Слово за причастието На днешния ден Господ е причастил светите

Слово за причастието

На днешния ден Господ е причастил светите Апостоли и им поръчал да учредят в светата Църква такова причастяване. Светите Апостоли учредили това. Ето и ние се причастяваме с пречистото тяло и пречистата кръв на Господа, за изцеряване на душата и тялото.

Радвайте се всички, които се удостоихте с тоя популярен Божи подарък. Но радвайте се със боязън. Казвайте в себе си: Слава на Тебе, Боже! Слава на Тебе, Боже! Слава на Тебе, Боже! Но не разсейвайте вашите мисли и усеща и деликатно пазете и душите и телата си. Вие се готвихте за светото Причастие с страхопочитание, само че не помисляйте, че всичко е свършено и няма защо повече да се трудите. Вие се потрудихте, с цел да получите дара. Сега би трябвало да се трудите, с цел да го запазите и да се ползвате от него избавително.

Някои ще запитат, за какво е открито да се причастяваме и през Страстната седмица? Между прочее и по тази причина, с цел да помнят причастниците страданията на Господа и всячески да се пазят да не Му причинят нови премеждия, откакто са Го приели в светите Тайни. Нали Господ и в този момент още продължава да страда. Само че тогава Той е страдал от погрешните юдеи, а в този момент страда от християните, които след светото Причастие не се стараят да живеят по християнски.

Когато се причастяваме, ние одобряваме Господа у себе си. Нашето сърце става жилище на Господа и Господ в него е спокоен. Но в случай че по-късно някой стартира да мисли за зло, желае злото и прави зло, с това той предизвиква безпокойствие на Господа. Той ще се чувствува ограничен в такова сърце и ще страда в него.

Ще ви поясня това с един образец. Представете си, че някой ви предложения на посетители и ви настани в такава стая, дето няма на какво да се седне, през счупените прозорци духа вятър, от тавана тече, на пода мокро, в стаята хвърчат и хапят комари. За всички ни би било същинско страдалчество да бъдем в такава стая. Така и Господ страда в причастниците, когато те след светото Причастие не пазят както би трябвало жилището на своята душа, когато в тях мислите, желанията и възприятията, делата и думите не са в ред.

Защото когато някой се разсейва и дава воля на своите мисли, това е същото, че жилището на нашата душа е със счупени прозорци, през които вятърът духа и безпокои Господа.

Когато някой мисли единствено за това - да яде, да пие и да се радостни, това значи, че за Господа е мокро и кално в жилището на нашата душа.

Когато някой завижда другиму, осъжда го, надсмива се над него, това е същото, сякаш той самия Господа жили и уязвява.

Когато някой е непокорен, мързелив и не се преценява с открития ред, това е същото, че Господ няма на какво да седне в жилището на неговата душа.

Когато някой има зли мисли и стремежи, гордее се, желае да присвоява непознатото, тогава в неговата душа Господ е като в стая, дето отвред тече и Той не може да си откри място.

Ето виждате по какъв начин и с какво можем да безпокоим Господа и да Му предизвикваме тъга и страдалчество и откакто сме Го приели у себе си посредством светото Причастие. Да се пазим от това! Нека бъдем смирени, кротки, миролюбиви, отзивчиви, състрадателни, без да се гордеем и въобще дано ревнуваме за всяка добродетел. Тогава Господ ще бъде спокоен и щастлив в жилището на нашата душа. За това и Той ще ни награди с наслада и ще ни даде всяка разтуха.

Тялото и кръвта на Господа са популярен подарък. И би трябвало да почитаме тоя подарък, като нещо велико, с обич, страхопочитание и всяко себепредпазване.

Ще ви опиша един доста назидателен случай: преди години един еретик пристъпил към светите Тайни дружно с православни християни. Той получил парченце от светите Дарове: само че не я изял, а я увил в забрадка и когато се върнал в дома си, кой знае за какво, сложил частицата в кошера при пчелите. Той бил пчелар. Вижте какво са създали пчелите. Макар и неразумни твари, те в дадения случай се оказали по-умни от индивида. Щом видели частицата от светите Дарове, незабавно изоставили своята елементарна работа, престанали да градят пити, а доста грижливо и бързо почнали да строят обичайно помещение за светото Тяло на Господа: устроили дребен трон, след това дискос и на него поставили св. парченце и всичко оградили със свод, сякаш построили храм или олтар. След това застанали в кръг в цялостен ред и бръмчали безшумно, сякаш възнасяли хваление на Бога и се молили. Стопанинът, като забелязал, че пчелите престанали да летят, отишъл да види какво значи това. Отворил кошера и се ужасил, като видял по какъв начин пчелите отдават благоговейна респект на тялото на Господа, което той бе пренебрегнал. Той незабавно поръчал да повикат свещеника, разкаял се за своя грях, причастил се, станал вечно благочестив обожател на светите Христови Тайни и изоставил разконичеството.

Ето и ние в този момент приехме пречистото тяло и пречистата кръв на Господа. Нека се уподобим на ония пчелички и да проявим почтено страхопочитание към признатия от нас подарък. Да станем като мед и като пчели. Медът има благовоние - ние да придобием молитвено въодушевление. Медът има наслада - ние да придобием взаимна обич. Медът има прелестен цвят - ние да имаме примерно държание. Пчелите са работливи - дано и ние да възлюбим труда. Пчелите са чисти - и ние да възлюбим чистотата. Пчелите са послушни - и ние да станем такива. И както тези пчели обичайно са се наредили към светата парченце и безшумно бръмчали, по този начин и ние да застанем въображаемо към Господа и да Му се молим най-много в днешния ден с молитва, каквато е на сърцето ни. И Господ ще одобри нашето сърдечно превръщане към Него и ще ни благослови.

Братя, аз ви споделих по какъв начин можем да безпокоим Господа, Когато сме приели и да Го принудим да страда и по какъв начин можем да Го успокоим и насладим. Нека заобикаляме първото и да поставяме грижи за последното. Ако по този начин успокоим Господа, и Той ще ни успокои и ще ни изпрати всеки подарък и триумф в нашите работи. Амин.

Св. Теофан Затворник
Превод † Знеполски свещеник Йосиф (Диков)

Източник:
Изображение: logoslovo.ru