Сниман в меки слънчеви тонове, с красиви гледки от Южна

Сниман в меки слънчеви тонове, с красиви гледки от Южна Франция и близки проекти на картините на Реноар, този филм е тъкмо каквото чаках от него. И нищо повече.
  Филмът споделя за последните години на Реноар, когато той е към този момент в инвалидна количка, ставите му са подути и разкривени, животът му зависи от болкоуспокояващите и единствено рисуването го избавя.
  „ Болката отминава, хубостта остава “ и „ Цял живот съм желал да рисувам като дете – без нищо да знам и без нищо да мисля “ това бяха единствените запаметяващи се реплики във кино лентата, който другояче се върти към баналната история за позиращата на остарелия художник червенокоса актриса и раненият на фронта наследник, който се връща и се влюбва в нея. Актьорите са прелестно подбрани, като че ли са част от самия пейзаж и настроенията му.
  Пестелив на думи и разхитителен на цветове, с красиви картини – и кинематографични и рисувани - това е един типично френски филм, който самичък е като рисунка – прави прелестно усещане, само че оставя единствено краткотраен спомен.