"Шефе, за половинка!"
Снимка: Netcafe Spider, Младост
Помните ли компютърните клубове? В първите 10 години на новия век в тях израсна първото цифрово потомство - хора, които спяха и ходеха на учебно заведение в действителността, а в останалото време щурмуваха B, рънеха крави, изнасяха по три терана на Lost Temple, търсеха рейлгъна на The Edge, взимаха Глен Парк от баласите, обикаляха Азерот и въртяха по 4 гаджета в мирката - от време на време всичко това единствено за една нощна.
Въпреки предизвестията от родители и медии, че този двоен живот води до трайно окьоравяване и социопатщина, всички на драго сърце търсеха допамин в опушени гаражи и изби или зали с по над 100 компютъра, почтени за киберпънк дистопии. Някои хора цялостен живот ще бъдат наричани както се пишеха на компютрите, а доста други откриха характерно прехранване пред клавиатурата и монитора - програмисти, геймъри, левел дизейнери и други хора с хубави коли. Дори да не си в тези групи, в случай че си сред 20 и 40 години, съвсем сигурно имаш спомен от комютърните клубове - или за някое особено игрово достижение, или за говорещ на сън наркоман на прилежащия стол. За смях, за сълзи, за пердах или за думата с " е ".
Популярността им направи от компютърните клубове освен това от портали към различни действителности. Това бяха нов тип обществени средища, което е и повода част от тях да оцелеят и до през днешния ден, даже и да не сте разбрали. Вътре разпоредбите определяше шефа, шефката или шефчето - индивидът, който " пуска " и " стопира ", пазителят на реда и имуществото; този, на който би трябвало да се молиш за още половин час или най-малко за едно кафе - най-хубавият ти другар и най-големият ти зложелател, кръчмарят на поколенията хикс, игрек и шурей.
В предаването " Изотопия " си говорихме с един подобен човек - Михаил Янев. Служител, а след това и притежател на една от именитите компютърни зали в София - " Матрицата ". Тя си е все там на " Крум Попов ", тъкмо против Четвърто районно, а диалогът ни с Михаил потегли от нужните качества, с цел да си началник.
Чуйте диалога като епизод на подкаста " Попкултура "
Помните ли компютърните клубове? В първите 10 години на новия век в тях израсна първото цифрово потомство - хора, които спяха и ходеха на учебно заведение в действителността, а в останалото време щурмуваха B, рънеха крави, изнасяха по три терана на Lost Temple, търсеха рейлгъна на The Edge, взимаха Глен Парк от баласите, обикаляха Азерот и въртяха по 4 гаджета в мирката - от време на време всичко това единствено за една нощна.
Въпреки предизвестията от родители и медии, че този двоен живот води до трайно окьоравяване и социопатщина, всички на драго сърце търсеха допамин в опушени гаражи и изби или зали с по над 100 компютъра, почтени за киберпънк дистопии. Някои хора цялостен живот ще бъдат наричани както се пишеха на компютрите, а доста други откриха характерно прехранване пред клавиатурата и монитора - програмисти, геймъри, левел дизейнери и други хора с хубави коли. Дори да не си в тези групи, в случай че си сред 20 и 40 години, съвсем сигурно имаш спомен от комютърните клубове - или за някое особено игрово достижение, или за говорещ на сън наркоман на прилежащия стол. За смях, за сълзи, за пердах или за думата с " е ".
Популярността им направи от компютърните клубове освен това от портали към различни действителности. Това бяха нов тип обществени средища, което е и повода част от тях да оцелеят и до през днешния ден, даже и да не сте разбрали. Вътре разпоредбите определяше шефа, шефката или шефчето - индивидът, който " пуска " и " стопира ", пазителят на реда и имуществото; този, на който би трябвало да се молиш за още половин час или най-малко за едно кафе - най-хубавият ти другар и най-големият ти зложелател, кръчмарят на поколенията хикс, игрек и шурей.
В предаването " Изотопия " си говорихме с един подобен човек - Михаил Янев. Служител, а след това и притежател на една от именитите компютърни зали в София - " Матрицата ". Тя си е все там на " Крум Попов ", тъкмо против Четвърто районно, а диалогът ни с Михаил потегли от нужните качества, с цел да си началник.
Чуйте диалога като епизод на подкаста " Попкултура "
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ