Защо старите книги и вестници пожълтяват
Смята, че хартията е изобретена към 100 година прочие н. е. в Китай. Първоначално е правена от влажен коноп, само че се употребяват и дървесна кора, бамбук и други растителни нишки. Хартия скоро се популяризира в Азия, като първо се употребява единствено за значими публични документи, само че защото процесът става по-ефективен и по-евтин, тя става и надалеч по-разпространена.
Хартията за първи път навлиза в Европа някъде към 11 век. Историците считат, че най-старият прочут книжен документ от християнската част на Запада е „ Missal of Silos “ от Испания, който е книга, съдържаща текстове, които би трябвало да се четат по време на масата. Хартията на тази книга е направена от тип лен. Като цяло, хартията, книгите и печатарството ще се развиват през идващите осемстотин години: печатницата на Гутенберг ще се появи в средата на 15 век, а хартията ще се прави най-често от лен, парцали, памук или други растителни нишки. Това ще продължи доникъде на 19 век, когато хартията към този момент ще стартира да се прави от дървесина.
Чарлз Фенерти
През 1844 година двама господа основават процеса на направа на хартия от дървената. Семейството на канадския откривател Чарлз Фенерти има серия мелници в Нова Скотия. Познавайки добре дървесината и нейните качества, той осъзна, че тя може да бъде добър сурогат на доста по-скъпия памук, от който се прави хартия. Фенерти опитва с дървесна целулоза и на 26 октомври 1844 година той изпраща хартията си в най-хубавият вестник на Халифакс – „ The Acadian Recorder “, с записка, в която акцентира какъв брой е здрава и евтина дървесна хартия. В рамките на седмици вестникът сменя хартия с тази на Фенерти.
Фридрих Готлоб Келер
В същото време немският тъкач Фридрих Готлоб Келер работи върху машина за рязане на дърва, когато открива същото нещо, което и Фенерти – че от дървесината, направена на каша, може да се направи по-евтина хартия, в сравнение с памука. Той прави заготовка и през 1845 година получава патент за изобретението си в Германия. Всъщност някои историци даже настояват, че Келер е основателят на хартията от дърво, а не Фенерти, заради обстоятелството, че той получава патент, а канадецът – не.
В рамките на тридесет години дървената целулозна хартия беше цялата гняв от двете страни на езерцето. Докато хартията от дървесна маса е била по-евтина и също толкоз трайна като памучните или други ленени хартии, имало и дефекти. Най-важното е, че дървесната целулозна хартия е доста по-податлива на влияние от О2 и слънчева светлина.
Дървесината се състои най-вече от две полимерни субстанции – целулоза и лигнин. Целулозата е най-разпространеният органически материал в природата. Освен това е безцветна и отразява светлината извънредно добре, вместо да я всмуква (което я прави непрозрачна); затова хората виждат целулозата като бяла.
Тя обаче е податлива на окисляване, въпреки и не толкоз, колкото лигнинът. Окисляването предизвиква загуба на електрон(и) и отслабва материала. Така целулозата може да стартира до гълтам част от светлината, което да я направи да наподобява по-тъмна, по-малко бяла. Но това не е повода за пожълтяването на остарялата хартия.
Лигнинът е другото вещество в състава хартия и най-много във вестниците. Лигнинът е съединяване в дървесината, което в действителност я прави по-здрава и твърда. Според доктор Хоу-Мин Чанг от Университета в Рали, „ Без лигнин едно дърво може да нарасне до към 1,80 метра “. По създание лигнинът е нещо като „ лепило “, което слепя по-добре целулозните нишки и по този начин дървото става доста по-твърдо и да може да се издига по-високо, издържайки на външни детайли като вятър.
Лигнинът е с мрачен цвят (кафяви хартиени торби, кафяви картонени кутии – при тях лигнинът се оставя за спомагателна здравина). Той също е мощно предразположен на окисляване. Излагането на О2 (особено когато се комбинира със слънчева светлина) трансформира молекулната конструкция на лигнина, причинявайки смяна в метода, по който съединението всмуква и отразява светлината. В резултат на това веществото добива жълто-кафяв цвят.
Тъй като вестникарската хартия се прави по-икономично, във вестниците има доста повече лигнин, в сравнение с да вземем за пример в хартия за книги, която минава през развой на избелване за премахване на огромна част от веществото. Крайният резултат е, че с времето вестниците получават жълтеникаво-кафяв цвят.
И то относително бързо. Понеже хартията на книгите е по-качествена, т.е., отхвърлен е повече лигнин при доста по-интензивния развой на избелване, пожълтяването не се случва толкоз бързо. Въпреки това обаче, химикалите, употребявани за избелването, могат да доведат до това целулозата да е по-податлива на окисляване, допринасяйки за обезцветяването.
…
Днес, с цел да се избегне това окисляване, доста значими документи са написани на хартия без киселина и с ниско количество на лигнин.
Що се отнася до старите исторически документи – за в този момент няма метод да се възстановят след нанесените вреди, само че може да се предотвратят по-нататъшни. Най-важно е те да се съхраняват на хладно, изсъхнало и мрачно място. Както музеите съхраняват исторически документи в пространства с следена температура и едва осветяване. Ако някой желае да изкара хартията навън, с цел да я види, тя се слага зад предпазено от UV светлина стъкло.
