Едно от най-старите читалища у нас тъне в разруха
Снимки на изоставеното читалище „ Светлина” провокираха необятен отзив в обществените мрежи. Защо тази красива постройка е в трагично положение?
В читалище „ Светлина” сега се влиза от разрушения прозорец в лявата част на сцената. Централният вход е закован.
Половината живот на Христо Тъпанов минава в тази постройка и през парадния вход. Днес той е на 85 години, само че би трябвало да мине през прозореца вляво. Бил е 10 години ръководител на читалището, след това артист в трупата и занаятчия на декорите. Разказва, че в залата е царял живот, долу е имало 250 места, а горе са създали амфитеатрално 50 места. Сега му се плаче, като гледа разрухата.
Строжът на залата стартира с доброволни дарения и непринуден труд на хората от Шипка. Завършва по царско време – през 1934 година. Централният вход е подготвен по истинския план през 50-те години. За това време обаче в читалището блества и първият прожекционен киноапарат. Първият прожектиран там филм е бил „ Цигански табор”, спомня си Христо.
Пред очите на Стефка, Здравка и Илиана още са плюшените пердета на сцената, полилеите и цялостната зала. В най-хубавите години читалището има 11 самодейни състава. Здравка е една от потомиките на Караджов – създателят на читалището още през 1861 година и не може да си изясни по какъв начин хората са съумели да бъдат единни по време на робството, а в този момент да не съумяват да запазят скъпото, което са съградили.
Илияна е била дълги години библиотекар и след измененията при започване на 90-те е видяла в какво се трансформират фантазиите. Всичко там повтаря класическата скица на занемареност и плячкосване.
„ Като пристигна демокрацията, хората станаха по-лоши. Борили сме се да спасяваме имуществото – с една количка на единия ден 8 часа пренасяме, на другия ден през нощта крадците крадяха. Бяха окрадени и ключовете, и кабелите”, описа Христо Тъпанов.
В читалище „ Светлина” сега се влиза от разрушения прозорец в лявата част на сцената. Централният вход е закован.
Половината живот на Христо Тъпанов минава в тази постройка и през парадния вход. Днес той е на 85 години, само че би трябвало да мине през прозореца вляво. Бил е 10 години ръководител на читалището, след това артист в трупата и занаятчия на декорите. Разказва, че в залата е царял живот, долу е имало 250 места, а горе са създали амфитеатрално 50 места. Сега му се плаче, като гледа разрухата.
Строжът на залата стартира с доброволни дарения и непринуден труд на хората от Шипка. Завършва по царско време – през 1934 година. Централният вход е подготвен по истинския план през 50-те години. За това време обаче в читалището блества и първият прожекционен киноапарат. Първият прожектиран там филм е бил „ Цигански табор”, спомня си Христо.
Пред очите на Стефка, Здравка и Илиана още са плюшените пердета на сцената, полилеите и цялостната зала. В най-хубавите години читалището има 11 самодейни състава. Здравка е една от потомиките на Караджов – създателят на читалището още през 1861 година и не може да си изясни по какъв начин хората са съумели да бъдат единни по време на робството, а в този момент да не съумяват да запазят скъпото, което са съградили.
Илияна е била дълги години библиотекар и след измененията при започване на 90-те е видяла в какво се трансформират фантазиите. Всичко там повтаря класическата скица на занемареност и плячкосване.
„ Като пристигна демокрацията, хората станаха по-лоши. Борили сме се да спасяваме имуществото – с една количка на единия ден 8 часа пренасяме, на другия ден през нощта крадците крадяха. Бяха окрадени и ключовете, и кабелите”, описа Христо Тъпанов.
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ