Румен Радев с вето върху споделеното пътуване
снимка Булфото
Румен Радев наложи несъгласие върху измененията за " споделеното пътешестване ". Той върна за ново разискване в Народното събрание разпореждания от Закона за изменение и допълнение на Кодекса на комерсиалното мореплаване, с които са допълнени Наказателният кодекс и Законът за автомобилните транспорти, оповестиха от прессекретариата на Президентството.
Държавният глава не оспорва публичната заплаха от нерегламентираните транспорти, които и понастоящем са оповестени за административно нарушаване. Когато обаче едно и също действие се дефинира и като закононарушение, и като административно нарушаване, се дублират отговорности с друга тежест, без да има изясненост кой ще е използваният ред.
Ето и цялостния текст на претекстовете за ветото:
" М О Т И В И
за връщане за ново разискване в Народното събрание на разпореждания от Закона за изменение и допълнение на Кодекса на комерсиалното мореплаване, признат от 44-то Народно заседание на 28 октомври 2020 година
Уважаеми народни представители,
Създаването на предвидимо и устойчиво законодателство, което урежда по обективен метод правно контролираните публични връзки, е очакване на всички жители към нормотворческата активност. Освен прецизното наличие на признатите правила, от първостепенно значение е и спазването на открития в Конституцията и законите ред за тяхното внасяне, разискване и гласоподаване. Това в най-голяма степен важи за разпореждания, с които се афишират за закононарушение избрани действия и дават основа за ангажиране на наказателната отговорност на жителите. Не отхвърлям нуждата да се употребява наказателноправна отбрана против общественоопасни противоправни действия, само че това би трябвало да става обосновано, предвидимо и точно, като се съблюдават всички стандарти за отбрана на правата на индивида.
1. В Закона за изменение и допълнение на Кодекса на комерсиалното мореплаване (ЗИД КТК), ориентиран най-вече към сигурността на корабоплаването и надзора на пазара на морско съоръжение, са признати допълнения в Наказателния кодекс и в Закона за автомобилните транспорти. С § 18 от Заключителните разпореждания на ЗИД КТК е основан член 234г от Наказателния кодекс, който афишира за закононарушение осъществяването на публичен транспорт на пасажери без позволение, регистрация или лиценз, които се изискват по нормативен акт или акт на Европейския съюз. Предвидено е наказване отнемане от независимост от две до пет години, като моторното транспортно средство, послужило за осъществяване на действието, се лишава в интерес на страната, без значение чия благосъстоятелност е. По-тежко наказуемо е действието, осъществено от две или повече лица, сговорили се авансово за неговото реализиране, или посредством потреблението на неистинен или преправен документ, или на документ с погрешно наличие. В тези случаи наказването е отнемане от независимост от пет до 10 години и санкция от пет до петнадесет хиляди лв., като съдът може да постанови и конфискация до една втора от имуществото на отговорния.
Не оборвам публичната заплаха от нерегламентирания транспорт на пасажери, който може да повреди освен сигурността на лицата, само че и публичния интерес по отношение на обезпечаването на услуги за транспорт. Неслучайно и до момента действието съставлява административно нарушаване по Закона за автомобилните транспорти, само че понастоящем основателно се слага въпросът по какъв начин ще бъдат преценени случаите, в които то се преследва по административен ред или по реда на Наказателно-процесуалния кодекс. Не са конкретизирани и критериите, по които нерегламентираният публичен транспорт на пасажери ще се разграничава от така наречен споделено пътешестване. Повод за тези въпроси стават необятните дефиниции на понятията „ публичен транспорт “ и „ транспорт на пасажери “, съдържащи се надлежно в § 1, т. 1 и 2 от Допълнителните разпореждания на Закона за автомобилните транспорти. „ Обществен транспорт “ по смисъла на този закон е транспорт, осъществяван за непозната сметка или против възнаграждение или икономическа полза, който се прави с моторно транспортно средство. „ Превоз на пасажери “ е избран като „ активност на разположение, което прави услуги по осъществяване на транспорт на пасажери с моторно транспортно средство за непозната сметка или против възнаграждение, или икономическа полза “. Независимо от повторението в тази формулировка, стават ясни необятните й лимити. Приетите в Закона за автомобилните транспорти промени, които в § 19 от ЗИД КТК се свеждат единствено до добавката, че административната глоба се ползва, в случай че осъщественото действие не е закононарушение, не дават нужните гаранции. Те не слагат точна граница по кое време едно лице може да поделя разноските си за пътешестване до несъмнено място, ползвайки се свободно от правата си върху съответното моторно транспортно средство, от случаите, когато действието съставлява административно нарушаване или закононарушение. Ако едни и същи дейности могат да бъдат третирани като административно нарушаване и като закононарушение, се оставя прекомерно огромна независимост за преценка на правоприлагащите органи, а жителите нямат изясненост по отношение на квалификацията на осъщественото от тях действие. И двете последствия са несъвместими с условията на правовата страна.
2. Предвиденото в § 18 от ЗИД КТК лишаване в интерес на страната на моторното транспортно средство, послужило за осъществяване на действието, без значение от собствеността върху него, може да съставлява голословно нарушаване на правото на благосъстоятелност, обезпечено и с член 17 от Конституцията на Република България, и с член 1 от Протокол № 1 към Конвенцията за отбрана на правата на индивида и главните свободи. Според трайно откритата процедура на Европейския съд по правата на индивида ограниченията за конфискация следва да са съобразени с условията на Конвенцията при кумулативното съществуване на три условия: мярката е взета в границите на процедура, която е открита в закон, преследва законна цел и е пропорционална на задачата. Приетият § 18 от ЗИД КТК основава неразбираема норма, която не разрешава преценка по тези условия.
Когато собствеността върху моторното транспортно средство принадлежи на трето лице, императивната норма в член 234г от Наказателния кодекс, която планува лишаване без значение от това събитие, не подсигурява „ обективен баланс “ сред публичния интерес и отбраната на правата на притежателя, който не е направил закононарушението, нито е съучаствал в осъществяването му. Според Европейския съд по правата на индивида, когато притежания, които са били употребявани непозволено, се конфискуват, този баланс зависи от доста фактори, в това число от държанието на притежателя. В такива случаи националните органи са призвани да вземат поради степента на виновност или грижи на притежателя на имуществото или минимум връзката сред държанието му и закононарушението (Решение от 13 октомври 2015 година по дело Ünsped Paket Servisi San. ve tic. A.Ş. против България).
В признатото допълнение на Наказателния кодекс отнемането на собствеността е открито наред с лишаването от независимост, като категорично е посочено, че до този резултат се стига, без значение чия благосъстоятелност е моторното транспортно средство. Прави усещане, че в квалифицирания състав по член 234г, алинея 2 от Наказателния кодекс не се планува лишаване на собствеността върху моторното транспортно средство, позволява се конфискация до една втора от имуществото на отговорния, само че това е единствено правна опция, налагана по преценка на съда. Тази диспропорция няма пояснение, защото в претекстовете на предлагането за допълнение в Наказателния кодекс не се съдържат никакви причини по отношение на размера на плануваните санкции.
3. В Народното събрание на 6 февруари 2020 година е импортиран план на Закон за допълнение на Наказателния кодекс, с който е препоръчано инкриминиране на нерегламентирания транспорт на пасажери. В претекстовете на законопроекта (№ 054-01-8/06.02.2020 г.) е посочено, че „ само посредством методите на наказателното право може да бъде открит главният издирван резултат, а точно бързо, трайно и несъмнено прекратяване на нерегламентирания транспорт на пасажери, който се прави във щета и на самата страна, а в не по-малка степен и на обществото. “. По законопроекта са постъпили мнения от Министерството на правораздаването, Върховния касационен съд, Конфедерацията на автобусните превозвачи, Висшия адвокатски съвет и Прокуратурата на Република България. В мнението на Прокуратурата е установено, че „ не се преценява кардиналното състояние да се планува наказателноправна отбрана като последна и най-сериозна форма на държавна реакция на общественоопасни противоправни действия, а разширението на обсега й да става обосновано, когато другите типове отговорност обективно не биха могли да подсигуряват съответния публичен и персонален интерес. Още повече, че в тази ситуация препоръчаната нормативна смяна ще затвърди проявлението на различен значителен минус на законодателството ни - повтаряне на отговорности с друга тежест за едно и също изпълнително действие “.
По посочения законопроект за допълнение на Наказателния кодекс, с изключение на получените мнения, не е регистрирано друго придвижване. Няма отчет нито на водещата комисия – Комисията по правни въпроси, нито на участващата комисия – Комисията по превоз, осведомителни технологии и известия. След месеци на безучастие измененията в Наказателния кодекс се одобряват с различен закон, който не е обвързван по никакъв метод с техния предмет. Да се компенсира това безучастие, като се одобряват разпореждания, които оставят подозрение в тяхната точност, само че вкарват наказателна отговорност, е неприемливо.
Преследването на „ сивата стопанска система “, за което неведнъж съм изразявал поддръжка, следва да става с механизмите на правовата страна, при ценене на правилата на нужда, аргументираност, предвидимост, неприкритост, координация, пропорция и непоклатимост. Затова оборвам направените промени в Наказателния кодекс и Закона за автомобилните транспорти, които са импортирани сред двете гласувания на Закона за изменение и допълнение на Кодекса на комерсиалното мореплаване, без да са свързани с неговите съществени положения и обсег. По този метод те са признати без публично разискване и без да са изложени данни за засегнатите публични връзки, които постановат наказателноправната отбрана.
Предвид изложените претекстове практикувам правото си по член 101, алинея 1 от Конституцията на Република България да върна за ново разискване § 18 и 19 от Закона за изменение и допълнение на Кодекса на комерсиалното мореплаване, признат от 44-то Народно заседание на 28 октомври 2020 година ".
Съобщете ни, в случай че видите неточности и нередности в публикацията или мненията. Пишете непосредствено на [email protected] . Ще обърнем внимание!
За реклама в "Петел " на цена от 50 лв. на ПР обява пишете на и вижте още в -.
Прочети тук -
Румен Радев наложи несъгласие върху измененията за " споделеното пътешестване ". Той върна за ново разискване в Народното събрание разпореждания от Закона за изменение и допълнение на Кодекса на комерсиалното мореплаване, с които са допълнени Наказателният кодекс и Законът за автомобилните транспорти, оповестиха от прессекретариата на Президентството.
Държавният глава не оспорва публичната заплаха от нерегламентираните транспорти, които и понастоящем са оповестени за административно нарушаване. Когато обаче едно и също действие се дефинира и като закононарушение, и като административно нарушаване, се дублират отговорности с друга тежест, без да има изясненост кой ще е използваният ред.
Ето и цялостния текст на претекстовете за ветото:
" М О Т И В И
за връщане за ново разискване в Народното събрание на разпореждания от Закона за изменение и допълнение на Кодекса на комерсиалното мореплаване, признат от 44-то Народно заседание на 28 октомври 2020 година
Уважаеми народни представители,
Създаването на предвидимо и устойчиво законодателство, което урежда по обективен метод правно контролираните публични връзки, е очакване на всички жители към нормотворческата активност. Освен прецизното наличие на признатите правила, от първостепенно значение е и спазването на открития в Конституцията и законите ред за тяхното внасяне, разискване и гласоподаване. Това в най-голяма степен важи за разпореждания, с които се афишират за закононарушение избрани действия и дават основа за ангажиране на наказателната отговорност на жителите. Не отхвърлям нуждата да се употребява наказателноправна отбрана против общественоопасни противоправни действия, само че това би трябвало да става обосновано, предвидимо и точно, като се съблюдават всички стандарти за отбрана на правата на индивида.
1. В Закона за изменение и допълнение на Кодекса на комерсиалното мореплаване (ЗИД КТК), ориентиран най-вече към сигурността на корабоплаването и надзора на пазара на морско съоръжение, са признати допълнения в Наказателния кодекс и в Закона за автомобилните транспорти. С § 18 от Заключителните разпореждания на ЗИД КТК е основан член 234г от Наказателния кодекс, който афишира за закононарушение осъществяването на публичен транспорт на пасажери без позволение, регистрация или лиценз, които се изискват по нормативен акт или акт на Европейския съюз. Предвидено е наказване отнемане от независимост от две до пет години, като моторното транспортно средство, послужило за осъществяване на действието, се лишава в интерес на страната, без значение чия благосъстоятелност е. По-тежко наказуемо е действието, осъществено от две или повече лица, сговорили се авансово за неговото реализиране, или посредством потреблението на неистинен или преправен документ, или на документ с погрешно наличие. В тези случаи наказването е отнемане от независимост от пет до 10 години и санкция от пет до петнадесет хиляди лв., като съдът може да постанови и конфискация до една втора от имуществото на отговорния.
Не оборвам публичната заплаха от нерегламентирания транспорт на пасажери, който може да повреди освен сигурността на лицата, само че и публичния интерес по отношение на обезпечаването на услуги за транспорт. Неслучайно и до момента действието съставлява административно нарушаване по Закона за автомобилните транспорти, само че понастоящем основателно се слага въпросът по какъв начин ще бъдат преценени случаите, в които то се преследва по административен ред или по реда на Наказателно-процесуалния кодекс. Не са конкретизирани и критериите, по които нерегламентираният публичен транспорт на пасажери ще се разграничава от така наречен споделено пътешестване. Повод за тези въпроси стават необятните дефиниции на понятията „ публичен транспорт “ и „ транспорт на пасажери “, съдържащи се надлежно в § 1, т. 1 и 2 от Допълнителните разпореждания на Закона за автомобилните транспорти. „ Обществен транспорт “ по смисъла на този закон е транспорт, осъществяван за непозната сметка или против възнаграждение или икономическа полза, който се прави с моторно транспортно средство. „ Превоз на пасажери “ е избран като „ активност на разположение, което прави услуги по осъществяване на транспорт на пасажери с моторно транспортно средство за непозната сметка или против възнаграждение, или икономическа полза “. Независимо от повторението в тази формулировка, стават ясни необятните й лимити. Приетите в Закона за автомобилните транспорти промени, които в § 19 от ЗИД КТК се свеждат единствено до добавката, че административната глоба се ползва, в случай че осъщественото действие не е закононарушение, не дават нужните гаранции. Те не слагат точна граница по кое време едно лице може да поделя разноските си за пътешестване до несъмнено място, ползвайки се свободно от правата си върху съответното моторно транспортно средство, от случаите, когато действието съставлява административно нарушаване или закононарушение. Ако едни и същи дейности могат да бъдат третирани като административно нарушаване и като закононарушение, се оставя прекомерно огромна независимост за преценка на правоприлагащите органи, а жителите нямат изясненост по отношение на квалификацията на осъщественото от тях действие. И двете последствия са несъвместими с условията на правовата страна.
2. Предвиденото в § 18 от ЗИД КТК лишаване в интерес на страната на моторното транспортно средство, послужило за осъществяване на действието, без значение от собствеността върху него, може да съставлява голословно нарушаване на правото на благосъстоятелност, обезпечено и с член 17 от Конституцията на Република България, и с член 1 от Протокол № 1 към Конвенцията за отбрана на правата на индивида и главните свободи. Според трайно откритата процедура на Европейския съд по правата на индивида ограниченията за конфискация следва да са съобразени с условията на Конвенцията при кумулативното съществуване на три условия: мярката е взета в границите на процедура, която е открита в закон, преследва законна цел и е пропорционална на задачата. Приетият § 18 от ЗИД КТК основава неразбираема норма, която не разрешава преценка по тези условия.
Когато собствеността върху моторното транспортно средство принадлежи на трето лице, императивната норма в член 234г от Наказателния кодекс, която планува лишаване без значение от това събитие, не подсигурява „ обективен баланс “ сред публичния интерес и отбраната на правата на притежателя, който не е направил закононарушението, нито е съучаствал в осъществяването му. Според Европейския съд по правата на индивида, когато притежания, които са били употребявани непозволено, се конфискуват, този баланс зависи от доста фактори, в това число от държанието на притежателя. В такива случаи националните органи са призвани да вземат поради степента на виновност или грижи на притежателя на имуществото или минимум връзката сред държанието му и закононарушението (Решение от 13 октомври 2015 година по дело Ünsped Paket Servisi San. ve tic. A.Ş. против България).
В признатото допълнение на Наказателния кодекс отнемането на собствеността е открито наред с лишаването от независимост, като категорично е посочено, че до този резултат се стига, без значение чия благосъстоятелност е моторното транспортно средство. Прави усещане, че в квалифицирания състав по член 234г, алинея 2 от Наказателния кодекс не се планува лишаване на собствеността върху моторното транспортно средство, позволява се конфискация до една втора от имуществото на отговорния, само че това е единствено правна опция, налагана по преценка на съда. Тази диспропорция няма пояснение, защото в претекстовете на предлагането за допълнение в Наказателния кодекс не се съдържат никакви причини по отношение на размера на плануваните санкции.
3. В Народното събрание на 6 февруари 2020 година е импортиран план на Закон за допълнение на Наказателния кодекс, с който е препоръчано инкриминиране на нерегламентирания транспорт на пасажери. В претекстовете на законопроекта (№ 054-01-8/06.02.2020 г.) е посочено, че „ само посредством методите на наказателното право може да бъде открит главният издирван резултат, а точно бързо, трайно и несъмнено прекратяване на нерегламентирания транспорт на пасажери, който се прави във щета и на самата страна, а в не по-малка степен и на обществото. “. По законопроекта са постъпили мнения от Министерството на правораздаването, Върховния касационен съд, Конфедерацията на автобусните превозвачи, Висшия адвокатски съвет и Прокуратурата на Република България. В мнението на Прокуратурата е установено, че „ не се преценява кардиналното състояние да се планува наказателноправна отбрана като последна и най-сериозна форма на държавна реакция на общественоопасни противоправни действия, а разширението на обсега й да става обосновано, когато другите типове отговорност обективно не биха могли да подсигуряват съответния публичен и персонален интерес. Още повече, че в тази ситуация препоръчаната нормативна смяна ще затвърди проявлението на различен значителен минус на законодателството ни - повтаряне на отговорности с друга тежест за едно и също изпълнително действие “.
По посочения законопроект за допълнение на Наказателния кодекс, с изключение на получените мнения, не е регистрирано друго придвижване. Няма отчет нито на водещата комисия – Комисията по правни въпроси, нито на участващата комисия – Комисията по превоз, осведомителни технологии и известия. След месеци на безучастие измененията в Наказателния кодекс се одобряват с различен закон, който не е обвързван по никакъв метод с техния предмет. Да се компенсира това безучастие, като се одобряват разпореждания, които оставят подозрение в тяхната точност, само че вкарват наказателна отговорност, е неприемливо.
Преследването на „ сивата стопанска система “, за което неведнъж съм изразявал поддръжка, следва да става с механизмите на правовата страна, при ценене на правилата на нужда, аргументираност, предвидимост, неприкритост, координация, пропорция и непоклатимост. Затова оборвам направените промени в Наказателния кодекс и Закона за автомобилните транспорти, които са импортирани сред двете гласувания на Закона за изменение и допълнение на Кодекса на комерсиалното мореплаване, без да са свързани с неговите съществени положения и обсег. По този метод те са признати без публично разискване и без да са изложени данни за засегнатите публични връзки, които постановат наказателноправната отбрана.
Предвид изложените претекстове практикувам правото си по член 101, алинея 1 от Конституцията на Република България да върна за ново разискване § 18 и 19 от Закона за изменение и допълнение на Кодекса на комерсиалното мореплаване, признат от 44-то Народно заседание на 28 октомври 2020 година ".
Съобщете ни, в случай че видите неточности и нередности в публикацията или мненията. Пишете непосредствено на [email protected] . Ще обърнем внимание!
За реклама в "Петел " на цена от 50 лв. на ПР обява пишете на и вижте още в -.
Прочети тук -
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ