Случаят е изключителен в световната практика и показателен за всички,

Случаят е извънреден в международната процедура и индикативен за всички, които отхвърлят медикаментите и имунизациите

Да дишаш и да вървиш независимо, да се радваш на околните си и да си надалеч от болничното легло и кислородната маска. Преди една година това беше немислимо за Веселин Косев от Средец – граничният служител на реда, който оживя по знамение след интубация в резултат на тежък коронавирус.  

За неговата история ви разказахме през януари 2022 година Тогава 50-годишният Веселин Косев бе в отделението „ Уши, нос, гърло “ на УМБАЛ-Бургас, където възстановяваше естественото си дишане. Прекарваше трети месец в болница. Трудно дишаше, а изправянето на крайници му костваше неимоверни старания и помощ от другите поради тоталната мускулна недоразвитост, която бе получил след месеци прикрепен в леглото..

Година по-късно срещаме Веселин, до момента в който се разхожда в парка в Средец след нощна промяна в ГПУ-Средец, където се е завърнал на работа. В положително здравословно положение е, възстановил е тежестта си и се движи самичък. Вместо да спи, той се любува на всяка стъпка, на всяка секунда от живота. Защото знае какъв брой е висока цената, която е заплатил за тях. 

Градинката е на метри от вкъщи му, огромна част от деня прекарва там, защото придвижването е значимо за цялостното му подсилване. Веселин обаче е уверен, че не е задоволителна единствено волята за живот без всеотдайността на всички екипи, в чиито ръце бе попаднал той. 

„ Всичко стартира в средата на октомври 2021 година, когато се заразих с ковид. Имах и съпътстващо заболяване – хронична астма. Първоначално се лекувах вкъщи. Напълно отричах вируса, медикаментите, имунизациите, които бяха налични. Много бързо обаче положението ми се утежни. След 10 дни ме одобриха в болница. Подобрение нямаше. Седмица по-късно към този момент бях в онкореанимацията на КОЦ-Бургас, тъй като не доближаваше въздуха ми, а резултатите от проучванията са били отчайващи. Още същия ден са ме интубирали. И по този начин две седмици. Много редки са изкюченията някой да се върне към живот след интубация при тази диагнза. Получих и 100 % мускулна недоразвитост. Бях кожа и кости, като скелет. Буквално не можех да се движа, единствено очите си мърдах – като новородено бебе. Бяха ми създали и трахеостомия, дишах през машина. След като бях екстубиран, ме реалокираха в реанимацията на УМБАЛ-Бургас. А в първите дни на януари бях наведен в отделението по „ Уши, нос, гърло “. Всеки ден бях на физиотерапия. А в края на февруари, по-късно повече от 4 месеца в болница, бях изписан и се прибрах вкъщи. Първоначално не можех да заставам прав, въобще. Живея на втория етаж, двама другари ме качиха до горе. В началото успявах да направя стъпки благодарение на патерици и най-много на брачната половинка ми Женя, която поради мен се трансформира в половин доктор и физиотерапевт. Изморявах се доста бързо, нямах никакви очаквания, че ще се възстановя, само че не се предадох. Две седмици след изписването ми станах, слязох до първия етаж и се качих. Съвсем самичък. Това беше огромно достижение за мен. Така започнахме всеки ден да „ упражняваме “ с Женя на стълбището. Два месеца по-късно – при започване на май, аз се върнах на работа “, споделя Веселин. 
След 4 месеца в болница, два месеца възобновяване вкъщи, Веселин се връща на работа в ГПУ-Средец при започване на май м.г.
За цялостно възобновяване при огромна част от миналите през сходен пъкъл въобще не може и дума да става. Шансът пациент с ковид да оцелее след интубация е към 10 %, поради тежкото полиорганно увреждане. Той обаче попада в тях. И е безапелационен, че освен мощната му воля за живот му е помогнала. Най-голям е приносът на лекарите. 

„ Цял живот ще съм им признателен. За страдание доста хора в това положение си отпътуваха, тъй като не са имали опцията да ги лекуват тези експерти, които се грижеха за мен. Това е доста значимо, в случай че няма кой да те избави “, признава Веселин. Той бил най-големият съперник на имунизациите против коронавирус. А в този момент към този момент му следва четвърта доза. 

 



„ Специалистите ни обясняваха непрекъснато, че би трябвало да се лекуваме, произвеждаха вести нон-стоп, даваха персонални образци, като си поставяха 1,2, 3 дози. А ние, сякаш сме интелигентни хора, слушахме тъпунгери, които не схващат от медицина “, споделя той. 

Възстановяването му продължава. Граничният служител на реда, който преди ковида е бил в съвършено здравословно и физическо положение, към момента не може да бяга, мъчно кляка, само че има вяра, че с време ще се оправи на 100 %.

Всяко зло за положително, споделя той за тъгите, през които е минал. 

„ Има възможност астмата да се е излекувала. Много хронични болести се оправят след сходно положение на моето “, изяснява граничният служител на реда. 

С персоналната си история желае да даде образец на пациенти в тежко положение и на обезверените им близки. „ Когато съм бил в реанимация и интубиран, брачната половинка ми нон-стоп е търсила информация какви са възможностите за оцеляване. Дори в непознати уеб сайтове е ровила. Отникъде никакви очаквания. Отписвали тези като мен. Добре, че е мощна жена и не е паднала духом, вярвала е, че ще се върна при нея и децата ни. Затова желая с моята история да дам вяра на хората, да не се отхвърлят, да имат вяра в себе си, околните си и най-много в медицината “, приключва Веселин.