Снощи, преди да мине нощта в наречения на римски император

Снощи, преди да мине нощта в наречения на римски император месец, прибавихме още една секунда – високосна. Излиза, че даже скоростта на въртенето на Земята не е една и съща и с цел да изравним “слънчевото си време ”, прибягваме до допълнението.

Защо и по какъв начин се появява и се постанова тази парченце време, всеки от нас може да прочете – има задоволително и в известните, и в по-сериозните издания по астрономия. Но въпреки и сякаш толкоз незначителна, частичката допълнително ме накара да се замисля какво още може да се случи, какво още можем да създадем за тази още една секунда.Можем да се събудим и да завием отвилото се краче на заспалото дете. Можем да се усмихнем насън и да продължим да сънуваме. Мога да ти кажа “обичам те ”, да отворя врата, да затворя книгата и да си измия зъбите... Мога да направя толкоз къси и прелестни неща, в случай че съм добра.

Също по този начин мога, обляна в пот, да продължа с цяла секунда повече да скитам в кошмара на паники и безпокойства, трансформирани от Морфей в ужасяващи облици и обстановки. Да не устоя, да си потегли, да нараня... Защо да изброявам всички болки, които мога да причиня или да поема, всички способи да мога да съм зла и другите да са неприятни...

Дори може да е още цяла секунда повече досада.

Изборът, както постоянно, е значим.

... колкото едно " обичам те ",
тази нощ, по-дълга
с една високосна секунда...