Минималната заплата вече няма да следва автоматично средната
Държавните чиновници поемат 20% от осигуровките си
Парламентът дефинитивно одобри бюджета на Държавното публично обезпечаване за 2026 година, с който минималната работна заплата се дефинира на 620,20 евро. Досегашната формула, която я обвързваше със междинната брутна заплата, повече няма да се ползва, а до 15 октомври държавното управление би трябвало да показа нов механизъм за определянето ѝ. От 1 август държавните чиновници и работещите в правосъдната система стартират да заплащат персонално 20% от осигурителните си вноски, като брутните им заплати ще бъдат увеличени, с цел да не намалеят чистите им приходи. От същата дата оптималният застрахователен приход се покачва на 2300 евро, а минималните осигурителни прагове се актуализират. Обезщетенията за безработица остават без нарастване.
Депутатите дефинитивно одобриха бюджета на Държавното публично обезпечаване за 2026 година, който планува по-високи минимални и оптимални осигурителни прагове, персонални вноски за държавните чиновници и повече доходи от осигуровки. От 1 август оптималният застрахователен приход се усилва на 2300 евро, а при 498 специалности осигурителната тежест ще нарасне с до 70%. В същото време компенсацията за втората година от майчинството, помощите за безработица и оптималната пенсия остават замразени. Нито едно предложение на опозицията не беше признато.
Общият бюджет на ДОО надвишава 15 милиарда евро, като повече от 13,5 милиарда евро са предопределени за пенсии. Разходите за обществена поддръжка се усилват с над 315,8 млн. евро по отношение на миналата година, а средствата за пенсии са с над 1 милиарда евро повече.
Заложените доходи са 8,520 милиарда евро – нарастване със 741,1 млн. евро. От тях спомагателните доходи от осигурителни вноски са 641,6 млн. евро.
От 1 август оптималният застрахователен приход се покачва на 2300 евро, а минималният застрахователен предел се изравнява с минималната работна заплата от 620,20 евро.
От общо 744 позиции в таблицата за минималните осигурителни приходи 246 ще останат на минималния предел. При останалите 498 позиции ще има нарастване, което за бизнеса ще значи сред 7,68 и 124,86 евро спомагателен разход. При някои специалности покачването доближава 70%.
Минималната работна заплата също се дефинира на 620,20 евро, само че досегашният механизъм, който я обвързва със междинната брутна заплата за страната, стопира да работи. Правителството би трябвало да предложи нов механизъм до към 15 октомври, когато се чакат и плановете за идващия размер на минималната заплата.
От 1 август чиновниците в държавната администрация и правосъдната система ще стартират да заплащат персонално 20% от осигурителните си вноски, а страната като шеф ще поема останалите 80%.
Брутните им заплати ще бъдат увеличени, тъй че чистите им приходи да не намалеят. От 2027 година съотношението ще стане 40 към 60%, както е при работещите в частния бранш.
Размерите на главните компенсации обаче остават без смяна. Обезщетението за развъждане на дете през втората година се резервира на 398,81 евро.
Минималното на ден обезщетение за безработица остава 9,21 евро, а оптималното – 54,78 евро. Замразена остава и оптималната пенсия от 1738,40 евро, макар че останалите пенсии бяха увеличени със 7,8% от 1 юли. Тавана на пенсията получават малко над 10 000 души, или под 0,5% от всички пенсионери.
Повишават се обаче доходните прагове за достъп до фамилни помощи за деца, с цел да не изгубят фамилии правото си на поддръжка поради нарастването на минималната заплата.
От 1 август цялостният размер на месечните детски надбавки ще се отпуска при средномесечен приход до 415 евро на член от фамилията вместо досегашните 388,58 евро.
Семействата с приход сред 415,01 и 466 евро на човек ще получават 80% от помощта. Досега пониженият размер се отпускаше при приход до 439,71 евро.
До 466 евро се покачва и доходният аршин за еднократната помощ при бременност и за месечната помощ за развъждане на дете до навършването на една година. Досегашният предел беше 439,71 евро.
Размерът на самите помощи и данъчното облекчение за деца не се трансформират.
Социалният министър Наталия Ефремова съобщи, че бюджетът подсигурява заплащанията към пенсионерите, майките, безработните и хората във краткотрайна нетрудоспособност.
„ Живеем в извънредно тежка демографска рецесия. Всички уязвими групи би трябвало да се употребяват от правата на осигурителната система. Най-важната ни задача е да не компрометираме консервативната система “, сподели Ефремова.
Тя уточни, че всички депутати евентуално поддържат по-високи пенсии, компенсации и повече права за работещите, само че това изисква време. Министърът даде обещание повсеместен пакет от ограничения в идващия бюджет.
Опозицията разкритикува нарастването на осигурителната тежест и замразяването на компенсациите.
Председателят на обществената комисия Венко Сабрутев съобщи, че бюджетът дефинира като „ олигарси “ 880 000 възрастни хора, чиито приходи ще останат с повече от 40 евро под линията на беднотия, както и работещите, които ще заплащат по-високи осигуровки, без да получат спомагателни права.
По думите му един работещ български жител ще заплаща минимум 125 евро повече годишно.
Мартин Димитров от „ Демократична България “ съобщи, че повишението на минималните осигурителни прагове няма да ограничи сивата стопанска система, а ще затрудни легално работещия бизнес.
Според него най-засегнати ще бъдат дребните бизнесмени в по-малките обитаеми места, което може да докара до разгръщане на сивия бранш. Димитров разкритикува и нарастването на оптималния застрахователен приход, което съгласно него се вкарва без нужната подготовка.
От „ Демократична България “ предложиха осигурителните прагове да останат без смяна до края на годината, само че предлагането не беше признато.
Георги Георгиев от „ Възраждане “ настоя за по-висока поддръжка за майките през втората година от майчинството и упрекна ръководещите, че не обръщат задоволително внимание на проблемите им.
„ Възраждане “ предложи компенсацията за втората година да бъде 70% от осигурителния приход. „ Продължаваме промяната “ изиска то да се изравни с минималната заплата от 620,20 евро, а Движение за права и свободи – да бъде 80% от нея. Нито едно от предложенията не беше утвърдено.
Спорове имаше и за компенсацията на майките, които се връщат на работа, преди детето им да навърши две години. В момента те получават 50% от полагащото им се обезщетение.
Движение за права и свободи предложи делът да стане 80%, ГЕРБ и „ Продължаваме промяната “ – 100%, а „ Възраждане “ – 75%. Георги Георгиев настоя от 2027 година върналите се на работа майки да получават цялото обезщетение.
Илиана Жекова от ГЕРБ предложи увеличение на минималното и оптималното обезщетение за безработица и актуализиране на тавана на пенсиите.
Според предлагането на ГЕРБ дневното обезщетение за безработица трябваше да се увеличи надлежно на 14,21 и 59,78 евро. „ Продължаваме промяната “ предложи 15,66 и 66,56 евро, а „ Възраждане “ – 20 и 110 евро.
„ Продължаваме промяната “ предложи и наследствената пенсия да бъде изравнена с линията на беднотия – от сегашните 260,63 евро на 390,63 евро.
„ Възраждане “ изиска работодателят да заплаща единствено първия ден от болничния, а останалите да се поемат от държавното публично обезпечаване. Партията предложи и промени при изплащането на втората пенсия.
Антон Кутев от ПБ предизвести, че децата, които ще се родят и порастват през идващите 15 години, няма да могат да изплащат насъбраните задължения.
Асен Василев от „ Продължаваме промяната “ упрекна ръководещите, че са заложили загуба от 40 милиарда и че за пет месеца ще поемат повече дълг, в сравнение с държавните управления през 2022, 2023 и 2024 година общо.
Между депутати от ръководещите и опозицията се стигна и до замяна на обвинявания за олигархични зависимости, пристанище „ Варна “, локомотиви и предходни политически решения.
След окончателното приемане на бюджета на ДОО Народното събрание стартира разглеждането на второ четене на бюджета на Националната здравноосигурителна каса.
Предложеният бюджет на НЗОК е рекорден – 5 милиарда евро. Основният спор е за разпределението на средствата сред болничната и извънболничната помощ, като в план-сметката е заложено съответствие почти пет към едно в интерес на болничната помощ
Парламентът дефинитивно одобри бюджета на Държавното публично обезпечаване за 2026 година, с който минималната работна заплата се дефинира на 620,20 евро. Досегашната формула, която я обвързваше със междинната брутна заплата, повече няма да се ползва, а до 15 октомври държавното управление би трябвало да показа нов механизъм за определянето ѝ. От 1 август държавните чиновници и работещите в правосъдната система стартират да заплащат персонално 20% от осигурителните си вноски, като брутните им заплати ще бъдат увеличени, с цел да не намалеят чистите им приходи. От същата дата оптималният застрахователен приход се покачва на 2300 евро, а минималните осигурителни прагове се актуализират. Обезщетенията за безработица остават без нарастване.
Депутатите дефинитивно одобриха бюджета на Държавното публично обезпечаване за 2026 година, който планува по-високи минимални и оптимални осигурителни прагове, персонални вноски за държавните чиновници и повече доходи от осигуровки. От 1 август оптималният застрахователен приход се усилва на 2300 евро, а при 498 специалности осигурителната тежест ще нарасне с до 70%. В същото време компенсацията за втората година от майчинството, помощите за безработица и оптималната пенсия остават замразени. Нито едно предложение на опозицията не беше признато.
Общият бюджет на ДОО надвишава 15 милиарда евро, като повече от 13,5 милиарда евро са предопределени за пенсии. Разходите за обществена поддръжка се усилват с над 315,8 млн. евро по отношение на миналата година, а средствата за пенсии са с над 1 милиарда евро повече.
Заложените доходи са 8,520 милиарда евро – нарастване със 741,1 млн. евро. От тях спомагателните доходи от осигурителни вноски са 641,6 млн. евро.
От 1 август оптималният застрахователен приход се покачва на 2300 евро, а минималният застрахователен предел се изравнява с минималната работна заплата от 620,20 евро.
От общо 744 позиции в таблицата за минималните осигурителни приходи 246 ще останат на минималния предел. При останалите 498 позиции ще има нарастване, което за бизнеса ще значи сред 7,68 и 124,86 евро спомагателен разход. При някои специалности покачването доближава 70%.
Минималната работна заплата също се дефинира на 620,20 евро, само че досегашният механизъм, който я обвързва със междинната брутна заплата за страната, стопира да работи. Правителството би трябвало да предложи нов механизъм до към 15 октомври, когато се чакат и плановете за идващия размер на минималната заплата.
От 1 август чиновниците в държавната администрация и правосъдната система ще стартират да заплащат персонално 20% от осигурителните си вноски, а страната като шеф ще поема останалите 80%.
Брутните им заплати ще бъдат увеличени, тъй че чистите им приходи да не намалеят. От 2027 година съотношението ще стане 40 към 60%, както е при работещите в частния бранш.
Размерите на главните компенсации обаче остават без смяна. Обезщетението за развъждане на дете през втората година се резервира на 398,81 евро.
Минималното на ден обезщетение за безработица остава 9,21 евро, а оптималното – 54,78 евро. Замразена остава и оптималната пенсия от 1738,40 евро, макар че останалите пенсии бяха увеличени със 7,8% от 1 юли. Тавана на пенсията получават малко над 10 000 души, или под 0,5% от всички пенсионери.
Повишават се обаче доходните прагове за достъп до фамилни помощи за деца, с цел да не изгубят фамилии правото си на поддръжка поради нарастването на минималната заплата.
От 1 август цялостният размер на месечните детски надбавки ще се отпуска при средномесечен приход до 415 евро на член от фамилията вместо досегашните 388,58 евро.
Семействата с приход сред 415,01 и 466 евро на човек ще получават 80% от помощта. Досега пониженият размер се отпускаше при приход до 439,71 евро.
До 466 евро се покачва и доходният аршин за еднократната помощ при бременност и за месечната помощ за развъждане на дете до навършването на една година. Досегашният предел беше 439,71 евро.
Размерът на самите помощи и данъчното облекчение за деца не се трансформират.
Социалният министър Наталия Ефремова съобщи, че бюджетът подсигурява заплащанията към пенсионерите, майките, безработните и хората във краткотрайна нетрудоспособност.
„ Живеем в извънредно тежка демографска рецесия. Всички уязвими групи би трябвало да се употребяват от правата на осигурителната система. Най-важната ни задача е да не компрометираме консервативната система “, сподели Ефремова.
Тя уточни, че всички депутати евентуално поддържат по-високи пенсии, компенсации и повече права за работещите, само че това изисква време. Министърът даде обещание повсеместен пакет от ограничения в идващия бюджет.
Опозицията разкритикува нарастването на осигурителната тежест и замразяването на компенсациите.
Председателят на обществената комисия Венко Сабрутев съобщи, че бюджетът дефинира като „ олигарси “ 880 000 възрастни хора, чиито приходи ще останат с повече от 40 евро под линията на беднотия, както и работещите, които ще заплащат по-високи осигуровки, без да получат спомагателни права.
По думите му един работещ български жител ще заплаща минимум 125 евро повече годишно.
Мартин Димитров от „ Демократична България “ съобщи, че повишението на минималните осигурителни прагове няма да ограничи сивата стопанска система, а ще затрудни легално работещия бизнес.
Според него най-засегнати ще бъдат дребните бизнесмени в по-малките обитаеми места, което може да докара до разгръщане на сивия бранш. Димитров разкритикува и нарастването на оптималния застрахователен приход, което съгласно него се вкарва без нужната подготовка.
От „ Демократична България “ предложиха осигурителните прагове да останат без смяна до края на годината, само че предлагането не беше признато.
Георги Георгиев от „ Възраждане “ настоя за по-висока поддръжка за майките през втората година от майчинството и упрекна ръководещите, че не обръщат задоволително внимание на проблемите им.
„ Възраждане “ предложи компенсацията за втората година да бъде 70% от осигурителния приход. „ Продължаваме промяната “ изиска то да се изравни с минималната заплата от 620,20 евро, а Движение за права и свободи – да бъде 80% от нея. Нито едно от предложенията не беше утвърдено.
Спорове имаше и за компенсацията на майките, които се връщат на работа, преди детето им да навърши две години. В момента те получават 50% от полагащото им се обезщетение.
Движение за права и свободи предложи делът да стане 80%, ГЕРБ и „ Продължаваме промяната “ – 100%, а „ Възраждане “ – 75%. Георги Георгиев настоя от 2027 година върналите се на работа майки да получават цялото обезщетение.
Илиана Жекова от ГЕРБ предложи увеличение на минималното и оптималното обезщетение за безработица и актуализиране на тавана на пенсиите.
Според предлагането на ГЕРБ дневното обезщетение за безработица трябваше да се увеличи надлежно на 14,21 и 59,78 евро. „ Продължаваме промяната “ предложи 15,66 и 66,56 евро, а „ Възраждане “ – 20 и 110 евро.
„ Продължаваме промяната “ предложи и наследствената пенсия да бъде изравнена с линията на беднотия – от сегашните 260,63 евро на 390,63 евро.
„ Възраждане “ изиска работодателят да заплаща единствено първия ден от болничния, а останалите да се поемат от държавното публично обезпечаване. Партията предложи и промени при изплащането на втората пенсия.
Антон Кутев от ПБ предизвести, че децата, които ще се родят и порастват през идващите 15 години, няма да могат да изплащат насъбраните задължения.
Асен Василев от „ Продължаваме промяната “ упрекна ръководещите, че са заложили загуба от 40 милиарда и че за пет месеца ще поемат повече дълг, в сравнение с държавните управления през 2022, 2023 и 2024 година общо.
Между депутати от ръководещите и опозицията се стигна и до замяна на обвинявания за олигархични зависимости, пристанище „ Варна “, локомотиви и предходни политически решения.
След окончателното приемане на бюджета на ДОО Народното събрание стартира разглеждането на второ четене на бюджета на Националната здравноосигурителна каса.
Предложеният бюджет на НЗОК е рекорден – 5 милиарда евро. Основният спор е за разпределението на средствата сред болничната и извънболничната помощ, като в план-сметката е заложено съответствие почти пет към едно в интерес на болничната помощ
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ