Случвало ви се е да се наслаждавате на свободата, която

Случвало ви се е да се наслаждавате на свободата, която празната ви къща носи. Да изпробвате акустиката в хола, необитаем от обичания, който преди малко сте изпроводили в командировка. Да крещите от кеф, да барабаните по тенджерите, да се пързаляте с чорапи по паркета.

Домът ви е единствено ваш за цели три дни. Яко!

По средата на едно от обичаните ви метал части обаче нещо безочливо стартира да трополи в главата ви. Нормално ли е да изпитвате такава наслада от неналичието на колегата? Какво значи това? Не го обичате към този момент. Време е да приключите с тази връзка или... Едно е да направиш компромис с това или това, само че да събличаш себе си, с цел да си сгоден на някого или на нещо, не си коства раздялата с персоналното пространство. Какво ви споделя душата на езика на тялото?

Разбираемо, с течение на времето връзките да придобият по-крехък съкровен контур, само че съответно ли е това наслаждение от обстоятелството, че за малко имате пространството единствено за себе си? Че няма да се спъвате в разхвърляните му чорапи и да залепвате върху петната от кафе в кухнята?

Любовта, за жалост, много постоянно залита в елементарното, съблякла приказните одежди на фентъзи страстите. И по-добре. Защото в случай че непрестанно я набутваме в света на любовния пубертет, по какъв начин би могла да съзрее?

Любовта си има възраст и ние би трябвало да й дадем опция да остарее.
Това, че може да се справите с неналичието на мъжа до вас за прочут интервал от време, не значи, че има нещо сбъркано във връзката ви или че той е непотребен в това любовно уравнение.

Харесва ви това възприятие на власт, когато сте сами за малко, нали? Чудесно е, че се наслаждавате на живота, когато той е в командировка, и това въобще не е отрицателно нещо.

Все едно да има нещо неприятно да отидете сама на отмора с приятелки и той да направи същото с приятелите си. Аз самата съм го правила нееднократно, наслаждавайки се на възприятие на идилия, без да съм и на йота от подозрението, че на другия морски бряг моят мъж е станал принадлежност на друга жена.  Така де, не е нужно да изпитваме върху гърба си неудобството от прекомерната непосредственост на сиамските близнаци. Защо пък понякога да не си предизвикваме умерено благополучие, надалеч един от различен?

Ако прекарваме всяка свободна секунда като неразделна двойка, това ще направи ли любовта ни по-уверена и по-неревнива?

Връзката не би трябвало да ни трансформира радикално. Едно е да направиш компромис с това или това, само че да събличаш себе си, с цел да си сгоден на някого или на нещо, не си коства раздялата с персоналното пространство.

Простор, от който имаме потребност всички до един. Защото е здравословно от време на време да оставаме сами у дома и да крещим от кеф, че няма кой да ръси биологични текстилни оръжия по пода. 

Автор: Кексо

Здравейте, аз съм Кексо. Познавам се отлично и поради това няма да ви занимавам протяжно със себе си. Споделям под сурдинка, че обичам храбро. Ненавиждам до прекаленост наглите хора и съм влюбена в котките. Падам си по млади мъже, дори един от тях ми е брачен партньор. И твърдо имам вяра, че до момента в който ти не се откажеш, ориста няма късмет. Сбъдвайте се!

Повече от Кексо можете да откриете в блоговете Мястото на Кексо и Двата пора.