Снимка: Капитал В средата на март парламентът предсрочно прекрати мандата

Снимка: " Капитал "

В средата на март Народното събрание предварително приключи мандата на зам.-председателя на Националното бюро за надзор на специфичните разследващи средства (НБКСРС) Георги Гатев.

Формално, това се случи по реда на закона – след решение на ДАНС за лишаване на секретния му достъп, доказано от Държавната комисия за сигурността на информацията (ДКСИ) и Върховния административен съд (ВАС).

Цялата процедура обаче бе обгърната в загадъчност, поради която даже депутатите не съумяха да схванат същинските аргументи за невижданото уволняване на Гатев. А те очевидно и не желаеха, откакто на два пъти отхвърлиха предложение да го изслушат – в отрасловата комисия за надзор на службите и в пленарната зала.

А в случай че го бяха създали, щяха да схванат, че целият случай се базира само на оперативни данни и догатки, които по принцип даже не се одобряват за доказателства в съда. Още повече, че те останаха загадка даже за самия Гатев, като по този метод не му бе дадена опция да провежда отбраната си преди делото във Върховен административен съд, с което съдът наруши личната си пракитка по сходни проблеми.

Като прибавим и, че цялата процедура стартира по самодейност на прокуратурата, какъвто казус не съумя да уточни даже основният прокурор Сотир Цацаров, всичко наподобява някак прекомерно изключително. По-скоро като институционална разпра, в сравнение с като транспарантна законова процедура.

Случаят стана прочут за необятната аудитория в края на юли м.г., когато прокуратурата излезе с прессъобщение, от което стана ясно, че е предложила на ДАНС да отнеме секретния достъп на Гатев, тъй като той се срещал с подсъдими и обвинени, с цел да им спомага по какъв начин да подават молби за инспекции до Бюрото.

Впоследствие до някои медии изтече следена информация, от която стана ясно, че прокуратурата е визирала варненския арбитър Светлозар Георгиев, който гледа делото за рекет против Веселин Марешки, плевенския прокурор Димитър Захариев, който бе задържан в правосъдна зала, както и пловдивския обвинител Росен Каменов, който бе махленски в лобиране за обвинени за данъчни закононарушения.

Прессъобщението на прокуратурата остана единствената очевидна информация

Всъщност, точно това прессъобщение на прокуратурата остана и единствената публична информация, споделена от забърканите институции до момента. Ето и какво оповестиха проверяващите на 24 юли м.г.:

" Обвиняем магистрат провел персонална среща в заведение с въпросния член на бюрото, директно след което посетил постройката на бюрото, където заявката му за инспекция било признато не по открития ред. По напътствие на члена на националното бюро то било направено от административния секретар на бюрото, в служебния й кабинет и на служебния й компютър;

- заявление от обвиняем, с който членът на бюрото е в близки връзки, е направено и входирано по същия метод – на служебния компютър на административния секретар;

- членът на бюрото провеждал диалози с обвинен магистрат, в хода на които в детайли обяснявал процедурата по подаване на заявление за инспекция и вероятните публични отговори на бюрото, както и изводите, които следват за обвинения от тях;

- след среща на члена на бюрото с лице, по отношение на което са били прилагани СРС, то подало заявление за инспекция. Тя била осъществена от въпросния член на бюрото;

- обвинен магистрат бил заведен в бюрото персонално от този член, с цел да подаде заявление. "

Тези изказвания на прокуратурата по този начин и не откриха своето публично удостоверение с съответни доказателства, само че очевидно бяха изцяло задоволителни за ДАНС да отнеме секретния достъп на Гатев, а ДКСИ да удостовери решението на организацията.

Впоследствие зам.-шефът на НБКСРС апелира пред Върховен административен съд, който се явява последна инстанция по тези проблеми от към година, откакто България бе наказана от Съда в Страсбург за това, че не бе планувала правосъден надзор върху решенията на ДАНС и ДКСИ.

Подобно на претекстовете, с които организацията лиши достъпа до секрети на Гатев, а комисията удостовери това, производството пред Върховен административен съд също бе засекретено. Заради класифицираните информации и материали на ДАНС. Това изцяло лиши медиите от опцията да вникнат в детайлностите по случая, а Гатев – да провежда авансово отбраната си пред съда.

Дори ДАНС твърди, че Гатев е имал право да се запознае с данните против него

Едва след постановяването на окончателното решение на Върховен административен съд по случая в средата на януари т.г., жалбоподателят получи опция да се запознае с съответните материали. А измежду тях е било мнение на самата ДАНС по жалбата му пред ДКСИ, съгласно което Гатев е имал право да се запознае с данните, стимулирали отнемането на достъпа му, с цел да упражни правото си на отбрана в цялост. Нещо, което по този начин и не се случи.

Напротив, даже по делото пред Върховен административен съд съответни данни по този начин и не бяха показани от ДКСИ, макар че съдът задължи комисията да го направи по гледище на отбраната на Гатев. Вместо съответни доказателства обаче, ДКСИ показа къса извадка от протокола от единственото ѝ съвещание по проблема, от която нищо не излиза наяве. По-интересното е, че въпросът за какво комисията не даде доказателства, както я задължи съдът, въобще не е бил разискван в решението му, споделя самият Гатев пред Mediapool.

Той съумява да се запознае с действителните учредения за лишаването му от конфиденциален достъп, едвам откакто отива в секретното деловодство на Върховен административен съд, с цел да прочете решението по делото му. Където открива, че сред известието на прокуратурата от 24 юли 2017 година и констатациите на ДАНС и ДКСИ има основна разлика.

Докато държавното съобщаваше публично за негови контакти и оказвано подпомагане на обвинени и подсъдими, то другите два органа приказват непосредствено за евентуално изнасяне на класифицирана информация от Гатев. Очевидно голословно изказване на службите, защото в случай че беше подкрепено с доказателства, прокуратурата щеше да образува наказателно дело. Нещо, което несполучливо бе пробвала да направи, както стана ясно от думите на основния прокурор в края на август м.г.

" Наблюдаващият прокурор не просто е предложил лишаване или разглеждане на въпроса предвид на това дали ДАНС да упражни своето пълномощие (по отношение на секретния достъп на Гатев – бел.ред.). Пропуснато е нещо друго. Преди това наблюдаващият прокурор е отказал да образува наказателно произвеждане против съответния член на Бюрото, тъй като е счел, че закононарушение по реда на Наказателния кодекс няма ", загатна Цацаров на 31 август м.г., с което даде да се разбере, че главната цел на мероприятието е била Гатев да бъде измамен под наказателна отговорност.

Като няма дело за оповестяване на секрети, прокуратурата предлага лишаване на достъпа

След като не съумяват да намерят данни за изнасяне на класифицирана информация, организацията и прокуратурата явно се насочват към по-лесния вид – отстраняването на зам.-председателя на Бюрото от поста му. За задачата са употребявани четири негови контакта – с магистратите Димитър Захариев и Светлозар Георгиев, частния правосъден реализатор Галин Костов и юрист Цветан Цветанов. Именно те са показани на Върховен административен съд като фактическа конюнктура, споделя Гатев.

Любопитен миг е, че в основата на целия проблем стои информация на ДАНС от 18 юли 2017 година, която неразбираемо по какъв начин е класифицирана близо месец преди да е направена – на 21 юни 2017 година В нея се твърди, че цялата информация, станала известна на члена на Бюрото във връзка работата му е служебна загадка и измежду отговорностите му не са планувани съвещания на жители и оказване на помощ при подаване на заявки. Агенцията твърди още, че всичко това съставлява активност, ориентирана против публичния ред, което е и съображение за лишаване на секретния достъп на Гатев.

По думите му пред Mediapool Върховен административен съд приема за потвърдени тези изказвания, макар че към преписката на ДКСИ " няма приложени каквито и да е доказателства, в това число длъжностна или служебна характерност по отношение на служебните ми отговорности, защото такива не са изисквани ".

" Според съда ДКСИ е решила събраните материали, обстоятелствата и данните, отразени в мненията и справките от ДАНС и е приела за вярно отнемането на достъпа, заради съществуването на законноустановените предпоставки, главното от което са поддържани от мен систематични контакти и показване на служебна информация на лица, обекти на действен интерес и такива, на които е повдигнато обвиняване, или на които е формирано наказателно произвеждане ", изяснява Гатев.

Абсурдното в тази ситуация е, че Върховен административен съд даже приема, че " даването на класифицирана информация на цитираните в справката на ДАНС лица по отношение на използването на СРС по отношение на тях, вярно е квалифицирано като активност против публичния ред ". А доказателства за показване на класифицирана информация на който и да е от страна на Гатев няма. И тъкмо по тази причина прокуратурата не го твърди.

Колкото до систематичните контакти с лица, представляващи действен интерес за ДАНС и обвинени, юристът показва, че " множеството от лицата, подаващи тъжби в НБКСРС са точно с повдигнати обвинявания или подсъдими, които по начало са осведомени с обстоятелството, че по отношение на тях са употребявани СРС и по тази причина желаят да схванат дали те са били законни ".

" Не мога да знам дали лицето е обект на действен интерес! Три от случаите са с хора с повдигнати обвинявания – Димитър Захариев, Светлозар Георгиев и Галин Костов. Последните двама са с оправдателни присъди на първа и втора инстанция и все още на контактите ми с тях нито са били отстранени от работа, нито са били осъждани или с други висящи каузи ", разяснява Гатев.

Върховен административен съд приема за открито нарушаване, отхвърелно от ДКСИ

По отношение на срещата му с прокурора Захариев, ДАНС твърди, че Гатев му дал " ясна индикация " дали по отношение на него са употребявани СРС, което представлявало непосредствено нарушаване на отговорностите му по запазване на тайната. Това изказване е възприето от Върховен административен съд, който приема, че в тази ситуация били налице данни за " ненадеждност на лицето от позиция на запазване на тайната ". Нещо, което даже ДКСИ приела за недоказано и го отхвърлила в решението си.

" В случая не става въпрос за запазване на тайната въобще, изобщо, по принцип, а за това да са налице избрани от закона признаци и условия отвън самият факт на възможното издаване на тайната, т.е. да са налице " обстоятелства и условия, които биха дали опция за изнудване на лицето ". В решението си ДКСИ приема за несъстоятелно това изказване на ДАНС. Така излиза, че Върховен административен съд препотвърждава нещо, което комисията отхвърля като недоказано ", добавя Георги Гатев.

Освен това по думите му изказванията на организацията по този случай изобилстват от изрази като " може ", " съмнение ", " загатва " и " не е изключено ", които няма по какъв начин да имат доказателствена стойност пред съда.

По сходен метод стои обстановката и със срещата сред Гатев и Светлозар Георгиев на 28 март 2017 година, за която ДАНС твърди, че са налице " учредения да се смята, че са коментирани въпроси, свързани с прилагани СРС ". Според Гатев по делото въобще не излиза наяве какво се има поради под " коментирани ", нито каква информация би могъл да е дал на Георгиев в случай, че на същата дата съдията е подал молба в Бюрото, като то стартира инспекция по нея на 17 април 2017 година, само че Гатев не взе участие в нея.

" Друг е въпросът, че Светлозар Георгиев в качеството си на обвинен е бил изцяло осведомен още на 16 март 2017 година с обстоятелството, че във връзка с него са прилагани СРС ", отбелязва Гатев с уточнението, че тогава съдията е притеглен като обвинен и са му предявени материалите по делото.

Подобно на случая с Георгиев, Върховен административен съд приема безрезервно изказванието на ДАНС, че Гатев съдействал и на Галин Костов, като молбата му до Бюрото била писана на служебния компютър на административния секретар на органа. Обстоятелство, което съгласно юриста по никакъв метод не нарушава служебните му отговорности като член на Бюрото и не води до никакви данни за ненадеждност и вероятно издаване на служебна загадка.

ДАНС заподозряла Гатев в опит за " придобиване на въздействие "

Като фрапиращ образец за работата на ДАНС по случая, Гатев показва и констатация на организацията, съгласно която той можел да " дава информация, която би могла да подкрепи лицата при отбраната им в наказателното произвеждане и евентуално за – придобиване на въздействие ".

" Подобно изказване издава тоталната неначетеност на създателя му. Първо, не съществува никаква възбрана да се оказва подпомагане на лица при подаването на молби до Бюрото. Второ, в нито един от посочените от ДАНС случаи няма каквито и да е било данни да съм издал класифицирана информация ", разяснява още Гатев.

По думите му това даже не е най-шокиращия миг от справката на ДАНС, станала основа за лишаване на секретния му достъп. В различен абзац от нея се приказва даже, че посредством подкрепяне на обвинени магистрати, Гатев си създавал благоприятни условия да им желае в бъдеще услуги, свързани с изговаряне на съответни решения по каузи, с които е ангажирана адвокатската му адвокатска фирма. Независимо, че и двамата магистрати не са от София, той няма общи каузи с тях, а и е със замразени адвокатски права от близо 7 години.

" Материалите по делото във Върховен административен съд, които останаха загадка за мен до самия му край, изобилстват от изказвания за срещи, познанства, диалози с въпросните лица, само че не и за самото наличие на тези диалози, нито за съответни въпроси, свързани с потребление на СРС. Изводите, които съставляват само догатки и догадки, се вършат единствено въз основата на извлечение от телефонни разпечатки от диалозите ми за период от 6 месеца по Закона за електронните известия. Веществени доказателства от употребявани в тези случаи СРС, няма по делото ", обобщава към този момент някогашният зам.-шеф на Бюрото за надзор на специфичните разследващи средства пред Mediapool.

Допълнителен подробност в целия проблем, който е на по-малко индикативен за същността на цялата процедура е, че по това дело Върховен административен съд не съблюдава даже личната си правосъдна процедура. По други три тъжби против решения на ДАНС за лишаване на конфиденциален достъп, висшите съдии взимат тъкмо противоположното решение, мотивирайки се, че оперативните данни на организацията не са били подкрепени с съответни доказателства, както и че правото на отбрана на жалбоподателите е било нарушено. Тези решения бяха в детайли разказани от вестник " Сега " и уеб сайтът " Дефакто ".

Така се оказва, че като се изключи че е затулен в цялостна загадка, казусът " Гатев " съставлява самобитно изключение от общите правила, при които институциите ревизират констатациите на ДАНС, послужили за отнемането на даден конфиденциален достъп.

Когато към това прибавим и явното отвращение на Народното събрание (прекият шеф на Националното бюро за надзор на специфичните разследващи средства – бел.ред.) да разбере какви са действителните доказателства против Гатев, може да се допусна с огромна степен на възможност, че не тъкмо опазването на служебната загадка е водело прокуратурата, ДАНС, ДКСИ и съдът в дейностите им по този случай.

Дали същинската цел е блокиране на контрола, упражняван от Бюрото над потреблението на СРС, както твърди от предишното лято насам неговият ръководител Бойко Рашков, евентуално времето ще покаже.

Впрочем, последното бе позволен даже от депутатите от Българска социалистическа партия Славчо Велков и Филип Попов, които изпратиха писмо до ръководителя на комисията за надзор на службите от ГЕРБ Димитър Лазаров, в което наред с предлагането за ислушване на Гатев и Рашков, посочваха и, че в хода на процедурата по отнемането на позволява на 5 септември 2017 година по неизвестен сигнал на Агенцията за държавна финансова ревизия е предоставено да направи проверка на Бюрото.