Тайният дневник на София
Sofia Street Wisdom е сбирка на улични надписи в София. Не става дума за улично изкуство или графити, а за анонимни надписи, които се вършат с маркер, молив или... ключ.
Авторите на плана са Владислав Лепоев и Данислава Делчева, които се занимават от години с градската среда, като изследват по какъв начин тя ни трансформира и по какъв начин поддържаме връзка в нея.
Уличните надписи са тайният дневник на София, палитра от гласове, настроения и послания, които документират в пространството размишления и страсти .
„ Изотопия “ се зачете в многообразието от гледни точки по улиците.
„ Проектът е тип реверанс и овации към тази независимост на изложение, която ни дава улицата . Защото на процедура сега улицата е сякаш единственото място, където можем да приказваме в действителност свободно “, споделя Данислава Делчева.
Неразбрано изкуство или вандализъм?
„ Ние имаме вяра, че уличните надписи, които хората вършат, могат да бъдат доста повече изкуство, в сравнение с изкуството на артистите “, добавя тя.
„ Не е вандализъм никога “, склонен е Владислав Лепоев. Той „ събира “ надписи още от времето преди обществените мрежи. Следва качественото им професионално снимане – без паразитни сенки, с почит – като към нещо значимо.
Данислава пък колекционира и нарисувани по улиците на града лица. Нарекла е това Sofia Street Spirits, тъй като това е „ един автопортрет, който се отнася до всеки от нас “.
Така първичната концепция на събирачите на надписи Владислав и Данислава се разраства и оттатък лицата те към този момент имат и трета линия, по която работят - за печатни надписи, които включват и остарели табели още от времето на социализма . Отделят ги в независим профил в Инстаграм.
„ Имат потребност от ново място, настрана от мнението на хората и техните паники, тъй като те са пък част от градската среда, която губим или е имало или се е трансформирала след толкоз време, имат потребност от различен взор и ги отделихме в обособен профил. “
Първият надпис, сниман от Владислав Лепоев, бил в тоалетна и гласял: „ За да царуваш, би трябвало да мълчиш “ .
Сред любимците на Данислава Делчева са: „ Лошо ми е от вас “ и „ Вие сте неистина “. Тя признава, че повече й харесват по-войнствените надписи.
Интересът на двамата е и научно аргументиран. От диалозите им с антрополози от прилежащи страни става кристализира една от разликите – у нас няма толкоз обществено натоварени и ангажирани надписи . Предстоят им диалози с хора от някогашна Югославия и Румъния.
Владислав открива връзка сред интернет и освобождението на уличните надписи. Колкото по-назад във времето се връща, толкоз повече надписите стават „ по-обрани, виновни, поляризирани “, а в този момент „ всеки си написа, каквото си желае “ .
По думите му в мрежата всичко е доста закрепено и нямаш тази пространствена независимост на цвят, на текстура, до момента в който при надписите в действителна среда имаш повърхнина, материал, размер. „ И това е доста забавно – ние постоянно си приказваме дали в интернет нещата получават различен смисъл. Като снимаш нещо на улицата и го сложиш в интернет – какво става с него? А в случай че вземеш нещо от интернет и го напишеш на улицата, какво ще се случи? “
През уличните надписи столицата се чете „ много вълнуващо, по този начин както могат да се четат архетипите “, споделя Данислава. „ И мисля, че София е необятна в груповото си несъзнавано . Ние се изненадваме от ден на ден от това, което срещаме, изразено посредством надписи. “
Проектът на Владислав Лепоев и Данислава Делчева е гостолюбив – допълват го и други фотоси, които им изпращат не от София. Затова и неговите основатели считат, че той възпитава културата да сме по-наблюдателни и да имаме око за надписите на всички места към нас.
„ Вече сме съвсем експерти в „ лова “ на надписи , знаем какво да чакаме “, отбелязва Данислава. А за Владислав е занимателно, когато надписи им изпращат самите им създатели. „ Просто се усеща по кое време човек го е направил, който го изпраща. Аз постоянно съм желал някои хора да ги знам – кой го е написал това, за какво. “
Много разнообразни видове хора оставят писмени следи в общественото пространство. Владислав откроява няколко кръга. Най-активно работят агитките , които си имат „ специфични хора, които създават надписа, специфични хора, които го измислят – текстописци, дизайнери “. Следват политически ангажираните надписи и тези, свързани с другарство, обич, вилнеещи пристрастености.
„ Потокът на съзнанието е сериозен по улицата, харесва ми “, споделя още Владислав.
На Данислава най-интересни са й хората, документиращи преживелица от личния си живот или видяното в близост. Например „ На тази спирка има повече филми, в сравнение с Спилбърг е правил. “
„ Желанието да споделиш нещо с незнаен кръг от хора, които по-късно ще го видят , ме кара да си мисля, че, общо взето, пишещите са в някакъв смисъл по-живи, по-вълнуващи се от това, което става в близост, по-отворени към света и към хората. “
Сравнението с цифровото писане:
„ Когато пишеш на улицата, го правиш по по-личен метод: не знаеш кой ще го прочете и дали някой ще ти отговори “, акцентира Данислава и продължава: на улицата се случват и „ диалози “, има зачеркнати надписи, някой различен дописва, дава отговор, склонен е или не е склонен .
Търсачите на надписи са забелязали, че в надписите има и самобитна сезонност . През лятото да вземем за пример надписите са по-небрежни, не толкоз злободневни, свързани са с положителния живот, любовта и с това, че на никого не му се работи. Това се видяло доста ясно при митингите, когато розовите тематики отстъпили място на съществени изказвания и въпроси .
С есента и зимата идват нови остроумия, обобщава Данислава. „ Не ми се върви да пребивавам “. Задължението на индивида от системата, отговорностите, които ни притискат, избиват доста добре в уличните надписи. “
Цялото изявление изслушайте в звуковия файл.
Снимки: Sofia Street Wisdom
Авторите на плана са Владислав Лепоев и Данислава Делчева, които се занимават от години с градската среда, като изследват по какъв начин тя ни трансформира и по какъв начин поддържаме връзка в нея.
Уличните надписи са тайният дневник на София, палитра от гласове, настроения и послания, които документират в пространството размишления и страсти .
„ Изотопия “ се зачете в многообразието от гледни точки по улиците.
„ Проектът е тип реверанс и овации към тази независимост на изложение, която ни дава улицата . Защото на процедура сега улицата е сякаш единственото място, където можем да приказваме в действителност свободно “, споделя Данислава Делчева.
Неразбрано изкуство или вандализъм?
„ Ние имаме вяра, че уличните надписи, които хората вършат, могат да бъдат доста повече изкуство, в сравнение с изкуството на артистите “, добавя тя.
„ Не е вандализъм никога “, склонен е Владислав Лепоев. Той „ събира “ надписи още от времето преди обществените мрежи. Следва качественото им професионално снимане – без паразитни сенки, с почит – като към нещо значимо.
Данислава пък колекционира и нарисувани по улиците на града лица. Нарекла е това Sofia Street Spirits, тъй като това е „ един автопортрет, който се отнася до всеки от нас “.
Така първичната концепция на събирачите на надписи Владислав и Данислава се разраства и оттатък лицата те към този момент имат и трета линия, по която работят - за печатни надписи, които включват и остарели табели още от времето на социализма . Отделят ги в независим профил в Инстаграм.
„ Имат потребност от ново място, настрана от мнението на хората и техните паники, тъй като те са пък част от градската среда, която губим или е имало или се е трансформирала след толкоз време, имат потребност от различен взор и ги отделихме в обособен профил. “
Първият надпис, сниман от Владислав Лепоев, бил в тоалетна и гласял: „ За да царуваш, би трябвало да мълчиш “ .
Сред любимците на Данислава Делчева са: „ Лошо ми е от вас “ и „ Вие сте неистина “. Тя признава, че повече й харесват по-войнствените надписи.
Интересът на двамата е и научно аргументиран. От диалозите им с антрополози от прилежащи страни става кристализира една от разликите – у нас няма толкоз обществено натоварени и ангажирани надписи . Предстоят им диалози с хора от някогашна Югославия и Румъния.
Владислав открива връзка сред интернет и освобождението на уличните надписи. Колкото по-назад във времето се връща, толкоз повече надписите стават „ по-обрани, виновни, поляризирани “, а в този момент „ всеки си написа, каквото си желае “ .
По думите му в мрежата всичко е доста закрепено и нямаш тази пространствена независимост на цвят, на текстура, до момента в който при надписите в действителна среда имаш повърхнина, материал, размер. „ И това е доста забавно – ние постоянно си приказваме дали в интернет нещата получават различен смисъл. Като снимаш нещо на улицата и го сложиш в интернет – какво става с него? А в случай че вземеш нещо от интернет и го напишеш на улицата, какво ще се случи? “
През уличните надписи столицата се чете „ много вълнуващо, по този начин както могат да се четат архетипите “, споделя Данислава. „ И мисля, че София е необятна в груповото си несъзнавано . Ние се изненадваме от ден на ден от това, което срещаме, изразено посредством надписи. “
Проектът на Владислав Лепоев и Данислава Делчева е гостолюбив – допълват го и други фотоси, които им изпращат не от София. Затова и неговите основатели считат, че той възпитава културата да сме по-наблюдателни и да имаме око за надписите на всички места към нас.
„ Вече сме съвсем експерти в „ лова “ на надписи , знаем какво да чакаме “, отбелязва Данислава. А за Владислав е занимателно, когато надписи им изпращат самите им създатели. „ Просто се усеща по кое време човек го е направил, който го изпраща. Аз постоянно съм желал някои хора да ги знам – кой го е написал това, за какво. “
Много разнообразни видове хора оставят писмени следи в общественото пространство. Владислав откроява няколко кръга. Най-активно работят агитките , които си имат „ специфични хора, които създават надписа, специфични хора, които го измислят – текстописци, дизайнери “. Следват политически ангажираните надписи и тези, свързани с другарство, обич, вилнеещи пристрастености.
„ Потокът на съзнанието е сериозен по улицата, харесва ми “, споделя още Владислав.
На Данислава най-интересни са й хората, документиращи преживелица от личния си живот или видяното в близост. Например „ На тази спирка има повече филми, в сравнение с Спилбърг е правил. “
„ Желанието да споделиш нещо с незнаен кръг от хора, които по-късно ще го видят , ме кара да си мисля, че, общо взето, пишещите са в някакъв смисъл по-живи, по-вълнуващи се от това, което става в близост, по-отворени към света и към хората. “
Сравнението с цифровото писане:
„ Когато пишеш на улицата, го правиш по по-личен метод: не знаеш кой ще го прочете и дали някой ще ти отговори “, акцентира Данислава и продължава: на улицата се случват и „ диалози “, има зачеркнати надписи, някой различен дописва, дава отговор, склонен е или не е склонен .
Търсачите на надписи са забелязали, че в надписите има и самобитна сезонност . През лятото да вземем за пример надписите са по-небрежни, не толкоз злободневни, свързани са с положителния живот, любовта и с това, че на никого не му се работи. Това се видяло доста ясно при митингите, когато розовите тематики отстъпили място на съществени изказвания и въпроси .
С есента и зимата идват нови остроумия, обобщава Данислава. „ Не ми се върви да пребивавам “. Задължението на индивида от системата, отговорностите, които ни притискат, избиват доста добре в уличните надписи. “
Цялото изявление изслушайте в звуковия файл.
Снимки: Sofia Street Wisdom
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ