8 идеи за по-енергично и пълноценно ежедневие
Случва се да подценяваме обстоятелството, че в случай че всекидневието ни е проведено добре, ще имаме време за безусловно всичко. В противоположен случай, все оставяме нещо за утрешния ден. Днес Поли Илиева от ще ни показа по какъв начин да създадем дните си по-приятни.
Когато става въпрос за образуване, без пердах си признавам, че съм същински фанатик. И често това ми носи вреди, само че пък избирам да се придържам към изгодите. В всекидневието си сме в действителност затрупани с какво ли не – работа, отговорности, задания, срещи, диалози, битови разправии… Затова в този текст взех решение да споделя няколко метода, с помощта на които върша дните си по-приятни, тъй като въпреки всичко живота ни се изнизва точно през тях – ден след ден, табиет след табиет, деяние след деяние.
Събуждането
Винаги съм обичала да дремя до късно. Винаги. В Африка ни се наложи да ставаме в 4:30 и след няколко дни към този момент виждах какъв брой по-пълноценен е денят, когато си се събудил рано. Разбира се, не съм съумяла да го приложа изцяло, само че пък дните, в които се случва, са супер. Робин Шарма, в книгата си The 5 AM Club, показва своята идея (вече на повече от 20 години, не е нещо ново) за ставане в 5. Реално първите няколко часа от деня ни в действителност го предопределят. Да имаш 3 часа преди пускане на работния развой, е същинско благосъстояние, а в случай че са вярно усвоени, това може да докара до качествени промени в живота ни.
Какво върша аз? Винаги имам бутилка вода и първото нещо, към което протягам ръка е точно тя. След това се преборвам с инстинктивното посегателство към телефона и вместо това разтварям бележника, в който протоколирам какво съм сънувала (ако съм), защо съм признателна, какво желая да реализира през днешния ден и какво би трябвало да подобря. Винаги в тези мемоари се пробвам да намеря нещо, което е позитивно – отрицателни неща има постоянно, просто не им приписвам достойнството да бъдат записани.
Време за придвижване
Преди да стигна до хранене съм си наложила наложително разпъване – постелката ми стои непрекъснато опъната в хола. В някои дни това е йога, в други – няколко семпли извършения. А от време на време просто лежа и вдишвам надълбоко . Или пък се заемам със системата от извършения „ Петимата тибетци “, които ми бяха доста странни първоначално, само че сега ми оказват помощ даже и за усмиряване на нерви. Следва бърз обред за хубост, който се показва в душ, разчистване кожата на лицето и нанасяне на един обичан серум, за който към този момент съм разказвала. Толкова.
В този миг нормално съзнавам, че към този момент съм закъсняла за работа, по тази причина и стартира едно бързане в обличането, а закуската се измества непосредствено пред преносимия компютър в офиса. И защото съм дете, израснало при баба – дружно с една коза (Събка) и съседка, която имаше крави – млякото и млечните артикули са нещо, без което не мога . Този месец и ме зарадваха с предложение за обща колаборация, която се реализира в тази публикация, и би трябвало да си призная, че ме хвана гняв, тъй като до момента не бях опитвала млечните питиета с разнообразни усети. И тъй като съм си любопитна по природа, не се стопирах до момента в който не опитам всяка една от тях. Харесаха ми. Любимата? Тази с чия и фурми . Именно тя влиза в всекидневието ми, в моментите, в които нуждая се от нещо свежо – нормално малко преди обед или към 16 – 17 ч., когато силите ми са на изчерпване.
И защото ги загатнах – силите, а в действителност и силата, имат своите граници и се изчерпват. Съвсем обикновено, всеки човек го знае. В този ред на мисли, в случай че имам опция, бих избрала точно сутрините за подготовка. Личните ми наблюдения сочат, че за мен това е най-подходящото време от деня, тъй като се разсънвам изцяло и по-късно настроението ми се повишава, за силата пък да не приказваме.
И още...
Когато става въпрос за образуване, без пердах си признавам, че съм същински фанатик. И често това ми носи вреди, само че пък избирам да се придържам към изгодите. В всекидневието си сме в действителност затрупани с какво ли не – работа, отговорности, задания, срещи, диалози, битови разправии… Затова в този текст взех решение да споделя няколко метода, с помощта на които върша дните си по-приятни, тъй като въпреки всичко живота ни се изнизва точно през тях – ден след ден, табиет след табиет, деяние след деяние.
Събуждането
Винаги съм обичала да дремя до късно. Винаги. В Африка ни се наложи да ставаме в 4:30 и след няколко дни към този момент виждах какъв брой по-пълноценен е денят, когато си се събудил рано. Разбира се, не съм съумяла да го приложа изцяло, само че пък дните, в които се случва, са супер. Робин Шарма, в книгата си The 5 AM Club, показва своята идея (вече на повече от 20 години, не е нещо ново) за ставане в 5. Реално първите няколко часа от деня ни в действителност го предопределят. Да имаш 3 часа преди пускане на работния развой, е същинско благосъстояние, а в случай че са вярно усвоени, това може да докара до качествени промени в живота ни.
Какво върша аз? Винаги имам бутилка вода и първото нещо, към което протягам ръка е точно тя. След това се преборвам с инстинктивното посегателство към телефона и вместо това разтварям бележника, в който протоколирам какво съм сънувала (ако съм), защо съм признателна, какво желая да реализира през днешния ден и какво би трябвало да подобря. Винаги в тези мемоари се пробвам да намеря нещо, което е позитивно – отрицателни неща има постоянно, просто не им приписвам достойнството да бъдат записани.
Време за придвижване
Преди да стигна до хранене съм си наложила наложително разпъване – постелката ми стои непрекъснато опъната в хола. В някои дни това е йога, в други – няколко семпли извършения. А от време на време просто лежа и вдишвам надълбоко . Или пък се заемам със системата от извършения „ Петимата тибетци “, които ми бяха доста странни първоначално, само че сега ми оказват помощ даже и за усмиряване на нерви. Следва бърз обред за хубост, който се показва в душ, разчистване кожата на лицето и нанасяне на един обичан серум, за който към този момент съм разказвала. Толкова.
В този миг нормално съзнавам, че към този момент съм закъсняла за работа, по тази причина и стартира едно бързане в обличането, а закуската се измества непосредствено пред преносимия компютър в офиса. И защото съм дете, израснало при баба – дружно с една коза (Събка) и съседка, която имаше крави – млякото и млечните артикули са нещо, без което не мога . Този месец и ме зарадваха с предложение за обща колаборация, която се реализира в тази публикация, и би трябвало да си призная, че ме хвана гняв, тъй като до момента не бях опитвала млечните питиета с разнообразни усети. И тъй като съм си любопитна по природа, не се стопирах до момента в който не опитам всяка една от тях. Харесаха ми. Любимата? Тази с чия и фурми . Именно тя влиза в всекидневието ми, в моментите, в които нуждая се от нещо свежо – нормално малко преди обед или към 16 – 17 ч., когато силите ми са на изчерпване.
И защото ги загатнах – силите, а в действителност и силата, имат своите граници и се изчерпват. Съвсем обикновено, всеки човек го знае. В този ред на мисли, в случай че имам опция, бих избрала точно сутрините за подготовка. Личните ми наблюдения сочат, че за мен това е най-подходящото време от деня, тъй като се разсънвам изцяло и по-късно настроението ми се повишава, за силата пък да не приказваме.
И още...
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ