Трябва да се гласува, защото е важно кой управлява
"Смятам, че би трябвало да гласуваме, да бъдем цивилен дейни, да се интересуваме какво се случва с нашия град, с нашата улица, с нашия квартал – да пожелаваме отговори, да слагаме въпроси. Трябва да се учим да живеем като общественост, като хора, които са дружно. “ Мнението е на доктор Цветеслава Гълъбова, шеф на Държавната психиатрична болница „ Св. Иван Рилски ".
„ Мислила съм си по въпроса за какво хората са толкоз дейни в обществените мрежи, а когато би трябвало действително да се свърши нещо – дали е да се отиде на митинг, дали да се отиде до урните – нещата не ни се получават. Стигнах до извода, чисто професионално, че хората извентилират своите страсти на клавиатурата. В това отношение може би обществените мрежи не ни вършат услуга. Хората изливат всичко това на екрана, на „ белия лист “ и по-късно няма сила за нищо “, разяснява пред БНР Гълъбова. По думите й също така обществените мрежи допускат в огромна степен анонимност. Можеш да се скриеш и да напишеш каквото си искаш. „ Но по-късно ето виждаме, че хората не отиват до урните, което за мен не е добре “, добави тя.
Д-р Гълъбова е последовател на тезата за наложителното гласоподаване. „ Гражданската интензивност включва и това – да имаш позиция, само че осведомена позиция, допуска се да се запознаеш с претенденти, стратегии, платформи, да прецениш. Ако ние бъдем задължени да гласуваме, това ще значи, че ние ще би трябвало да се поровим, да се напрегнем мисловно и да създадем някакъв избор “, счита тя.
Факт е, че изборната интензивност е ниска, призна доктор Гълъбова. Но по думите й паралелът с цивилизования свят, където хората живеят добре и не се интересуват от политика, не се съотнася към нашия случай.
„ Е, добре, само че ние в България не дръзвам да настоявам, че живеем кой знае какъв брой добре. Изглежда, че в действителност не се интересуваме от политика или нашата народопсихология е такава: „ Е, какво зависи от моя глас “. Тук опираме към този момент до други неща като почтеност и бистрота на изборите и чувството на хората дали те са почтени и транспарантни “, разяснява психиатърът.
Относно купения избор, доктор Гълъбова посочи, че е значима гражданската просветеност – да разбираме какъв брой значим е нашият глас и какъв брой значимо е да участваме в гражданските процеси в едно общество, а подобен развой е и изборът. „ Колко е значимо кой и по какъв начин ще ръководи града, общината, в която живееш, страната, в която живееш… “
Да гласуваш е демонстрация на отговорност, отбелязва още Цветеслава Гълъбова. „ Аз обаче съм срещу да се твърди, че който не дал своя вот, нямал право на искания. Не, човек щом си заплаща постоянно налозите, има право да претендира и да изисква “, е нейното мнение.
„ Мислила съм си по въпроса за какво хората са толкоз дейни в обществените мрежи, а когато би трябвало действително да се свърши нещо – дали е да се отиде на митинг, дали да се отиде до урните – нещата не ни се получават. Стигнах до извода, чисто професионално, че хората извентилират своите страсти на клавиатурата. В това отношение може би обществените мрежи не ни вършат услуга. Хората изливат всичко това на екрана, на „ белия лист “ и по-късно няма сила за нищо “, разяснява пред БНР Гълъбова. По думите й също така обществените мрежи допускат в огромна степен анонимност. Можеш да се скриеш и да напишеш каквото си искаш. „ Но по-късно ето виждаме, че хората не отиват до урните, което за мен не е добре “, добави тя.
Д-р Гълъбова е последовател на тезата за наложителното гласоподаване. „ Гражданската интензивност включва и това – да имаш позиция, само че осведомена позиция, допуска се да се запознаеш с претенденти, стратегии, платформи, да прецениш. Ако ние бъдем задължени да гласуваме, това ще значи, че ние ще би трябвало да се поровим, да се напрегнем мисловно и да създадем някакъв избор “, счита тя.
Факт е, че изборната интензивност е ниска, призна доктор Гълъбова. Но по думите й паралелът с цивилизования свят, където хората живеят добре и не се интересуват от политика, не се съотнася към нашия случай.
„ Е, добре, само че ние в България не дръзвам да настоявам, че живеем кой знае какъв брой добре. Изглежда, че в действителност не се интересуваме от политика или нашата народопсихология е такава: „ Е, какво зависи от моя глас “. Тук опираме към този момент до други неща като почтеност и бистрота на изборите и чувството на хората дали те са почтени и транспарантни “, разяснява психиатърът.
Относно купения избор, доктор Гълъбова посочи, че е значима гражданската просветеност – да разбираме какъв брой значим е нашият глас и какъв брой значимо е да участваме в гражданските процеси в едно общество, а подобен развой е и изборът. „ Колко е значимо кой и по какъв начин ще ръководи града, общината, в която живееш, страната, в която живееш… “
Да гласуваш е демонстрация на отговорност, отбелязва още Цветеслава Гълъбова. „ Аз обаче съм срещу да се твърди, че който не дал своя вот, нямал право на искания. Не, човек щом си заплаща постоянно налозите, има право да претендира и да изисква “, е нейното мнение.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ