Снимка: Дойче велеПърво добрата новина: условията за правене на бизнес

Снимка: " Дойче веле "

Първо положителната вест: изискванията за правене на бизнес в България не са се влошили през 2017 година Но в това време няма и никакво усъвършенстване, гласи неприятната вест. Този извод вършат участниците в обичайна анкета измежду немските вложители, представени от " Дойче веле ". На фона на достигнатия през предходната година връх в комерсиалния продан за 7.5 милиарда евро, настройките на немските компании за директни вложения в българската стопанска система не са по никакъв начин оптимистични. През м.г. те са били към 130 милиона евро, което ги задържа на равнището на санитарния най-малко. За съпоставяне: през 2008 година директните немски вложения в българската стопанска система са били 6 пъти повече. Но и това е някакъв триумф на фона на постигнатия през 2011 и 2014 година негативен баланс, споделя шефът на Германо-българската индустриално-търговска камара доктор Митко Василев. " Независимо от застоя, през предходната година немските капиталовложения са основали нови 55 хиляди работни места в българската стопанска система ", добавя той.

Растящият недостиг на работна ръка и изключително на готови експерти, корупцията, слабата правна система и непрозрачността на публичните поръчки са главните аргументи за апатията на немския бизнес във връзка с България, сочат изводите от годишното допитване до немските бизнесмени в 15 страни от Централна и Югоизточна Европа. Малко повече от половината участници в анкетата правят оценка средата за правене на бизнес в България като приемлива, а 44% имат вяра, че тя ще се усъвършенства. Най-сериозната спънка е неналичието на фрагменти - близо 2/3 от немските вложители правят оценка казуса като доста изострен в България. Той се усложнява още повече от неприятното качество на българското висше обучение: по този индикатор България е последна от всичките 15 страни в анкетата.
Близо три четвърти от интервюираните не са удовлетворени от напредъка в битката с корупцията и общата престъпност в България. По този индикатор България стои по-зле даже и от страни като Албания и Македония. Същото се отнася и за индикатора бистрота на публичните поръчки. По отношение на правната сигурност и върховенството на закона България е оценена на 10-о място в района. Доволни от българската администрация са едвам 17% от немските вложители. За съпоставяне: близо 2/3 от немските компании в Естония са доста удовлетворени или удовлетворени от работата на държавния уред.

Ниското равнище на заплатите и десетпроцентовата данъчна тежест се правят оценка от немските компании като най-атрактивните предпоставки за нови вложения в България. Единствено Албания предлага още по-ниски разноски за жив труд измежду 15-те страни от годишното допитване. Несъмнено българското еврочленство е измежду най-силните конкурентни фактори за привличането на нови капиталовложения - това се признава от 83% от немските вложители в страната. Близо половината (48 %) от тях се изричат в интерес на въвеждането на еврото, а 36% са срещу. И още няколко числа: 88% от открилите се в България немски компании биха вложили още веднъж в нейното стопанство - с 2 % по-малко, в сравнение с преди 1 година; всеки втори от тях счита, че България е в застой, а усъвършенстване чакат 44% от немските вложители.