Служебният вътрешен министър Бойко Рашков сподели един много любопитен факт.

Служебният вътрешен министър Бойко Рашков показа един доста любопитен факт. Докато бил в студиото на утринния блок в БТВ чувал напълно ясно какви въпроси диктуват редакторите на водещите.

" Видях кaквa нe трябвa дa бъдe журнaлиcтикaтa. Чувaх в тeхнитe уши тeхничecкитe cрeдcтвa, c кoитo им кaзвaхa тoчнo кaквo дa мe питaт. Тoлкoвa cилeн бeшe звукът в тeзи тeхничecки cрeдcтвa, чe тe нe чувaхa мoитe oтгoвoри и зaтoвa ми зaдaвaхa eдин въпрoc някoлкo пъти. Нe ce учудвaм, чe Бългaрия e нa 112 мяcтo пo cвoбoдa нa cлoвoтo ", съобщи Рашков.

Въпреки очевидната афектираност на интервюирания Рашков, можем да му имаме вяра - въпреки всичко става въпрос за механически средства, нали? А той беше началник на националното бюро за надзор на специфичните разследващи средства и е наясно с техническата страна на казуса. Макар че в тази ситуация става дума за малко по-други средства.

Употребата на " редакторските слушалки " обаче е директно обвързвана с казуса за свободата на словото у нас, както установи и самият Рашков. Да оставим настрани практическата стойност на слушалките в ушите на водещите, посредством които с вещата си интервенция редакторите зад пулта ги вадят от тежки гафове. Едно е техническата опция за избавителна реакция, друго - диктуването на избрани тези, скрити зад " верните " въпроси.

Говорейки за свободата на словото, няма по какъв начин да заобиколим деликатният въпрос за публицистичната и журналистическата автоцензура. Той е внимателен, тъй като разискването му нормално опира (по-скоро спира) до невидими стени, оттатък които стартира призрачното царство на сметките - финансови, политически или някаква много отровна примес сред тях. Казано простичко на езика на фолклорната мъдрост, чиито корени се губят някъде в тъмното ни минало, който заплаща - той поръчва музиката!

Въпросите в слушалките на водещите, подочути от Рашков, са от музикалния репертоар на оня, който заплаща масрафа за прехрана на голямата пропагандна машина, наречена телевизия. Той чака да чуе отговорите на тъкмо тези въпроси, за други просто врътва кранчето за хонорарите.

Всеизвестен факт е, че някогашните ръководещи и изключително водача им Бойко Борисов се усещат в двете частни и публичната малките екрани като в свои води. За 10 години ръководство, посредством скрити зависимости и лобизъм, те съумяха да се трансфорат в оня неизвестен редактор, който диктува въпросите в слушалките на водещите.

Това го знаем всички. В последните дни обаче следим забавен феномен. В търсене на публика, тези, които допреди няколко месеца се жалваха от обстоятелството, че нито една от националните малките екрани не им дава естрада, в този момент се втурнаха заедно натам. Сякаш не помниха мълчанието, пренебрежението и презрението, с които тези медии се отнесоха към воплите им.

Ако държаха на достолепието си, всички представители на новите парламентарни и извънпарламентарни партии, в това число и министрите от служебния кабинет, просто трябваше да умножат по нула тези медии. И щяха да си спестят прочувствените реакции от въпросите на тези, които поръчват музиката. Пък и унижението. А не да разсъждават за невъзможната независимост на платеното слово...