Машината и Виолета: как една жена командва 70-тонен локомотив
снимка: trafficnews
Всеки българин се е докоснал до влаковете. Дали се е возил, или са прекосявали край него. Най-отпред на всеки от тях има локомотив, а в него ватман. Много рядко можем да забележим отпред на композицията жена. Десетки години на тази виновна позиция е Виолета. Дамата, която командва машината.
„ Това е дизелов локомотив, 55-та серия, румънско произвеждане. Казва се „ Виолета “ и е кръстен на мен. Вярно е, че съм елементарна жена с невероятна специалност, която е предопределение. Не просто работа, а предопределение ”, споделя Виолета Каварджиева пред NOVA.
Тя е управлявала какви ли не локомотиви, само че нейната адашка й е уязвимост. „ Може да не е толкоз добре изглеждаща, но… Слабост ми е още преди да я кръстят „ Виолета ”, добавя Каварджиева.
Така тя прекарва 20 години на релсите, измежду машинното масло, сред ръчките, крановете в кабината. Виолета, машинистът, е в екипа на частен железопътен транспортьор с база на Интермодалния терминал в Пловдив.
Дълги години преди този момент е прекарала в Държавните железници. И в този момент, и преди в по-голяма степен, наличието й в кабината на локомотива е предизвиквало изненади, граничещи с комични обстановки.
„ Много мъчно повярваха, че съм помощник-машинист и по-късно ватман. Имала съм случаи, в които са се обаждали да кажат, че в локомотива има жена. Имахме органи по сигурността и те подаваха сигнал, че
неоторизирано лице е в локомотива.
Прави се инспекция и се оказва, че аз си имам документи, трудов контракт. Няма мъжка, няма женска специалност. Или можеш, или не можеш да се оправиш ”, споделя Виолета.
Виолета несъмнено се оправя съвършено. И без да си експерт, единствено като погледаш по какъв начин вещо приготвя своята съименичка за път, ти излиза наяве, че пред теб стои виновен и предан на специалността човек. „ Не съм романтичка, реалист съм. Вярвам, че специалността сама те намира. Без да знаеш, без да очакваш, тя е вътре в теб и просто я работиш. Трябва да работиш това, което те кара да си свободен, макар че си на работа. ” – искрено споделя жената-локомотивен ватман.
Двете дами се схващат с един взор. Локомотивът може да е остарял, само че след преработването си, живее нов живот. Дори и по този начин обаче, Виолета постоянно се постанова да рови из мощното туловище на 70-тонния дизелов звяр. „ Въпреки, че е локомотив, неодушевен предмет, знам, че както се държа аз с нея, по този начин и тя се държи с мен. И тя си има своите болежки, само че не ме е оставила на пътя, не ме е предала ”, безапелационна е Виолета Каварджиева.
Ако в миналото минавате около Интермодалния терминал на гара “Тодор Каблешков ”, огледайте се за синия локомотив, на който написа “Виолета ”. А от него най-вероятно ще ви помаха машинистът Виолета.
Всеки българин се е докоснал до влаковете. Дали се е возил, или са прекосявали край него. Най-отпред на всеки от тях има локомотив, а в него ватман. Много рядко можем да забележим отпред на композицията жена. Десетки години на тази виновна позиция е Виолета. Дамата, която командва машината.
„ Това е дизелов локомотив, 55-та серия, румънско произвеждане. Казва се „ Виолета “ и е кръстен на мен. Вярно е, че съм елементарна жена с невероятна специалност, която е предопределение. Не просто работа, а предопределение ”, споделя Виолета Каварджиева пред NOVA.
Тя е управлявала какви ли не локомотиви, само че нейната адашка й е уязвимост. „ Може да не е толкоз добре изглеждаща, но… Слабост ми е още преди да я кръстят „ Виолета ”, добавя Каварджиева.
Така тя прекарва 20 години на релсите, измежду машинното масло, сред ръчките, крановете в кабината. Виолета, машинистът, е в екипа на частен железопътен транспортьор с база на Интермодалния терминал в Пловдив.
Дълги години преди този момент е прекарала в Държавните железници. И в този момент, и преди в по-голяма степен, наличието й в кабината на локомотива е предизвиквало изненади, граничещи с комични обстановки.
„ Много мъчно повярваха, че съм помощник-машинист и по-късно ватман. Имала съм случаи, в които са се обаждали да кажат, че в локомотива има жена. Имахме органи по сигурността и те подаваха сигнал, че
неоторизирано лице е в локомотива.
Прави се инспекция и се оказва, че аз си имам документи, трудов контракт. Няма мъжка, няма женска специалност. Или можеш, или не можеш да се оправиш ”, споделя Виолета.
Виолета несъмнено се оправя съвършено. И без да си експерт, единствено като погледаш по какъв начин вещо приготвя своята съименичка за път, ти излиза наяве, че пред теб стои виновен и предан на специалността човек. „ Не съм романтичка, реалист съм. Вярвам, че специалността сама те намира. Без да знаеш, без да очакваш, тя е вътре в теб и просто я работиш. Трябва да работиш това, което те кара да си свободен, макар че си на работа. ” – искрено споделя жената-локомотивен ватман.
Двете дами се схващат с един взор. Локомотивът може да е остарял, само че след преработването си, живее нов живот. Дори и по този начин обаче, Виолета постоянно се постанова да рови из мощното туловище на 70-тонния дизелов звяр. „ Въпреки, че е локомотив, неодушевен предмет, знам, че както се държа аз с нея, по този начин и тя се държи с мен. И тя си има своите болежки, само че не ме е оставила на пътя, не ме е предала ”, безапелационна е Виолета Каварджиева.
Ако в миналото минавате около Интермодалния терминал на гара “Тодор Каблешков ”, огледайте се за синия локомотив, на който написа “Виолета ”. А от него най-вероятно ще ви помаха машинистът Виолета.
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ