Словото и буквите творят съдби и светове. Със словото, с

Словото и буквите творят ориси и светове. Със словото, с всяка книга сътворяваме нови светове. Със словото можем да предопределяме, за положително или неприятно, човешки ориси, национални ориси, световни ориси. Това сподели писателят Людмила Филипова в предаването " Човекът на фокус “ на " Фокус “. 

24 май тя дефинира като най-светлия и мощен български празник. " Писмеността пази паметта и прави един народ мощен. Българският народ се е преборил единствен в Европа за правото си да написа на своя книжовност, на собствен език. Това би трябвало да се помни и по тази причина би трябвало да ценим своите букви “, акцентира Людмила Филипова.  

Тя описа, че при започване на всяка своя книга прави съществени изследвания по тематиката, на която е отдадена. " Изчитам голямо количество информация, срещам се с доста хора, навестявам доста места. Почти постоянно откривам данни и обстоятелства, които не съм предполагала, и те са може би най-големият мотор, който ме стимулира. Работата на писателя е много сложна, много самотна и в случай че нямаш мощна мотивация, няма по какъв начин да се получи “, показа Филипова.  

Такъв е казусът и с написването на " Войната на буквите “, даде образец тя. " Ако мога да оставя диря, в случай че мога да оставя камъче, дано да е паметта за предците ни и да продължаваме следата на българите с каузи, с които ние и децата ни се гордеем. На нашата дребна сега земя са основани не една, не две, а цели пет писмености с значимо международно значение: една от най-старите в света – прототракийската книжовност, по-късно е готската книжовност, след това е писмеността от Плиска и Преслав, пренесена от старите българи от тяхната най-първа татковина. Тази писменост е станала първообраз за глаголицата и кирилицата, наричана българица “, изясни писателят.