Вързани бебета в болница - висшият антихуманен акт
Случаят с бебетата, вързани с бинт за детски кошари в болничното заведение в Сливен още веднъж разбуни духовете на тематика функционалността и морала в здравната ни система. Че е прогнила и остаряла, е ясно на всички, само че какъв брой човечност се желае в това да вържеш ревящо малко телце, било то и на системи и да го обездвижиш с оправданието, че по този начин го лекуваш?
Практиката в болничното заведение в Сливен се налагала, тъй като болничният състав е непълен, а пациентите - доста. Често родителите не можели да остават с децата си, тъй като имали други деца за гледане, а не е рядкост малките пациенти да остават в болничното заведение дълго, откакто са изписани, тъй като никой не ги прибира.
Сигналът пристигна от майка, която е била в педиатрията на същата болница със своето дете и е следила по какъв начин вързаните бебета плачат дълготрайно, давят се и не могат даже да се завъртят в леглото. Обяснението:
Връзването на бебета е процедура, когато са на системи, се споделя в публикувана писмена позиция на регионалната болница. Оттам настояват, че детското поделение е извънредно натоварено, с привършен потенциал и понижен състав поради Covid-19.
От Дирекция Социално подкрепяне се самосезираха по случая и започнаха инспекция по случая. Отново инспекция. Любима и неефективна процедура у нас...
„ Определен е екип, който ще извърши инспекция на място и ще излезем със мнение по отношение на случая на дете в риск “, съобщи Ваньо Матев, шеф на Дирекция „ Социално подкрепяне “ в Сливен.
Оказва се, че тази процедура за обездвижване на дребни деца на системи е всеобща в България и в това даже лекарите не виждат нищо аморално. Та те не виждат и аморално пациенти да умират в чакалнята на болничното заведение, както и родилки и тежко заболели пациенти да бъдат унижавани, тъй като, видите ли, лекарите са натоварени и преуморени. И по този начин сме към този момент толкоз доста години, че не знам по какъв начин болничният личен състав не се умори да ражда сходни безумици.
И аз съм майка. Била съм в лечебни заведения с децата си и приканвам децата да не се одобряват без компаньон и да се обезпечат човешки условия за лекуване и възобновяване. За контузиите от болничния престой можем да приказваме безспир! И това е в действителност доста, доста тъжно, че такова нечовешко отношение има точно в болница, където разменната монета би трябвало да е вяра, а лекарството да е грижа и поддръжка.
Практиката в болничното заведение в Сливен се налагала, тъй като болничният състав е непълен, а пациентите - доста. Често родителите не можели да остават с децата си, тъй като имали други деца за гледане, а не е рядкост малките пациенти да остават в болничното заведение дълго, откакто са изписани, тъй като никой не ги прибира.
Сигналът пристигна от майка, която е била в педиатрията на същата болница със своето дете и е следила по какъв начин вързаните бебета плачат дълготрайно, давят се и не могат даже да се завъртят в леглото. Обяснението:
Връзването на бебета е процедура, когато са на системи, се споделя в публикувана писмена позиция на регионалната болница. Оттам настояват, че детското поделение е извънредно натоварено, с привършен потенциал и понижен състав поради Covid-19.
От Дирекция Социално подкрепяне се самосезираха по случая и започнаха инспекция по случая. Отново инспекция. Любима и неефективна процедура у нас...
„ Определен е екип, който ще извърши инспекция на място и ще излезем със мнение по отношение на случая на дете в риск “, съобщи Ваньо Матев, шеф на Дирекция „ Социално подкрепяне “ в Сливен.
Оказва се, че тази процедура за обездвижване на дребни деца на системи е всеобща в България и в това даже лекарите не виждат нищо аморално. Та те не виждат и аморално пациенти да умират в чакалнята на болничното заведение, както и родилки и тежко заболели пациенти да бъдат унижавани, тъй като, видите ли, лекарите са натоварени и преуморени. И по този начин сме към този момент толкоз доста години, че не знам по какъв начин болничният личен състав не се умори да ражда сходни безумици.
И аз съм майка. Била съм в лечебни заведения с децата си и приканвам децата да не се одобряват без компаньон и да се обезпечат човешки условия за лекуване и възобновяване. За контузиите от болничния престой можем да приказваме безспир! И това е в действителност доста, доста тъжно, че такова нечовешко отношение има точно в болница, където разменната монета би трябвало да е вяра, а лекарството да е грижа и поддръжка.
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ