Докога музеите и галериите ще са празни?
Служителите в музеите и галериите стачкуват през днешния ден. Част от тях ще останат затворени през целия ден, а други единствено за час. След като на 14 февруари започнаха алегоричен митинг, доста от културните институции оповестиха през днешния ден, че минават към ефикасен митинг. Причината - ниското финансиране на културните институции, планувано в бюджета за тази година.
Новината за митинга не ни оставя равнодушни – уверени сме, че те заслужават почтено възнаграждение . Заплатите на работещите в музеите, галериите и библиотеките висококвалифицирани експерти - научни сътрудници, уредници, реставратори, художници и библиотекари, са най-ниските от всички категории експерти с висше обучение у нас. Средната заплата в музейната сфера е 832 лева
Съвсем подходящо е обаче да се запитаме за какво пред музеите и галериите не се извиват дълги опашки.
Културните институции не съумяват да предизвикат интереса на хората, защото отхвърлят да се приспособяват към съвремието и като че ли избират да останат в предишното.
А изгодите от музеите могат да бъдат многочислени. Те имат просветителна функционалност, притеглят туристи, ангажират се с значими проблеми, предизвикват младите гении в изкуството и науката и ни учат на креативност и здравословна доза сдържаност във време, в което тя от ден на ден липсва. Музеят е жив организъм, който свидетелства за положението на едно добре функциониращо общество, тъй като в случай че нямаме прозорец с панорама към сегашното и предишното, няма по какъв начин да изградим бъдещето си.
Във Факултета по публицистика имах шанса да ми преподава Антон Стайков по дисциплината „ Изкуство и медии “, с който затваряхме учебниците и в действителност започвахме да мислим. Лекциите с него бяха вълнуващи, тъй като ни извеждаше от тъмните и студени аудитории и не потапяше в слънчевия свят на изкуството – обикаляхме музеи и преглеждахме градски забележителности, които виждаме всеки ден, само че нормално имаме навика да подминаваме. Той им вдъхваше живот, правеше ги по-близки до нас, като в същото време съкратяваше дистанцията преподавател-студент. Всеки път разказваше като въодушевен художник на една красива реалност, който беше повел благородна война против прашното музейно изкуство. А ние просто мълчахме и му се възхищавахме.
Затова е от значително значение да стартираме овреме, като възпитаме усет у най-малките. Да пренесем част от часовете от учебните заведения в галериите. Да създадем дълготраен табиет в детското схващане и да посеем семенцето на любовта към изкуството, което да прерасне в житейска нужда по-късно.
Истината е, че в българските музеи и галерии има същински скъпи творби на изкуството и в тях работят хора с нюх към същински стойностното. Затова - едвам когато си дадем сметка, че е в наш интерес музеите да работят пълноценно, ще стартира същинската промяна, която с изключение на държавна дотация, включва и разкриване на повече смисъл в тези културни институции.
Новината за митинга не ни оставя равнодушни – уверени сме, че те заслужават почтено възнаграждение . Заплатите на работещите в музеите, галериите и библиотеките висококвалифицирани експерти - научни сътрудници, уредници, реставратори, художници и библиотекари, са най-ниските от всички категории експерти с висше обучение у нас. Средната заплата в музейната сфера е 832 лева
Съвсем подходящо е обаче да се запитаме за какво пред музеите и галериите не се извиват дълги опашки.
Културните институции не съумяват да предизвикат интереса на хората, защото отхвърлят да се приспособяват към съвремието и като че ли избират да останат в предишното.
А изгодите от музеите могат да бъдат многочислени. Те имат просветителна функционалност, притеглят туристи, ангажират се с значими проблеми, предизвикват младите гении в изкуството и науката и ни учат на креативност и здравословна доза сдържаност във време, в което тя от ден на ден липсва. Музеят е жив организъм, който свидетелства за положението на едно добре функциониращо общество, тъй като в случай че нямаме прозорец с панорама към сегашното и предишното, няма по какъв начин да изградим бъдещето си.
Във Факултета по публицистика имах шанса да ми преподава Антон Стайков по дисциплината „ Изкуство и медии “, с който затваряхме учебниците и в действителност започвахме да мислим. Лекциите с него бяха вълнуващи, тъй като ни извеждаше от тъмните и студени аудитории и не потапяше в слънчевия свят на изкуството – обикаляхме музеи и преглеждахме градски забележителности, които виждаме всеки ден, само че нормално имаме навика да подминаваме. Той им вдъхваше живот, правеше ги по-близки до нас, като в същото време съкратяваше дистанцията преподавател-студент. Всеки път разказваше като въодушевен художник на една красива реалност, който беше повел благородна война против прашното музейно изкуство. А ние просто мълчахме и му се възхищавахме.
Затова е от значително значение да стартираме овреме, като възпитаме усет у най-малките. Да пренесем част от часовете от учебните заведения в галериите. Да създадем дълготраен табиет в детското схващане и да посеем семенцето на любовта към изкуството, което да прерасне в житейска нужда по-късно.
Истината е, че в българските музеи и галерии има същински скъпи творби на изкуството и в тях работят хора с нюх към същински стойностното. Затова - едвам когато си дадем сметка, че е в наш интерес музеите да работят пълноценно, ще стартира същинската промяна, която с изключение на държавна дотация, включва и разкриване на повече смисъл в тези културни институции.
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ