди, освежи, развесели атмосферата, в най-лошият – ще се изложи тотално и ще потъне от срамуване в дървения под и най-сетне ще приключи несъстоятелната си кариера. При всички ще е почтен, тъй като няма различен избор. На сцената лъжата лъсва като полирана жълтица и колкото и да се стягаме и мъчим, не ни остава друго, с изключение на да бъдем просто себе си, умножени може би по 100.
„ Излазки “ са къси соло импровизации в преходите сред главните танцови миниатюри в границите на „ Вечер на миниатюрите “ — Showcase#3.
Участници: Пърформанс и музика – Братан Братанов (Bramolo)
„ Вечер на миниатюрите ”, предизвиква актьори от сферата на актуалния танц в България да показват своето творчество, създавайки поле за изява и съдействие сред артистите. Участниците имат цялостната поддръжка на екипа на АТОМ спектакъл.
Проектът „ Вечер на миниатюрите ” се осъществя с поддръжката на Столична Община – Програма „ Култура “.
Елена Маринова - „ Преглъщане “
Трябва ли всеки актуален план да е заздравен с сюжет? А даже и да има подобен, публиката схваща ли нереалното му показване, или то е просто за удовлетворение на актьора, че изкуството му е подплатено идейно? Понякога танцът идва просто от желанието за основаване на хубост, само че този мотиватор задоволителен ли е, с цел да открадна вниманието на публиката и да ги занимая със себе си? Естетическата приятност ли може да е единственото прекарване, което получаваме след театър? Има потребност да товарим публиката си с въпрос? Дали някой резервира въпроса в себе си, в случай че го чуе посредством придвижванията? Танцът самостоятелен ли е или се крепи от музикалната рамка и идейната идея? Трябва ли да се боря, с цел да надделея над музиката и по този начин да изградя автономия на придвижванията?
Миниатюрата ще показва мислите на актьора, който се бори със страха, че изкуството му може да остане завалено.
„ Преглъщане “ ще се преглъща елементарно. Ще е безусловно, ще е явно, ще е кристално ясно!
Габриела Дукова - „ Аз съм едно, което се трансформира в две “
„ Аз съм едно, което се трансформира в две “ наблюдава пътя и повратния миг в срещата и взаимоотношението с другия. Душата е главният детайл, който пази загатна в подсъзнанието. Поради тайнствената си мощност загатва за свръхестествената мощ, дух, енергетичен център. Едно от многочислените алегорични смисли на душата е точно диханието. Черното и бялото като цветове изграждащи образния облик на търсещите се лица, са препратки към ИН-ЯН. Това са две противоположности, които в никакъв случай не се опълчват изцяло. Филмът цели да показа концепцията за преображение и дълготрайност на духа. Човекът, времето и пространството са един път „ Ин ”, един път „ Ян ”.
Хореография и осъществяване: Бетина Димитрова, Марина Хараламбова
Габриела Дукова – режисьор; Михаела Калинова- режисьор; Деян Миленков- оператор; Музика: Caminauta
Братан Братанов - „ Излазки ”
Прието е, че импровизация се реализира в избрани рамки (свобода в рамка). Сякаш самият подтекст на случване не дава нужния театрален материал. Като че ли това, че сме дружно в общо пространство в този несравним момент от преходното ни битие не може да бъде задоволителна причина за ентусиазъм. Все едно без сложени задания ще се разпаднем, изгубим, изложим... Кой би поел риска на тоталната импровизация, в случай че не един НЕпрофесионален смешник? Това е Брамоло, приказва неговата версия на клоунския език Грамоло и има единствено една задача – да ИЗЛИЗА НА и ОТ сцената, сред обособените елементи на представлението. В най-хубавият случай ще разреди, освежи, развесели атмосферата, в най-лошият – ще се изложи тотално и ще потъне от срамуване в дървения под и най-сетне ще приключи несъстоятелната си кариера. При всички ще е почтен, тъй като няма различен избор. На сцената лъжата лъсва като полирана жълтица и колкото и да се стягаме и мъчим, не ни остава друго, с изключение на да бъдем просто себе си, умножени може би по 100.
„ Излазки “ са къси соло импровизации в преходите сред главните танцови миниатюри в границите на „ Вечер на миниатюрите “ — Showcase#3.
Участници: Пърформанс и музика – Братан Братанов (Bramolo)
„ Вечер на миниатюрите ”, предизвиква актьори от сферата на актуалния танц в България да показват своето творчество, създавайки поле за изява и съдействие сред артистите. Участниците имат цялостната поддръжка на екипа на АТОМ спектакъл.
Проектът „ Вечер на миниатюрите ” се осъществя с поддръжката на Столична Община – Програма „ Култура “.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ