Случвало ли ви се е, след категорична раздяла с вашия

Случвало ли ви се е, след безапелационна разлъка с вашия сътрудник и откакто са минали доста седмици, да усещате душевна болежка, сякаш сте скъсали преди малко? Тъгата не утихва и не отминава, каквото и да вършиме? Мислите си – дали не сгреших, това може би е било същинската обич, щом в този момент боли толкоз? Карин Брандл в „ Освобождаване от енергийни въздействия и зависимости “, написа за по този начин наречената астрална пъпна шнур, която се поддържа цяла с напъните единствено на едната от страните, само че оковава и другата срещу волята й. 

Според Брандл нарушаването „ астрална симбиоза “ се следи, когато връзката не се прекъсне след физическата разлъка, а заживява личен астрален живот. Тя изсмуква от организма жизненоважни психологични сили и ги притегля в астралното тяло на индивида. В началото връзката е непрекъснат поток от сила (информация). Не е загадка за никого, че положението на пристрастеност най-често провокира приятни чувства и бива продължено напълно умишлено. Тогава става продан на мисли и усеща, без значение дали другият участва или не.

Брандл споделя, че се влюбваме в хора, които са ни огледала. Образуваме с тях астрална „ пъпна шнур “ и нашето самостоятелно поле на връзките се раздува. Така се стига до разединение (отделяне) на части от енергийното ни схващане, които след това образуват характерната енергийна форма на завързаната от нас връзка. 

Двамата влюбени поддържат „ рапортът по астралната пъпна шнур “ и са в непрестанен контакт, без значение на какъв брой километра са един от различен. В това преплитане няма нищо неприятно, с изключение на когато става дума за токсични връзки и проблематични модели…

Неспособността да се оттеглиш от енергийната форма на връзката си личи най-много тогава, когато се поддържа трайно психическо напрежение и когато тя по някаква причина не може да бъде интегрирана в личната система, тъй че след първата фаза на влюбването не се стига до заземяване, което да трансформира партньорството в част от самостоятелната действителност, написа Брандл.

Тези процеси са доста ярки да вземем за пример при загадка връзка сред сътрудници, единият от които е привързан към този момент на друго място. Често срещани са и в връзки, които на пръв взор са напълно другарски (поне за едната страна е така). Става дума, когато в главата на фантазьора събитията се развиват напълно друго от действителните. Макар той да ги „ вижда “ тъкмо толкоз действителни, колкото са в главата му.

Случва се обектът на нечия обич да е на процедура недосегаем - или е фамилен, или е на доста километри, или пък просто няма предпочитание за контакт, само че визиите, фантазиите и бляновете по негов адрес се резервират и с течение на времето се натоварват с страсти и разсънват инстинкти. Така енергийната форма бива заредена.

Прилича на магия, нали? 

Когато „ окованият “ откликне по някакъв метод, било то и несъзнателно (например с възприятие за виновност, тъй като експартньорът показва страдание), този отклик може да породи могъща астрална „ пъпна шнур “. Щом човек насочи своята мисловна или прочувствена сила към нещо несъмнено, той към този момент основава енергийна форма. Тя ще бъде толкоз плътна и компактна, колкото мощен е ползата на изпращача.

Наситената енергийна форма, каквато е влюбеността, представляваща вързоп от мисли, усеща, показа, нагони, може да упражнява непрекъснато влияние върху другия човек, тъй като се загнездва в сферата му като незабележим компаньон, написа Брандл.

Ако обаче не получи отклик от него (например при положение на едностранно бленувана връзка), тази форма не ще докара до формиране на астрална пъпна шнур. Осъзнал попълзновението на астрално равнище, пострадалият нормално се отдръпва по най-бързия метод.

Тогава енергийната форма сигурно ще окаже противоположен напън на основателя си, подтиквайки го още по-интензивно да продължи да зарежда полето с мечти. Понякога се стига до фиксация - болестно положение, което постанова намесата на психотерапевт.