Въвеждането на еврото - национална цел?!
Смяната на лв. с еврото върви по проект. Само че по проект, препоръчан от ГЕРБ. И е разумно да се запитаме за какво никой от така наречен им съперници не взема отношение по тематиката. Да не би тихомълком
влизането в еврозоната да се е трансформирало в национална цел?
Или пък в наднационална, т.е. от нашата нация нищо не зависи?!
По време на тричасовото му чуване в Народното събрание в сряда (21 април) финансовият министър Кирил Ананиев предстоящо отдели време на процеса по присъединението ни към валутния блок. Топката му пуснаха точно от парламентарната група на ГЕРБ, които насочиха нарочното запитване, като че ли единствено с цел да се похвалят с напредъка, реализиран през последния мандат на Бойко Борисов, когато страната ни бе призната във валутния механизъм ERM II (т.нар. " чакалня на еврозоната " ) и в Европейския банков съюз.
Отговорът на Ананиев бе, че националният проект за въвеждане на еврото в България е в напреднала фаза. По документа се работело интензивно, с цел да може да бъде спазен срокът за окончателното му правене – 30 юни 2021 година. По думите на Ананиев
индикативната дата за участие
във валутния съюз остава 1 януари 2024 година, а процесът към този момент е навлязъл в заключителната си фаза. Координационният съвет за подготовка на България за участие в еврозоната към този момент е образуван и работи, заяви финансовият министър в оставка.
Ще напомним, че въпросният Координационен съвет бе основан с решение на кабинета " Борисов 3 " преди няколко месеца. Съветът има двама съпредседатели - управителя на Българска народна банка и министъра на финансите.
В профилираната конструкция вземат участие и ръководителите на експертни работни групи, заместник-министър на външните работи, заместник-министър на правораздаването, заместник-министър на вътрешните работи, ръководителят на ДАНС, заместник-министър на превоза и член на политическия кабинет на премиера . При покана от управителя на Българска народна банка и министъра на финансите в съвещанията на Координационния съвет ще могат да се включат други държавни и общински институции, неправителствени организации и бизнеса.
Дотук добре. Експертите работят, процесът върви по проект. Само че, както нееднократно " Банкеръ " е писал, приемането на еврото е и политически въпрос. Затова е добре при догадка за задаващите се нови парламентарни избори, гласоподавателите да знаят
коя групировка е " за " и коя " срещу " еврото .
Например за ГЕРБ е ясно, че те ще продължат курса към замяната на лв.. Българска социалистическа партия са по-странна птица - те с единия крайник в Европейски Съюз, с другия в Евразия. Движение за права и свободи би се нагласило съгласно ситуацията, само че като цяло поддържа влизането в " клуба на богатите ". От " Демократична България " пък в никакъв случай не са крили, че са последователи на европейската валута. Неяснотите са при " ИТН ", която бяга от този спор. Както и при " Изправи се, мутри вън ", за които тази тематика като че ли не съществува.
На този декор усещане прави едно скорошно изказване на ръководителя на АИКБ Васил Велев: " В предизборните стратегии на всички политически сили не участва нещо, което да е коренно притеснително във връзка с данъчната система или целите на страната, като всички са за Организацията за икономическо сътрудничество и раз, еврозоната или Шенген ". Твърдението на Васил Велев в огромна степен може да се одобри за меродавно. Най-малкото тъй като работодателските организации организираха срещи с всички обединения, които през днешния ден са показани в 45-ия парламент. И имат усещания от първа ръка.
На този изменен политически фон
изпъква изявлението на еврокомисаря Валдис Домбровскис,
който бе измежду основните фигури при приемането на страната ни в чакалнята на еврозоната. Преди към седмица Домбровскис изрече мнение, че въвеждането на еврото в България е изцяло реалистично през 2024 година. За задачата страната ни би трябвало да има постоянни финанси и да е изпълнила всички поети задължения.
Той въпреки всичко си остави малка врата, че осъществяването на критериите от Маастрихт са най-важното изискване, изпреварващо даже моментната политическата неустойчивост в България, само че въпреки всичко тя може да забави въвеждането на еврото у нас.
„ Още един път ще подчертая, че България направи доста огромна стъпка с присъединението си към ERM II. Работихме доста старателно с българските управляващи, приказвам най-много с държавното управление и с централната банка, с цел да реализираме влизането на страната във валутния механизъм, който предхожда еврозоната. Разбира се, има набор от подготвителни действия, които би трябвало да бъдат осъществени, с цел да бъде страната в действителност подготвена да вкара еврото. В момента тези действия са в ход “, сподели още заместник-председателят на Европейска комисия.
влизането в еврозоната да се е трансформирало в национална цел?
Или пък в наднационална, т.е. от нашата нация нищо не зависи?!
По време на тричасовото му чуване в Народното събрание в сряда (21 април) финансовият министър Кирил Ананиев предстоящо отдели време на процеса по присъединението ни към валутния блок. Топката му пуснаха точно от парламентарната група на ГЕРБ, които насочиха нарочното запитване, като че ли единствено с цел да се похвалят с напредъка, реализиран през последния мандат на Бойко Борисов, когато страната ни бе призната във валутния механизъм ERM II (т.нар. " чакалня на еврозоната " ) и в Европейския банков съюз.
Отговорът на Ананиев бе, че националният проект за въвеждане на еврото в България е в напреднала фаза. По документа се работело интензивно, с цел да може да бъде спазен срокът за окончателното му правене – 30 юни 2021 година. По думите на Ананиев
индикативната дата за участие
във валутния съюз остава 1 януари 2024 година, а процесът към този момент е навлязъл в заключителната си фаза. Координационният съвет за подготовка на България за участие в еврозоната към този момент е образуван и работи, заяви финансовият министър в оставка.
Ще напомним, че въпросният Координационен съвет бе основан с решение на кабинета " Борисов 3 " преди няколко месеца. Съветът има двама съпредседатели - управителя на Българска народна банка и министъра на финансите.
В профилираната конструкция вземат участие и ръководителите на експертни работни групи, заместник-министър на външните работи, заместник-министър на правораздаването, заместник-министър на вътрешните работи, ръководителят на ДАНС, заместник-министър на превоза и член на политическия кабинет на премиера . При покана от управителя на Българска народна банка и министъра на финансите в съвещанията на Координационния съвет ще могат да се включат други държавни и общински институции, неправителствени организации и бизнеса.
Дотук добре. Експертите работят, процесът върви по проект. Само че, както нееднократно " Банкеръ " е писал, приемането на еврото е и политически въпрос. Затова е добре при догадка за задаващите се нови парламентарни избори, гласоподавателите да знаят
коя групировка е " за " и коя " срещу " еврото .
Например за ГЕРБ е ясно, че те ще продължат курса към замяната на лв.. Българска социалистическа партия са по-странна птица - те с единия крайник в Европейски Съюз, с другия в Евразия. Движение за права и свободи би се нагласило съгласно ситуацията, само че като цяло поддържа влизането в " клуба на богатите ". От " Демократична България " пък в никакъв случай не са крили, че са последователи на европейската валута. Неяснотите са при " ИТН ", която бяга от този спор. Както и при " Изправи се, мутри вън ", за които тази тематика като че ли не съществува.
На този декор усещане прави едно скорошно изказване на ръководителя на АИКБ Васил Велев: " В предизборните стратегии на всички политически сили не участва нещо, което да е коренно притеснително във връзка с данъчната система или целите на страната, като всички са за Организацията за икономическо сътрудничество и раз, еврозоната или Шенген ". Твърдението на Васил Велев в огромна степен може да се одобри за меродавно. Най-малкото тъй като работодателските организации организираха срещи с всички обединения, които през днешния ден са показани в 45-ия парламент. И имат усещания от първа ръка.
На този изменен политически фон
изпъква изявлението на еврокомисаря Валдис Домбровскис,
който бе измежду основните фигури при приемането на страната ни в чакалнята на еврозоната. Преди към седмица Домбровскис изрече мнение, че въвеждането на еврото в България е изцяло реалистично през 2024 година. За задачата страната ни би трябвало да има постоянни финанси и да е изпълнила всички поети задължения.
Той въпреки всичко си остави малка врата, че осъществяването на критериите от Маастрихт са най-важното изискване, изпреварващо даже моментната политическата неустойчивост в България, само че въпреки всичко тя може да забави въвеждането на еврото у нас.
„ Още един път ще подчертая, че България направи доста огромна стъпка с присъединението си към ERM II. Работихме доста старателно с българските управляващи, приказвам най-много с държавното управление и с централната банка, с цел да реализираме влизането на страната във валутния механизъм, който предхожда еврозоната. Разбира се, има набор от подготвителни действия, които би трябвало да бъдат осъществени, с цел да бъде страната в действителност подготвена да вкара еврото. В момента тези действия са в ход “, сподели още заместник-председателят на Европейска комисия.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ