Българи в Лондон искат нов референдум за връщане в ЕС
СНИМКА Боримир Тотев,
bulgariansinlondon.com
Първото проучване на българската общественост в Лондон бе показано в кметството на английската столица и предадено на кмета Садик Хан. Той бе представляван от заместник-кмета Матю Рийд на събитието в края на предходната седмица. Идеята за проучването на българи в Лондон поражда около референдума за Брекзит. Тогава с създателите на уеб страницата bulgariansinlondon.com се свързват английски публицисти, политици и деятели, търсейки отзиви на българи в Лондон.
„ Всички те желаеха информация за това какъв брой са българите в Лондон, по какъв начин се усещат, какви проблеми имат. Ние нямахме такава информация. Не се учудихме също, че не успяхме да намерим сходна информация, тъй като българската диаспора е млада и към момента невидима и непозната за лондончани. Ето за какво взехме решение да използваме ресурсите на диаспората и да организираме проучване на самите себе си “, написа в блога Бойко Боев, съосновател на уеб страницата и на групата „ Разходки в Лондон “.
Лондонското кметство харесва концепцията на групата за проучване на „ лондонските “ българи и финансира събирането на информация и подготвянето на отчет, разяснява Боев.
Изследването не е представително, то е извършено измежду 151 души, мъже и дами от разнообразни възрастови групи. Две трети от интервюираните са с бакалавърска степен или по-висока степен на обучение., останалитге са приключили приблизително обучение. Независимо от просветителната си степен обаче, повече от половината интервюирани споделят, че са сменили специалността си, с цел да си намерят работа в Лондон.
Изследването открива, че българите в Лондон са се пробвали оптимално да се приспособяват към живота в английската столица. Повечето от тях имат работа и поддържат връзка с други представители на българската общественост, въпреки че това става главно посредством персонални контакти, а не на база общественост или диаспора.
Най-младите българи се възползват от опциите за приемане на обучение и разкриване на света. Тридесетгодишните са доста заети, мислейки за кариера и семейство. Четиридесетгодишните и петдесетгодишните имат въпроси за бъдещето си. А по-възрастните българи си мислят за своите деца и внуци. Мнозинството от българите споделят, че са станали по-толерантни след преместването си в Англия и се радват на опциите за развиване, които откриват в английската столица.
Българите в Лондон са удовлетворени от „ новия “ си живот и не възнамеряват да се местят от Лондон. Част от тях обаче споделят, че се усещат изолирани от обществения живот в града. Изследването открива и част от аргументите за това. Езикът към момента е сериозна преграда за откриване на цялостния капацитет на българите и като професионална реализация, и като другарство с други представители на другите общности в Лондон. Освен това много дребна част от интервюираните вземат участие в обществени действия и дороволчески начинания, които са доста присъщи за западните общества и които оказват помощ на интеграцията. Отрицателният облик, налаган от някои медии, предразсъдъците и фактът, че българската общественост е прекомерно дребна, способстват за чувството за изолация, откриват създателите на проучването.
Част от интервюираните признават, че усещат опасност за сигурността си след терористичните офанзиви в английската столица. Някои от участниците в анкетата приканват за втори Брекзит референдум, от който чакат да върне Англия още веднъж в Европейски Съюз, написа в заключенията на проучването.
bulgariansinlondon.com
Първото проучване на българската общественост в Лондон бе показано в кметството на английската столица и предадено на кмета Садик Хан. Той бе представляван от заместник-кмета Матю Рийд на събитието в края на предходната седмица. Идеята за проучването на българи в Лондон поражда около референдума за Брекзит. Тогава с създателите на уеб страницата bulgariansinlondon.com се свързват английски публицисти, политици и деятели, търсейки отзиви на българи в Лондон.
„ Всички те желаеха информация за това какъв брой са българите в Лондон, по какъв начин се усещат, какви проблеми имат. Ние нямахме такава информация. Не се учудихме също, че не успяхме да намерим сходна информация, тъй като българската диаспора е млада и към момента невидима и непозната за лондончани. Ето за какво взехме решение да използваме ресурсите на диаспората и да организираме проучване на самите себе си “, написа в блога Бойко Боев, съосновател на уеб страницата и на групата „ Разходки в Лондон “.
Лондонското кметство харесва концепцията на групата за проучване на „ лондонските “ българи и финансира събирането на информация и подготвянето на отчет, разяснява Боев.
Изследването не е представително, то е извършено измежду 151 души, мъже и дами от разнообразни възрастови групи. Две трети от интервюираните са с бакалавърска степен или по-висока степен на обучение., останалитге са приключили приблизително обучение. Независимо от просветителната си степен обаче, повече от половината интервюирани споделят, че са сменили специалността си, с цел да си намерят работа в Лондон.
Изследването открива, че българите в Лондон са се пробвали оптимално да се приспособяват към живота в английската столица. Повечето от тях имат работа и поддържат връзка с други представители на българската общественост, въпреки че това става главно посредством персонални контакти, а не на база общественост или диаспора.
Най-младите българи се възползват от опциите за приемане на обучение и разкриване на света. Тридесетгодишните са доста заети, мислейки за кариера и семейство. Четиридесетгодишните и петдесетгодишните имат въпроси за бъдещето си. А по-възрастните българи си мислят за своите деца и внуци. Мнозинството от българите споделят, че са станали по-толерантни след преместването си в Англия и се радват на опциите за развиване, които откриват в английската столица.
Българите в Лондон са удовлетворени от „ новия “ си живот и не възнамеряват да се местят от Лондон. Част от тях обаче споделят, че се усещат изолирани от обществения живот в града. Изследването открива и част от аргументите за това. Езикът към момента е сериозна преграда за откриване на цялостния капацитет на българите и като професионална реализация, и като другарство с други представители на другите общности в Лондон. Освен това много дребна част от интервюираните вземат участие в обществени действия и дороволчески начинания, които са доста присъщи за западните общества и които оказват помощ на интеграцията. Отрицателният облик, налаган от някои медии, предразсъдъците и фактът, че българската общественост е прекомерно дребна, способстват за чувството за изолация, откриват създателите на проучването.
Част от интервюираните признават, че усещат опасност за сигурността си след терористичните офанзиви в английската столица. Някои от участниците в анкетата приканват за втори Брекзит референдум, от който чакат да върне Англия още веднъж в Европейски Съюз, написа в заключенията на проучването.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ