(Sleepy Baby, 1910, by Mary Cassatt) ~ Първата годинка -

(Sleepy Baby, 1910, by Mary Cassatt)

~ Първата годинка - Обичайте умно вашето бебе 

За разлика от общоприетото мнение, новородените не идват на този свят като безразлични към останалите хора дребни егоистчета, загрижени само за личните си потребности. Напротив, всяко бебе е роден оптимист, що се отнася до междуличностните взаимоотношения. Още от мига на раждането си вашето бебе ви обожава, желае да бъде тъкмо като вас и е надълбоко уверено, че е толкоз доста почтено за любов, че вие постоянно ще желаете да откликвате на потребностите му от обвързаност и грижа. Бебетата имат вяра, че вие сте повода за техните преживявания и за всичко, което им се случва. И освен това – те са изцяло уверени, че точно това е идеалното родителство. Бебето възприема и пояснява всяко хранене, всяко чувство, всеки ваш взор или допиране като изпълнен с топла лоялност отговор на горещото му предпочитание да го обичате и да се грижите за него. Всеки път, когато откликнете позитивно на потребностите на вашето бебе, то открива, че действителността дава отговор напълно на идеалния свят, в който то по рождение чака, че ще живее. И следователно вашето бебе ще поеме умерено и решително по пътя си към един благополучен и логичен живот и няма да изпитва потребност от мъчителни преживявания. 

~ От позиция на вашето бебе: смисълът на плача 

С помощта на мъдрата любов можете да бъдете сигурни, че детето ви в никакъв случай няма да изгуби вродения си оптимизъм. И също така то ще открие, че насладата, която изпитва във ваше наличие, е най-резултатният еликсир за терзанията и разочарованията му. След като навършат няколко седмици – в случай че не изпитват хронична физическа болежка, – бебетата, чиито прочувствени потребности на развиването са уместно удовлетворявани, към този момент няма да демонстрират податливост да плачат постоянно или дълготрайно. А когато въпреки всичко им се случи да заплачат, още първите сълзички ще им припомнят, че след момент ще получат помощ и разтуха.

Онези родители, които не осъзнават нуждата да откликват неотложно, деликатно и позитивно на неудобствата, изпитвани от тяхното бебе, несъзнателно го учат да избухва в мощен и нескончаем рев сега, в който се почувства нещастно (например, когато е гладно, изнервено или уморено). Когато родителите постоянно подценяват рева на бебето, изпитваното от него чувство за злощастие му припомня, че помощта и утехата не идват, когато има потребност от тях, и по този начин то се научава и при най- дребното стеснение да избухва във все по-силен и по-неутешим рев. Ако сълзите на бебето не провокират упования от него неотложен грижлив отклик, то последователно се затваря в себе си и се отчуждава. Детето заживява с убеждението, че изпитваните от него неудобства и терзания са точно това, което обожаемите му родители желаят за него, и стига до заключението, че нещастните преживявания са нещо положително и мечтано. Няма метод да предпазите бебето си от преживяване на известна доза злощастие – примерно при болки заради разстройства в храносмилането, заради простуда или при пробиването на зъбчетата. Но по тази причина пък можете да му спестите доста по-опасното за развиването му прочувствено злощастие, което то ще изживява, в случай че следвате известния съвет „ Остави го да поплаче, нищо няма да му стане. “ Оставените да плачат бебета се усещат безсилни и некомпетентни. Независимо дали можете, или не можете да определите незабавно повода за нещастието на вашето бебе, когато откликвате неотложно и ласкаво на рева му, вие му показвате, че ежедневните усложнения не са в положение да понижат неговото чувство за душевно благополучие, подбудено от увереността му, че постоянно може да провокира вашата грижовна любов и поддръжка. 

Вероятно и на вас ви е било казвано, че в случай че вдигате на ръце и гушкате бебето си всякога, щом заплаче, то или ще се изнежи прекомерно доста прочувствено и няма да може да се оправя единствено с житейските разочарования, или ще се научи, че плачът води до по-голямо внимание от ваша страна и ще стартира да ви „ изнудва “. Повечето родители обаче споделят, че неутешимият рев на бебето безусловно им „ къса сърцето “ и че им е невероятно да оставят детето си да плаче „ за негово лично положително “, по тази причина и посрещат с голямо облекчение към този момент открития факт, че сходно умишлено нехайство в действителност вреди, а не оказва помощ на децата. 

Бебетата плачат заради два разнообразни вида нещастни преживявания. Първо, тъй като в реалност са гладни, жадни, изтощени, изплашени, изнервени от превъзбуда или нещо ги боли. Второ, тъй като допускат, че родителите им са наясно с тяхното злощастие и в действителност желаят те да се усещат точно по този начин. Когато гушкате и успокоявате плачещото си бебе, вие му показвате, че желаете то да се усеща щастливо, а не нещастно. Деца, на които като бебета им е било откликвано по този милосърден и великодушен метод, с порастването си изненадват всички със своята дарба да посрещат триумфите и неуспехите на всекидневието, без да губят самообладанието си, себеуважението си и увереността в личната си стойност и сили. Тази тяхна душевна мощ извира точно от способността им да имитират взаимоотношенията, изпълнени с любов, с които родителите им са откликвали на рева им като дребни. Бебетата израстват в душевен устойчиви деца и възрастни хора с помощта на получаваното от тях внимание и любов, а не в следствие от наложените им прочувствени ограничения. 

Водещо предписание на мъдрата любов е „ Винаги се старайте да утешите плачещото дете “. Поради своята незрялост вашето бебе може да даде израз на нещастието си било като капризничи, било като плаче. Старайте се да откликвате на плачещото си бебе по този начин, като че ли то ви моли с най-горещи думи да му помогнете с деликатност и родителска любов, а не с мисълта, че се пробва да ви изнудва с настойчиви и дразнещи прищявки. Когато полагате всички старания бебето ви да бъде постоянно щастливо и да се усеща уютно, вие в действителност го учите да има позитивно отношение към самото себе си и да демонстрира грижовност за личното си душевно благоденствие през целия си по-нататъшен живот. Когато откликвате неотложно и с обич на терзанията му, вие предпазвате бебето си от придобиване на потребност от нещастни преживявания и подсигурявате прочувственото му здраве. Усещането за непоколебимо душевно благополучие, с което по този метод дарявате детето си, усъвършенства извънредно доста и качеството на неговото физическо, интелектуално и обществено развиване. Следователно настоятелно ви предлагаме да избягвате всевъзможни препоръки за строго придържане към един или различен режим на бебето и да не се притеснявате, че можете да го „ разглезите “ с прекомерно доста внимание. 

В западните общества съществува обичайно вкорененото разбиране, че децата са по рождение антисоциални и по тази причина би трябвало да бъдат „ цивилизовани “. В реалност истината е напълно друга. Всички бебета се раждат като мощно развити обществени същества. Те идват на този свят, обзети от желанието да търсят и да извличат наслаждение от междуличностните взаимоотношения и връзки. Възможно е да се почувствате несигурно и обезпокоително заради като че ли безпределно дългите дни, които прекарвате у дома сами с новороденото си бебе. В подобен случай евентуално ще ви е от изгода да си припомните, че то се е появило на този свят изпълнено с боготворене и с безгранична доброжелателност към вас. На всички родители им се случва да изживяват тягостни и плашещи моменти, когато новороденото им бебе наподобява необяснимо и като че ли „ неспасяемо “ неутешимо. Съзнанието, че то плаче постоянно заради някакво физическо или душевно терзание и в никакъв случай водено от предпочитание да ви ядоса или да ви изнудва, евентуално ще ви помогне да положите по-упорити старания да откриете повода за неговото злощастие, а ако не съумеете – да извършите всичко допустимо бебето ви да се почувства колкото се може по-уютно и по-обичано. 

~ Родителите държат ключа към човешкото щастие 

Посредством правилата на мъдрата любов можете да предоставите на детето си опция да си построи това непоклатимо душевно благополучие и устойчиво психическо равновесие, които ще му оказват помощ да разгърне в цялостна мяра заложения в него капацитет. Най-голямото и значително усъвършенстване в качеството на човешкия живот ще настъпи не вследствие на велики открития по отношение на природата на заобикалящия ни веществен свят, нито на софтуерни нововъведения, а с помощта на родителите, които с мъдра любов и просветление ще дарят децата си с непоколебимо душевно благополучие, а по този метод ще оставят след себе си способени и грижовни човешки същества. Талантът да си добър родител не се показва в това човек да бъде образован, просветен или богат, а да има и да демонстрира сензитивност по отношение на прочувствените потребности в развиването на детето на всеки стадий от пътя му към зрелостта и подготвеност да поставя нужните непрекъснати старания те да бъдат удовлетворявани уместно. Когато отгледаните и възпитани с мъдра любов и с грижовно направляване деца пораснат, те няма да изпитват увлечение към антисоциално държание, няма да демонстрират лакомия, нарцисизъм или предпочитание за саморазрушение. Надарени с непоколебимо душевно благополучие, те ще вършат и другите хора щастливи, а по този начин ще трансфорат и света в едно по-добро и по-спокойно място за живот. 

Избрано от: „ Мъдрата любов “, Марта и Уилям Пийпър, изд. „ Сиела “, 2012 година
Картина: Sleepy Baby, 1910, by Mary Cassatt; chinaoilpaintinggallery