Филип дьо Вилие: Европейските лидери наказват своите народи, за да обогатят Чичо Сам
Снимка: " Фигаро "
Последвайте ”Гласове " в.
" Не разбирам какво прави Путин. И в това време съм изумен от духа на послушание на цялата брюкселска сфера на заповедите на НАТО. В името на един атлантизъм от друга ера европейските водачи санкционират своите нации, с цел да обогатят Чичо Сам, който черпи от спора целия разцвет на битуминозните си шисти. Става все по-ясно, че Европейският съюз е единствено придатък на НАТО. Франция не се държи като велика мощ. Ролята на медиатор, която трябваше да играе Франция, се играе от Турция. Комисарите в Брюксел са гвардейците на Америка ".
" Франция се трансформира в американски кампус, нашите елити прегръщат нова вяра, в която небето е расово, интерсекционално, сексуализирано и в която пред вратите на пъкъла се блъскат “белите мъже ”, западни, обречени от своето мъжество, от своята “токсична неустрашимост ” и “системен расизъм ”. Колко ниско ще паднем? Горкият Бенвил несъмнено се обръща в гроба: “Франция е по-добра раса. Тя е нация ”.
" Маастрихтската химера таеше невиждан опит, невъобразим в историята на европейските нации - унищожаването на политиката. Европейското създаване беше единствено показно. В реалност това беше деконструкция. Целта не беше да се сътвори нова политическа същина, а да се постави завършек на политиката. Зад тази аполитична структура стоеше концепцията за изгубването на нациите. Но нямаше концепция за раждането на нова. И ето ни през днешния ден с Европа без тяло, без душа, нито корени. Една Европа, идеологически сирак, която желае да задуши протеста на другата Европа, плътската Европа на поляците, унгарците и италианците ".
Поддръжник на Ерик Земур, публицист и основател на увеселителния парк “Пюи дю Фу ”, във Вандея, Западна Франция, Филип дьо Вилие издаде нов исторически разказ, La Valse de l'adieu (Прощалният валс), който е поводът за изявлението, което създателят даде за “Фигаро ”. Филип дьо Вилие е някогашен държавен секретар по културата (1986-87 г.) във второто държавно управление на Ширак, народен представител и евродепутат. Той е създател и президент на “Движение за Франция ”, взе участие в президентските избори през 1995 и 2007 година По време на политическата си кариера и в своите книги пази християнските корени на Франция и се опълчва на процеса на ислямизация, който съгласно него е в ход в страната.
- С La Valse de l'adieu (Прощалният валс) се връщате към историческия разказ. От “Романът на Сент Луи ” до “Мистерията Кловис ”, като се мине през “Романът на Жана д’Арк ”, свой национален разказ ли пишете?
- Да. По мой метод. И в първо лице, с цел да придам на героите си експресивност и човещина. Издателските ми триумфи ме предизвикват да продължа френската сага. Моят народен разказ е разказ за обич, за любовта към нашите скотски родини. Защо Ернест Лавис написа преди време националния разказ? Защото бе разбрал след провалянето от 1870 година, че евангелието на човешките права няма да е задоволително, с цел да утоли жаждата за изчезналата памет и викащите, трептящи души. Всички огромни историци републиканци търсеха нова метафорична фигура на Франция, която да обичаме и която да сплотява.
“Националният преподавател ” обобщаваше своите паники по този начин: “Старото единение е мъртво, би трябвало непременно да намерим ново ”. Уви, националният разказ беше изумен в сърцето през Май 1968-а от коктейл “Молотов ”, дохвърчал от окупираната Сорбона. В този интервал на вцепенение Историята напусна влиятелното си съседство с литературата; тя бе предадена на говорещите неясно и смъртоносно социални науки. Историците станаха съдебномедицински специалисти. Убиха епопеята. И се готвят да “халализират ” молитвеника. Спешно би трябвало да се измислим алегорични облици, с цел да поставим в браздата на всеки дребен французин малко от нашата заровена деликатност. Искам да посветя остатъка от дните си на тази работа по реабилитация на историята на Франция.
- Вие вършиме освен това от това да разказвате историята на Франция, възхвалявате нашата митология и национално въображение… Смятате ли, сходно на Александър Дюма, че Историята може да бъде изнасилена, при изискване, че ѝ създадат красиви деца?
- Не имам вяра в това. Франция е любовен акт. Неслучайно една миниатюра от ХV век показва нашата страна под идеалната фигура на райска градина. Няма потребност да насилваме Историята, за да наберем от нейните лехи най-хубавите цветя на мъдростта и рицарството. В глъбините на душата си, с интимното звучене на своя език, Франция е дълга поема. Това е дъжд от перли върху бистър поднос. Нищо по-изящно, нищо по-крехко. Великолепната мозайка може да се скапе всеки миг.
Нека в никакъв случай не забравяме, че нашата остаряла страна не е родена от природата или с принуждение, или от перото на летописец. Тя е родена от един книжовен акт, с “Песента за Роланд ”: Милата Франция. Франция е тази дама с горда и знатна външност, която бърше и утешава сълзите на един народ, чието въображение стопля възприятията. Когато Франция се отдалечава от възвишеността, се валя в калта. Когато изгуби словото си, стартира да ругае.
- Творчеството ви, както литературно, по този начин и театрално в парка “Пюи дю Фу ”, противоотрова против тези, които имат намерение да деконструират нашата история ли е?
- Това творчество не е споразумяване на сметки. Напротив, то е съразмерен отговор на висота на скърцащите настроения. Всички безчовечен режими основават своите злодеяния върху насилието и амнезията. Искат да унищожават предишното и да разпилян пепелта му. За да не се върне в никакъв случай и в никакъв случай повече да не бъде изкушение за душите. Има няколко метода да убиваш. Нашият - най-цивилизованият, най-постидентичностният -, е паметоубийството. Достатъчно е повече да не приказваме на децата за нашите велики мъже, за нашите творби на изкуството, за нашите митове, с цел да угасим в тях дребното пламъче на зараждащия се жар. Ето по какъв начин отглеждаме затъпели растения, които носят замайването си в духа на времето. Или се обръщат към други герои, други светци, друга смелост, други легенди…
Трябва да възстановим химна на Франция, плътта от нашата плът, кръвта от нашата кръв. Франция е произведение на изкуството. Това е доста повече от учебна стратегия, това е монумент на цивилизацията, която ни издига към поетичен романс и държи в обезпокоително очакване нашите тайни градини.
Ето за какво би трябвало да измислим нов народен разказ, който да придаде френски образ на нашите мечти. Това няма да е роман за мощност, за великолепие. Но би трябвало да го създадем върху френските хубости. Трябва да предложим на младите французи, по родословие и по избор, любовен разказ.
- В тази връзка, какво мислите за офанзивата на “събудените ” (woke) и нейното възходящо въздействие, изключително в учебно заведение?
- Франция се трансформира в американски кампус, нашите елити прегръщат нова вяра, в която небето е расово, интерсекционално, сексуализирано и в която пред вратите на пъкъла се блъскат “белите мъже ”, западни, обречени от своето геройство, от своята “токсична неустрашимост ” и “системен расизъм ”. Колко ниско ще паднем? Горкият Бенвил несъмнено се обръща в гроба: “Франция е по-добра раса. Тя е нация ”.
- За първи път във ваша книга говорите за Наполеон. Как гледате на тази фигура от нашата история?
- Има доста популярност и прекалено много мъртъвци. Но славата е насъщно богатство, с цел да разцъфне лирическият дух на фантазиите на всички нации. Историкът Тиери Ленц самоуверено акцентира, че Наполеон добре е разбирал Вандея. В книгата си описвам една невероятна и достоверна история: датата е 8 август 1808 година Императорът стопира в Катр Шьомен дьо л’Оа. Той прави обзор на вандейците. На всеки задава въпроса:
- Какво правехте по време на Голямата война?
- Ваше Величество, бях безпристрастен, дава отговор му кметът Жан Рогронил, който е и прочут лютиер.
Императорът го съкрушава:
- Били сте просто непрокопсаник!
Тогава ориста на оня, който към този момент назовават само “Негодника ”, се трансформира в скитничество на наполеонов боец. Продължението, удивително и все пак достоверно, е разказано в “Прощалният валс ”.
- Книгата ви напомня и военния поход в Русия. Защо избрахте да се върнете към този епизод в този момент, откакто Русия нахлу в Украйна? Този път не Европа е оповестила война на Русия, а Русия разгласи война, в случай че не на Европа или Запада, то най-малко на Украйна…
- Александър Солженицин ми показа на 24 септември 1993 година вкъщи: “Война сред славяните би била братоубийствена ”. Дотук стигнахме. “Прощалният валс ” е исторически роман, който няма нищо общо и който написах много преди последните събития. Не разбирам какво прави Путин. И в това време съм изумен от духа на послушание на цялата брюкселска сфера на заповедите на НАТО. В името на един атлантизъм от друга ера европейските водачи санкционират своите нации, с цел да обогатят Чичо Сам, който черпи от спора целия разцвет на битуминозните си шисти. Става все по-ясно, че Европейският съюз е единствено придатък на НАТО. Франция не се държи като велика мощ. Ролята на медиатор, която трябваше да играе Франция, се играе от Турция. Комисарите в Брюксел са гвардейците на Америка.
- Вие сте суверенист и разгорещен бранител на нациите. Онбелязваме 30-ата годишнина от референдума за Маастрихтския контракт. Каква е вашата равносметка за тези тридесет години?
- Маастрихтската химера таеше невиждан опит, невъобразим в историята на европейските нации - унищожаването на политиката. Европейското създаване беше единствено показно. В действителнст това беше деконструкция. Целта не беше да се сътвори нова политическа същина, а да се постави завършек на политиката. Зад тази аполитична структура стоеше концепцията за изгубването на нациите. Но нямаше концепция за раждането на нова. И ето ни през днешния ден с Европа без тяло, без душа, нито корени. Една Европа, идеологически сирак, която желае да задуши протеста на другата Европа, плътската Европа на поляците, унгарците и италианците.
- Завръщате се с историческа книга, до момента в който ви чакахме по-скоро в политиката. Какво запомнихте от акцията? Не беше ли единствено заблуда феноменът " Земур "?
- Знаете ли афоризма на Шопенхауер? “Всяка истина минава през три стадия. Първо е осмивана. След това среща мощна съпротива. После се счита, че постоянно е била нещо явно ”. Ние сме към този момент в третия стадий. Благодарение на Макрон, който преди малко разгласи “голямата подмяна ” на популацията в селските региони с талази от имигранти. Земур го сподели, Макрон го направи. Франция е на търг, в развой на отцепване. Премахват префектурния корпус и дипломатическия корпус, които пазят двата суверенитета - вътрешния и външния. Ерик Земур ще остане в историята. Той видя всичко преди всички.
Свързани публикации:
Превод от френски: Галя Дачкова
Последвайте ”Гласове " в.
" Не разбирам какво прави Путин. И в това време съм изумен от духа на послушание на цялата брюкселска сфера на заповедите на НАТО. В името на един атлантизъм от друга ера европейските водачи санкционират своите нации, с цел да обогатят Чичо Сам, който черпи от спора целия разцвет на битуминозните си шисти. Става все по-ясно, че Европейският съюз е единствено придатък на НАТО. Франция не се държи като велика мощ. Ролята на медиатор, която трябваше да играе Франция, се играе от Турция. Комисарите в Брюксел са гвардейците на Америка ".
" Франция се трансформира в американски кампус, нашите елити прегръщат нова вяра, в която небето е расово, интерсекционално, сексуализирано и в която пред вратите на пъкъла се блъскат “белите мъже ”, западни, обречени от своето мъжество, от своята “токсична неустрашимост ” и “системен расизъм ”. Колко ниско ще паднем? Горкият Бенвил несъмнено се обръща в гроба: “Франция е по-добра раса. Тя е нация ”.
" Маастрихтската химера таеше невиждан опит, невъобразим в историята на европейските нации - унищожаването на политиката. Европейското създаване беше единствено показно. В реалност това беше деконструкция. Целта не беше да се сътвори нова политическа същина, а да се постави завършек на политиката. Зад тази аполитична структура стоеше концепцията за изгубването на нациите. Но нямаше концепция за раждането на нова. И ето ни през днешния ден с Европа без тяло, без душа, нито корени. Една Европа, идеологически сирак, която желае да задуши протеста на другата Европа, плътската Европа на поляците, унгарците и италианците ".
Поддръжник на Ерик Земур, публицист и основател на увеселителния парк “Пюи дю Фу ”, във Вандея, Западна Франция, Филип дьо Вилие издаде нов исторически разказ, La Valse de l'adieu (Прощалният валс), който е поводът за изявлението, което създателят даде за “Фигаро ”. Филип дьо Вилие е някогашен държавен секретар по културата (1986-87 г.) във второто държавно управление на Ширак, народен представител и евродепутат. Той е създател и президент на “Движение за Франция ”, взе участие в президентските избори през 1995 и 2007 година По време на политическата си кариера и в своите книги пази християнските корени на Франция и се опълчва на процеса на ислямизация, който съгласно него е в ход в страната.
- С La Valse de l'adieu (Прощалният валс) се връщате към историческия разказ. От “Романът на Сент Луи ” до “Мистерията Кловис ”, като се мине през “Романът на Жана д’Арк ”, свой национален разказ ли пишете?
- Да. По мой метод. И в първо лице, с цел да придам на героите си експресивност и човещина. Издателските ми триумфи ме предизвикват да продължа френската сага. Моят народен разказ е разказ за обич, за любовта към нашите скотски родини. Защо Ернест Лавис написа преди време националния разказ? Защото бе разбрал след провалянето от 1870 година, че евангелието на човешките права няма да е задоволително, с цел да утоли жаждата за изчезналата памет и викащите, трептящи души. Всички огромни историци републиканци търсеха нова метафорична фигура на Франция, която да обичаме и която да сплотява.
“Националният преподавател ” обобщаваше своите паники по този начин: “Старото единение е мъртво, би трябвало непременно да намерим ново ”. Уви, националният разказ беше изумен в сърцето през Май 1968-а от коктейл “Молотов ”, дохвърчал от окупираната Сорбона. В този интервал на вцепенение Историята напусна влиятелното си съседство с литературата; тя бе предадена на говорещите неясно и смъртоносно социални науки. Историците станаха съдебномедицински специалисти. Убиха епопеята. И се готвят да “халализират ” молитвеника. Спешно би трябвало да се измислим алегорични облици, с цел да поставим в браздата на всеки дребен французин малко от нашата заровена деликатност. Искам да посветя остатъка от дните си на тази работа по реабилитация на историята на Франция.
- Вие вършиме освен това от това да разказвате историята на Франция, възхвалявате нашата митология и национално въображение… Смятате ли, сходно на Александър Дюма, че Историята може да бъде изнасилена, при изискване, че ѝ създадат красиви деца?
- Не имам вяра в това. Франция е любовен акт. Неслучайно една миниатюра от ХV век показва нашата страна под идеалната фигура на райска градина. Няма потребност да насилваме Историята, за да наберем от нейните лехи най-хубавите цветя на мъдростта и рицарството. В глъбините на душата си, с интимното звучене на своя език, Франция е дълга поема. Това е дъжд от перли върху бистър поднос. Нищо по-изящно, нищо по-крехко. Великолепната мозайка може да се скапе всеки миг.
Нека в никакъв случай не забравяме, че нашата остаряла страна не е родена от природата или с принуждение, или от перото на летописец. Тя е родена от един книжовен акт, с “Песента за Роланд ”: Милата Франция. Франция е тази дама с горда и знатна външност, която бърше и утешава сълзите на един народ, чието въображение стопля възприятията. Когато Франция се отдалечава от възвишеността, се валя в калта. Когато изгуби словото си, стартира да ругае.
- Творчеството ви, както литературно, по този начин и театрално в парка “Пюи дю Фу ”, противоотрова против тези, които имат намерение да деконструират нашата история ли е?
- Това творчество не е споразумяване на сметки. Напротив, то е съразмерен отговор на висота на скърцащите настроения. Всички безчовечен режими основават своите злодеяния върху насилието и амнезията. Искат да унищожават предишното и да разпилян пепелта му. За да не се върне в никакъв случай и в никакъв случай повече да не бъде изкушение за душите. Има няколко метода да убиваш. Нашият - най-цивилизованият, най-постидентичностният -, е паметоубийството. Достатъчно е повече да не приказваме на децата за нашите велики мъже, за нашите творби на изкуството, за нашите митове, с цел да угасим в тях дребното пламъче на зараждащия се жар. Ето по какъв начин отглеждаме затъпели растения, които носят замайването си в духа на времето. Или се обръщат към други герои, други светци, друга смелост, други легенди…
Трябва да възстановим химна на Франция, плътта от нашата плът, кръвта от нашата кръв. Франция е произведение на изкуството. Това е доста повече от учебна стратегия, това е монумент на цивилизацията, която ни издига към поетичен романс и държи в обезпокоително очакване нашите тайни градини.
Ето за какво би трябвало да измислим нов народен разказ, който да придаде френски образ на нашите мечти. Това няма да е роман за мощност, за великолепие. Но би трябвало да го създадем върху френските хубости. Трябва да предложим на младите французи, по родословие и по избор, любовен разказ.
- В тази връзка, какво мислите за офанзивата на “събудените ” (woke) и нейното възходящо въздействие, изключително в учебно заведение?
- Франция се трансформира в американски кампус, нашите елити прегръщат нова вяра, в която небето е расово, интерсекционално, сексуализирано и в която пред вратите на пъкъла се блъскат “белите мъже ”, западни, обречени от своето геройство, от своята “токсична неустрашимост ” и “системен расизъм ”. Колко ниско ще паднем? Горкият Бенвил несъмнено се обръща в гроба: “Франция е по-добра раса. Тя е нация ”.
- За първи път във ваша книга говорите за Наполеон. Как гледате на тази фигура от нашата история?
- Има доста популярност и прекалено много мъртъвци. Но славата е насъщно богатство, с цел да разцъфне лирическият дух на фантазиите на всички нации. Историкът Тиери Ленц самоуверено акцентира, че Наполеон добре е разбирал Вандея. В книгата си описвам една невероятна и достоверна история: датата е 8 август 1808 година Императорът стопира в Катр Шьомен дьо л’Оа. Той прави обзор на вандейците. На всеки задава въпроса:
- Какво правехте по време на Голямата война?
- Ваше Величество, бях безпристрастен, дава отговор му кметът Жан Рогронил, който е и прочут лютиер.
Императорът го съкрушава:
- Били сте просто непрокопсаник!
Тогава ориста на оня, който към този момент назовават само “Негодника ”, се трансформира в скитничество на наполеонов боец. Продължението, удивително и все пак достоверно, е разказано в “Прощалният валс ”.
- Книгата ви напомня и военния поход в Русия. Защо избрахте да се върнете към този епизод в този момент, откакто Русия нахлу в Украйна? Този път не Европа е оповестила война на Русия, а Русия разгласи война, в случай че не на Европа или Запада, то най-малко на Украйна…
- Александър Солженицин ми показа на 24 септември 1993 година вкъщи: “Война сред славяните би била братоубийствена ”. Дотук стигнахме. “Прощалният валс ” е исторически роман, който няма нищо общо и който написах много преди последните събития. Не разбирам какво прави Путин. И в това време съм изумен от духа на послушание на цялата брюкселска сфера на заповедите на НАТО. В името на един атлантизъм от друга ера европейските водачи санкционират своите нации, с цел да обогатят Чичо Сам, който черпи от спора целия разцвет на битуминозните си шисти. Става все по-ясно, че Европейският съюз е единствено придатък на НАТО. Франция не се държи като велика мощ. Ролята на медиатор, която трябваше да играе Франция, се играе от Турция. Комисарите в Брюксел са гвардейците на Америка.
- Вие сте суверенист и разгорещен бранител на нациите. Онбелязваме 30-ата годишнина от референдума за Маастрихтския контракт. Каква е вашата равносметка за тези тридесет години?
- Маастрихтската химера таеше невиждан опит, невъобразим в историята на европейските нации - унищожаването на политиката. Европейското създаване беше единствено показно. В действителнст това беше деконструкция. Целта не беше да се сътвори нова политическа същина, а да се постави завършек на политиката. Зад тази аполитична структура стоеше концепцията за изгубването на нациите. Но нямаше концепция за раждането на нова. И ето ни през днешния ден с Европа без тяло, без душа, нито корени. Една Европа, идеологически сирак, която желае да задуши протеста на другата Европа, плътската Европа на поляците, унгарците и италианците.
- Завръщате се с историческа книга, до момента в който ви чакахме по-скоро в политиката. Какво запомнихте от акцията? Не беше ли единствено заблуда феноменът " Земур "?
- Знаете ли афоризма на Шопенхауер? “Всяка истина минава през три стадия. Първо е осмивана. След това среща мощна съпротива. После се счита, че постоянно е била нещо явно ”. Ние сме към този момент в третия стадий. Благодарение на Макрон, който преди малко разгласи “голямата подмяна ” на популацията в селските региони с талази от имигранти. Земур го сподели, Макрон го направи. Франция е на търг, в развой на отцепване. Премахват префектурния корпус и дипломатическия корпус, които пазят двата суверенитета - вътрешния и външния. Ерик Земур ще остане в историята. Той видя всичко преди всички.
Свързани публикации:
Превод от френски: Галя Дачкова
Източник: glasove.com
КОМЕНТАРИ