Натюрмортите и далечните гласове на стари семейни снимки
„ Споменът проблясва и загатва, само че не демонстрира нищо остро или ясно “, написа Джанет Малкълм. Фотографът и публицист прекара кариерата си в работа с обстоятелства за другите. Докато написа автобиографията си, тя намира спомените си за хлъзгави.
Сетих се за репликата на Малкълм, когато направих сериозен опит да въведа ред в кутии, цялостни с хиляди фамилни фотоси, които се разтовариха като остатъци на тавана ми.
Колекцията е амалгама от тези на моите родители, баби и дядовци, прадядовци и пра-прабаби. Той също по този начин е погълнал сбирките от разнообразни бездетни родственици. Те обгръщат повече от век и приключват към хилядолетието.
Всички тези животи са в огромен дървен сандък и няколко огромни картонени кутии, заемащи скъпо пространство в Лондон. Но домът не е единствено вместилище за нови неща. Семейната история заслужава малко място - изключително когато тази история е неразрешена.
Преди да мога да осмисля сбирката, би трябвало да разпознавам хората на фотосите. Мога ли да схвана кои са те? И в случай че...
Прочетете целия текст »
