Британия готви за Русия страшно наказание: връщане на руското злато в Москва
Снощи отлетя за Русия английският външен министър Лиз Тръс, чиято известност измежду нашата аудитория пораства с бързи темпове. Скоро, съгласно този индикатор, шефът на външното министерство може би ще изпревари представителя на Белия дом Джен Псаки, която към този момент неведнъж забавлява света със своите гафове и невероятни географски открития.
Измина по-малко от половин година, откогато Тръс беше назначена за началник на външното министерство, а тя към този момент се прояви, като кара танк покрай съветската граница в Естония: акт, осъществяването на който до неотдавна беше мъчно да си представим от дипломати от която и да е страна.
След това, говорейки в Австралия, тя осведоми обществеността за богатата история на Украйна, която е претърпяла доста нашествия „ от монголите до татарите “. Официалният представител на съветското външно министерство Мария Захарова към този момент ще може персонално да зададе на британката въпроса, който към този момент бе изнесен обществено: „ Колко години са минали сред двете нашествия: на монголите и на татарите? “
А оня ден, в изявление за Би Би Си, Тръс разгласи желанието на Лондон да помогне на балтийските страни „ през Черно море “. На което Захарова реагира с още по-голям възторг: „ Г-жо Трус, вашите знания по история са нищо спрямо познанията ви по география “.
Сега обаче, в случай че се съди по изказванията на английския министър в Народното събрание, Тръс има специфична задача: тя идва в Москва, с цел да ни показа „ режимът на най-тежките наказания против Русия, който в миналото е съществувал “.
Любителката на танковете строго сподели пред парламентаристите: " Ние сме в положение да наложим необятни наказания в разнообразни категории и те в действителност ще се насочат към всеки, който оказва стратегическа или икономическа поддръжка на съветския режим. Няма къде да се скрие. И аз съм изцяло ясно, че ще прилагаме тези наказания без боязън или предубеждения. "
Във войнствеността на своята изразителност, Тръс стигна до такава степен, че не изключи даже „ изземване “ (това е терминът, употребен в изявлението за Sky News) на съветска благосъстоятелност в Лондон. Британските вестници с очевидно наслаждение се втурнаха да правят оценка парцелите на имигрантите от Русия и постсъветските страни (за тях всички сме руснаци) в така наречен Лондонград.
Говори се даже за заледяване или изземване на имуществото на двадесет и тридесет годишни деца на богати руснаци, без значение от това какъв брой време са живели в Лондон и дали са получили английски паспорти.
Дори тези предприемачи, които освен са станали английски жители отдавна, само че и са вложили доста пари в закупуването на лоялността на истеблишмънта през годините, се третират „ под същото гребенче “. Например, неотдавна английското държавно управление отхвърли упорит план за създаване на линия за доставка на сила от Франция.
Причината беше фактът, че двама имигранти от Съюз на съветските социалистически републики бяха оповестени за крайни бенефициенти на този план: някогашните топ мениджъри на Лукойл и Юкос Виктор Федотов и Александър Темерко, които от дълго време са получили английски паспорти и са станали съществени спонсори на Консервативната партия.
Колкото и да се пробва някой от някогашните „ наши “ да подкупи ръководещия хайлайф във Англия, въпреки всичко в подобаващия миг пресата ще вдигне скандал за „ съветските пари “. И в този момент, по време на дебатите в Народното събрание, лейбъристите не пропуснаха да припомнят на шефа на външното министерство за авторитетните донори на торите. Един от тях изрази вяра, че „ съветското консервативно злато ще откри своя път назад в Москва “.
И те считат, че това е за наказване на Русия? Да знаеше единствено този лейбърист какъв брой желаят това в Москва и какъв брой доста оказват помощ на нашите данъчни изявленията на пресата им за цената на недвижимите парцели на съветските предприемачи.
Отдавна призоваваме Лондон да спре да „ пере мръсните пари “, изнесени от страната в гигантската офшорка, наречена " Англия " и да спре приемането на олигарси, търсени от съветския закон за обири (както в тази ситуация с хората от ЮКОС) на острова.
Не би трябвало да забравяме, че Владимир Путин още преди две десетилетия прикани предприемачите да върнат средствата си в Русия, като ги предизвести почтено: „ Няма да кажа, че капиталът ви ще бъде замразен на следващия ден... Но ще стане. Вие ще се измъчите да гълтате прахуляк, бягайки през съдилищата в опит да си размразите тези средства. "
И той неведнъж по-късно повтори апела си. А в този момент, става известно, че някой в Лондон още наивно има вяра, че отнемането на капиталите на бегълците -олигарси ще удари мъчително по Русия?!
Най-изненадващо е след заканите за нахлуване върху съветския бизнес (говорим освен за частните недвижими парцели в „ Лондонград “) английските политици и публицисти, оживено обсъждащи възможното „ изземване на съветска благосъстоятелност “, даже не се питат с какво можем да им отговорим.
Единственото нещо, което тормози кореспондента на Sky News, който интервюира Тръс, е това, че съветските олигарси повече няма да влагат в недвижими парцели в Лондон и това ще докара до съществени загуби за бюджета. На което шефът на външното министерство патетично отговори, че за Лондон „ правилата на свободата и демокрацията “ са доста по-важни.
Когато Москва през устата на дипломатите непосредствено загатва, че " има с какво да отговорим ", британците отварят необятно очи - напълно според правилото " А нас пък защо? " Но в Русия има доста повече английски предприятия, в сравнение с съветски във Англия.
И в този момент броят им нараства, защото двама съществени играча на пазара (Shell и Unilever) изтеглят офисите си от Холандия, трансформирайки се извънредно в английски резиденти. Разбира се, ние не действаме с такива пиратски способи, с които Лиз Тръс ни заплашва, само че също можем краткотрайно да замразим активите им. Може да си представим шума на Запад, в случай че Русия реши да отвърне на глобите, виждаме това в нервната реакция на нашите реципрочни ограничения в отговор на преследването на канала RT DE в Германия.
Разбира се, западните бизнес кръгове, за разлика от политиците, изключително в тези страни, които са доста по-здраво стопански свързани с Русия, претеглят следствията от нов кръг от наказания и се пробват да предупредят държавните управления си за тях.
Все още неопитната немска външна министърка Аналена Бербок, до момента в който беше в Киев, прояви храброст, разяснявайки вероятни антируски наказания: „ Поради тесните стопански връзки на всички сътрудници и на първо място на моята страна, да, ние също сме подготвени да платим висока икономическа цена за това. " Тоест, за разлика от английския си сътрудник, тя най-малко схваща, че казусът няма да е единствено в напускането на някой наследник на олигарх или в рухването на цените на първокласните парцели.
Съдейки по неотдавнашните изявления на Financial Times, Западът, пробвайки се да покаже външно единение във връзка с антируските наказания, е разкъсван в комплицирани подмолни договаряния. В същото време Съединени американски щати, които са доста по-малко свързани с съветския бизнес, намерено оказват напън върху страните от Европейски Съюз. Скривайки се зад нуждата да се „ поеме идентична тежест на загубите “, американците упорстват Европа да одобри явно доста по-сериозни вреди за стопанската система си.
Виктория Нуланд, която дава отговор за антируската политика в Държавния департамент на Съединени американски щати, споделя в тази връзка: „ Нашата цел би трябвало да бъде да нанесем повече вреди на Русия, в сравнение с ще нанесем на себе си, в случай че се движим в тази посока “.
Но в това време изисква „ заслужено систематизиране на икономическата тежест от глобите сред европейските страни “. Тя също по този начин споделя, че Европа и Америка би трябвало да бъдат „ еднообразно засегнати “ от това, само че в действителност всички осъзнават, че американците ще изгубят с доста пъти по-малко. Осемте години на санкционния режим към този момент потвърдиха, че стопанските системи на Германия и Франция страдат най-вече от него.
Европейските предприемачи са наясно, че американците, извивайки ръце за въвеждане на глобите, санкционират не толкоз Москва, колкото главните си стопански съперници от Европейски Съюз. Това стана изключително явно на взаимната конференция на президента на Съединени американски щати и немския канцлер, извършена в Белия дом предишния понеделник.
Колкото и да се мъчиха да измъкнат пряк отговор от Олаф Шолц по въпроса за ориста на Северен поток 2, той деликатно го избягваше. Ала в това време Джо Байдън със злобна усмивка съобщи напряко, че „ при положение на навлизане на Русия в Украйна “ планът ще бъде погубен, без значение от позицията на Берлин “.
Толкова за независимостта на Германия при вземането на решения, толкоз за „ идентичното систематизиране на тежестта “!
„ Северен поток “ беше упоменат и от английския министър председател Борис Джонсън, който посвети на глобите против Русия колонката си във вестник „ Таймс “ (очевидно столът под него съществено се люлее, щом приготвя почвата с цел да се върне към обичайнато си кариера на вестникарски колумнист след оставката си).
Джонсън, сходно на Тръс, напомни „ монголските орди “, сравнявайки ги с „ съветските нашественици “. И той заплаши Москва с невиждани наказания, които ще влязат в действие „ сега, когато първия ботуш на първия съветски боец стъпи на суверенната територия на Украйна “ (с което за следващ път потвърди, че наличието на нашата войска в Донбас не е нищо повече от басня). Как ще се отрази това на английския бизнес и стопанската система на Европа, Джонсън реши да не загатва.
Що се отнася до „ светлото бъдеще “, което той предвижда за Украйна, английският министър председател се изрече в Киев напълно недвусмислено, като даде обещание да се бие с Русия „ до последната капка кръв “ – украинска кръв, несъмнено. По въпроса нито Джонсън, нито Тръс съжаляват. Това те са подготвени да пожертват, без подозрение, с лекост и когато и да е.
Превод: ЕС
Измина по-малко от половин година, откогато Тръс беше назначена за началник на външното министерство, а тя към този момент се прояви, като кара танк покрай съветската граница в Естония: акт, осъществяването на който до неотдавна беше мъчно да си представим от дипломати от която и да е страна.
След това, говорейки в Австралия, тя осведоми обществеността за богатата история на Украйна, която е претърпяла доста нашествия „ от монголите до татарите “. Официалният представител на съветското външно министерство Мария Захарова към този момент ще може персонално да зададе на британката въпроса, който към този момент бе изнесен обществено: „ Колко години са минали сред двете нашествия: на монголите и на татарите? “
А оня ден, в изявление за Би Би Си, Тръс разгласи желанието на Лондон да помогне на балтийските страни „ през Черно море “. На което Захарова реагира с още по-голям възторг: „ Г-жо Трус, вашите знания по история са нищо спрямо познанията ви по география “.
Сега обаче, в случай че се съди по изказванията на английския министър в Народното събрание, Тръс има специфична задача: тя идва в Москва, с цел да ни показа „ режимът на най-тежките наказания против Русия, който в миналото е съществувал “.
Любителката на танковете строго сподели пред парламентаристите: " Ние сме в положение да наложим необятни наказания в разнообразни категории и те в действителност ще се насочат към всеки, който оказва стратегическа или икономическа поддръжка на съветския режим. Няма къде да се скрие. И аз съм изцяло ясно, че ще прилагаме тези наказания без боязън или предубеждения. "
Във войнствеността на своята изразителност, Тръс стигна до такава степен, че не изключи даже „ изземване “ (това е терминът, употребен в изявлението за Sky News) на съветска благосъстоятелност в Лондон. Британските вестници с очевидно наслаждение се втурнаха да правят оценка парцелите на имигрантите от Русия и постсъветските страни (за тях всички сме руснаци) в така наречен Лондонград.
Говори се даже за заледяване или изземване на имуществото на двадесет и тридесет годишни деца на богати руснаци, без значение от това какъв брой време са живели в Лондон и дали са получили английски паспорти.
Дори тези предприемачи, които освен са станали английски жители отдавна, само че и са вложили доста пари в закупуването на лоялността на истеблишмънта през годините, се третират „ под същото гребенче “. Например, неотдавна английското държавно управление отхвърли упорит план за създаване на линия за доставка на сила от Франция.
Причината беше фактът, че двама имигранти от Съюз на съветските социалистически републики бяха оповестени за крайни бенефициенти на този план: някогашните топ мениджъри на Лукойл и Юкос Виктор Федотов и Александър Темерко, които от дълго време са получили английски паспорти и са станали съществени спонсори на Консервативната партия.
Колкото и да се пробва някой от някогашните „ наши “ да подкупи ръководещия хайлайф във Англия, въпреки всичко в подобаващия миг пресата ще вдигне скандал за „ съветските пари “. И в този момент, по време на дебатите в Народното събрание, лейбъристите не пропуснаха да припомнят на шефа на външното министерство за авторитетните донори на торите. Един от тях изрази вяра, че „ съветското консервативно злато ще откри своя път назад в Москва “.
И те считат, че това е за наказване на Русия? Да знаеше единствено този лейбърист какъв брой желаят това в Москва и какъв брой доста оказват помощ на нашите данъчни изявленията на пресата им за цената на недвижимите парцели на съветските предприемачи.
Отдавна призоваваме Лондон да спре да „ пере мръсните пари “, изнесени от страната в гигантската офшорка, наречена " Англия " и да спре приемането на олигарси, търсени от съветския закон за обири (както в тази ситуация с хората от ЮКОС) на острова.
Не би трябвало да забравяме, че Владимир Путин още преди две десетилетия прикани предприемачите да върнат средствата си в Русия, като ги предизвести почтено: „ Няма да кажа, че капиталът ви ще бъде замразен на следващия ден... Но ще стане. Вие ще се измъчите да гълтате прахуляк, бягайки през съдилищата в опит да си размразите тези средства. "
И той неведнъж по-късно повтори апела си. А в този момент, става известно, че някой в Лондон още наивно има вяра, че отнемането на капиталите на бегълците -олигарси ще удари мъчително по Русия?!
Най-изненадващо е след заканите за нахлуване върху съветския бизнес (говорим освен за частните недвижими парцели в „ Лондонград “) английските политици и публицисти, оживено обсъждащи възможното „ изземване на съветска благосъстоятелност “, даже не се питат с какво можем да им отговорим.
Единственото нещо, което тормози кореспондента на Sky News, който интервюира Тръс, е това, че съветските олигарси повече няма да влагат в недвижими парцели в Лондон и това ще докара до съществени загуби за бюджета. На което шефът на външното министерство патетично отговори, че за Лондон „ правилата на свободата и демокрацията “ са доста по-важни.
Когато Москва през устата на дипломатите непосредствено загатва, че " има с какво да отговорим ", британците отварят необятно очи - напълно според правилото " А нас пък защо? " Но в Русия има доста повече английски предприятия, в сравнение с съветски във Англия.
И в този момент броят им нараства, защото двама съществени играча на пазара (Shell и Unilever) изтеглят офисите си от Холандия, трансформирайки се извънредно в английски резиденти. Разбира се, ние не действаме с такива пиратски способи, с които Лиз Тръс ни заплашва, само че също можем краткотрайно да замразим активите им. Може да си представим шума на Запад, в случай че Русия реши да отвърне на глобите, виждаме това в нервната реакция на нашите реципрочни ограничения в отговор на преследването на канала RT DE в Германия.
Разбира се, западните бизнес кръгове, за разлика от политиците, изключително в тези страни, които са доста по-здраво стопански свързани с Русия, претеглят следствията от нов кръг от наказания и се пробват да предупредят държавните управления си за тях.
Все още неопитната немска външна министърка Аналена Бербок, до момента в който беше в Киев, прояви храброст, разяснявайки вероятни антируски наказания: „ Поради тесните стопански връзки на всички сътрудници и на първо място на моята страна, да, ние също сме подготвени да платим висока икономическа цена за това. " Тоест, за разлика от английския си сътрудник, тя най-малко схваща, че казусът няма да е единствено в напускането на някой наследник на олигарх или в рухването на цените на първокласните парцели.
Съдейки по неотдавнашните изявления на Financial Times, Западът, пробвайки се да покаже външно единение във връзка с антируските наказания, е разкъсван в комплицирани подмолни договаряния. В същото време Съединени американски щати, които са доста по-малко свързани с съветския бизнес, намерено оказват напън върху страните от Европейски Съюз. Скривайки се зад нуждата да се „ поеме идентична тежест на загубите “, американците упорстват Европа да одобри явно доста по-сериозни вреди за стопанската система си.
Виктория Нуланд, която дава отговор за антируската политика в Държавния департамент на Съединени американски щати, споделя в тази връзка: „ Нашата цел би трябвало да бъде да нанесем повече вреди на Русия, в сравнение с ще нанесем на себе си, в случай че се движим в тази посока “.
Но в това време изисква „ заслужено систематизиране на икономическата тежест от глобите сред европейските страни “. Тя също по този начин споделя, че Европа и Америка би трябвало да бъдат „ еднообразно засегнати “ от това, само че в действителност всички осъзнават, че американците ще изгубят с доста пъти по-малко. Осемте години на санкционния режим към този момент потвърдиха, че стопанските системи на Германия и Франция страдат най-вече от него.
Европейските предприемачи са наясно, че американците, извивайки ръце за въвеждане на глобите, санкционират не толкоз Москва, колкото главните си стопански съперници от Европейски Съюз. Това стана изключително явно на взаимната конференция на президента на Съединени американски щати и немския канцлер, извършена в Белия дом предишния понеделник.
Колкото и да се мъчиха да измъкнат пряк отговор от Олаф Шолц по въпроса за ориста на Северен поток 2, той деликатно го избягваше. Ала в това време Джо Байдън със злобна усмивка съобщи напряко, че „ при положение на навлизане на Русия в Украйна “ планът ще бъде погубен, без значение от позицията на Берлин “.
Толкова за независимостта на Германия при вземането на решения, толкоз за „ идентичното систематизиране на тежестта “!
„ Северен поток “ беше упоменат и от английския министър председател Борис Джонсън, който посвети на глобите против Русия колонката си във вестник „ Таймс “ (очевидно столът под него съществено се люлее, щом приготвя почвата с цел да се върне към обичайнато си кариера на вестникарски колумнист след оставката си).
Джонсън, сходно на Тръс, напомни „ монголските орди “, сравнявайки ги с „ съветските нашественици “. И той заплаши Москва с невиждани наказания, които ще влязат в действие „ сега, когато първия ботуш на първия съветски боец стъпи на суверенната територия на Украйна “ (с което за следващ път потвърди, че наличието на нашата войска в Донбас не е нищо повече от басня). Как ще се отрази това на английския бизнес и стопанската система на Европа, Джонсън реши да не загатва.
Що се отнася до „ светлото бъдеще “, което той предвижда за Украйна, английският министър председател се изрече в Киев напълно недвусмислено, като даде обещание да се бие с Русия „ до последната капка кръв “ – украинска кръв, несъмнено. По въпроса нито Джонсън, нито Тръс съжаляват. Това те са подготвени да пожертват, без подозрение, с лекост и когато и да е.
Превод: ЕС
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ