Служебното правителство има задължение да направи всичко възможно България да

Служебното държавно управление има обвързване да направи всичко допустимо България да стане част от Еврозоната от 1 януари 2024 година, а това значи да подаде заявление и да изиска от Европейската централна банка отчет. Това се разбра от думите на Андрей Гюлов от " Продължаваме промяната " пред БНР.

Коментарът идва, откакто през седмицата, че приемането на еврото се отсрочва и държавното управление няма да внесе нужните документи за задвижване на европейската процедура по проект. Основната причина - част от законите, които България е поела ангажимент да одобри, не са факт, по думите на министър Росица Велкова.

Гюров обаче напомни, че има решение на Народното събрание, което категорично задължава служебния кабинет " да направи всичко допустимо, с цел да може България да влезе в еврозоната на 1-ви януари 2024 година, а това значи и да изиска от Европейската централна банка конвергентния отчет ".

Самото решение на 48-ото Народно събрание от ноември 2022 година и гласи:
Министерският съвет в съгласуваност с Българската национална банка да форсира консултациите и договарянията с европейските институции, страните членки, чиято парична единица е еврото, и страните, участващи в Механизма за обменните курсове (Exchange Rate Mechanism II), с оглед приемане на еврото в Република България с целева дата 1 януари 2024 г.Министерският съвет в съгласуваност с Българската национална банка и другите виновни институции да форсира процеса на техническа подготовка за приемане на еврото според Националния проект за въвеждане на еврото в Република България, признат от Министерския съвет на 27 май 2022 година
Гюров акцентира, че България е измежду страните с най-хубави индикатори в Европа по критерия за съответствие дълг към Брутният вътрешен продукт, както и бюджетният недостиг, който е в границите на Маастрихтските критерии: " Успяхме да покажем, че в България може да се осъществя една необятна обществена стратегия, да се поддържат бизнесът и жителите, а в това време бюджетният недостиг да бъде под 3%. Това повдига забавния въпрос, в случай че това не се е случвало до момента, къде са отивали тези средства? ".

В 48-ото Народно събрание в действителност не бяха признати законите, за които е стихотворец ангажимент по пътя към еврозоната. Една от измененията, която не се случи, че в Кодекса за застраховането. Финансовото министерство внесе нужните ремонти, само че ГЕРБ, Българска социалистическа партия, Движение за права и свободи, " Възраждане " и " Български напредък " ги блокираха, като съмнението е, че зад дейностите стои частен интерес на един от застрахователите - в тази ситуация " Лев инс ", свързван с Алексей Петров.

Не бяха признати и промени в закона против изпирането на пари - за него не стигна времето на 48-ия парламент, който бе разхлабен поради невъзможността да сформира държавно управление.

Партиите влязоха в режим кой е по-виновен за обстановката, като от ГЕРБ упрекнаха бившето държавно управление на Кирил Петков, че е помпало инфлацията и по тази причина в този момент страната ни не дава отговор ни критериите.

Хърватия, която влезе в Еврозоната на 1 януари 2023 година също не отговаряше на този аршин - на фона на това, че инфлацията е проблем в цяла Европа, изключително след началото на войната в Украйна, само че участието ѝ не бе спънато.