Politico: Изкуственият интелект е на път да преобрази фармацевтичната индустрия
Следващият фармацевтичен шлагер може да бъде изобретен благодарение на изкуствен интелект (AI).
От години се влагат милиарди долари за въвеждане на изкуствен интелект в процеса на създаване на медикаменти. Най-накрая наподобява, че средствата се отплащат.
Лекарства, създадени от изкуствен интелект за болести, в това число рак на лимфната система, възпалителни болести и болест на двигателния неврон, доближават до тествания върху хора. За доста от тях е единствено въпрос на време да се появят на рафта в аптеката.
Ако успее, AI не дава обещание нищо по-малко от гражданска война за фармацевтичната промишленост: AI би могъл фрапантно да редуцира времето, належащо за създаване на ново лекарство, както и да помогне за идентифицирането на нови лекарствени молекули, които до момента са убягвали на учените. Производителите на медикаменти ще приберат милиарди, само че това ще значи също, че пациентите ще имат достъп до повече нови, новаторски медикаменти с невиждани до момента темпове, написа Politico в разбор.
Но годините на очакване на резултат накараха някои хора да бъдат скептично настроени към това, че изкуственият разсъдък фактически ще даде резултат. Въпреки че вложителите се насочиха към тази област, безспорно подтикнати от обещанията за евентуална опция от 50 милиарда $, това няма да продължи, в случай че създадените от AI медикаменти не излязат на пазара.
И към момента има едно доста затруднение, което би трябвало да се преодолее: Наличието на данни.
Индустрия на ръба на пропастта
Предпоставката за потребление на AI в откриването и създаването на медикаменти е много елементарна: Използването на логаритми за претършуване на големи масиви от данни - в това число структури на химични съединения, проучвания върху животни и информация от пациенти - с цел да се дефинира към какво би трябвало да се насочи бъдещото лекарство в човешкото тяло; коя молекула би била най-подходяща за това; и най-примамливото - по какъв начин да се основат напълно нови молекули.
" Абсолютно имам вяра, че в бъдеще всички медикаменти ще бъдат проектирани по този метод, тъй като имам вяра, че това е доста по-ефективен метод за планиране на молекули ", споделя Андрю Хопкинс, създател на Exscientia, която е една от първите компании, навлезли в пространството през 2012 година Въпросът е какъв брой бързо промишлеността ще схване това, споделя той.
Но предвид на неуспехите, които са от огромно значение, като да вземем за пример съвсем цялостния провал на Sensyne Health и Watson на IBM, който не оправда огромните си упоритости, съществува чувството, че изкуственият разсъдък може да не отговори на упованията, когато става въпрос за създаване на нови медикаменти.
Понастоящем всички погледи са ориентирани към това дали медикаментите, създадени от AI, ще бъдат безвредни за хората, дали ще имат стремежи резултат върху болестта и дали ще могат да отговорят на строгите регулаторни стандарти, с цел да бъдат фактически утвърдени за приложимост от хора.
" През идващите няколко години би трябвало да забележим и клиничен триумф на плановете, създадени благодарение на AI, в противоположен случай ще има проблем с превода на методите към ефикасността и сигурността ", споделя Андреас Бендер, професор по молекулярна информатика в университета в Кеймбридж и съосновател на фирмите за разкриване на медикаменти благодарение на AI Healx и Pharmenable.
Джим Уедъръл, вицепрезидент на AstraZeneca по просвета за данните, изкуствен интелект и научноизследователска и развойна активност, споделя, че предизвикването през идващите няколко години е да се оправим. Ако пациентите фактически ще се възползват от медикаментите, създадени от AI, те би трябвало да ги получат - което значи, че медикаментите ще би трябвало да преминат през същите регулаторни обръчи като обичайните медикаменти.
В момента се тестват голям брой медикаменти, създадени от изкуствен интелект, върху хора и скоро може да настъпи моментът на истината.
Компанията Exscientia първа стартира работа през 2020 година с лекарство, което се надяваше да лекува обсесивно-компулсивно разстройство. Въпреки че това изследване беше прекъснато, откакто не съумя да реализира предстоящите критерии, компанията към този момент има лекарство за рак и такова за възпалителни болести в клинични изпитвания.
И това не е единственото.
Schrödinger има евентуално лекарство за лимфом в клинични изпитвания, Insilico има лекарство за лекуване на идиопатична белодробна фиброза, което се чака да влезе във фаза 2 на изпитванията тази година, а Verge Genomics тества нов лечебен артикул за амиотрофична латерална склероза (ALS).
В някои случаи, като да вземем за пример при лекарството за ALS на Verge, самият развой на създаване на медикаменти е преобърнат наобратно. Традиционно медикаментите се изпитват върху животни, преди да се пристъпи към създаване на медикаменти за хора. Вместо това платформата на Verge употребява човешки данни и човешки модели във етапа на разкриване и създаване - развой, който съгласно тях дава по-проницателни резултати от животинските модели.
Но не е несъмнено, че първото утвърждение на лекарство с изкуствен интелект ще отвори прословутите врати.
В другите области на болесттите има разнообразни цели, друга химия, което значи, че нещата наподобяват " изцяло друго ", споделя Бендер. Ако има триумф с едно лекарство, " евентуално ще има обществен звук [и] повече пари, които ще влязат в тази област, само че това не значи, че всички бъдещи планове е по-вероятно да бъдат сполучливи ", сподели той.
Това, което е належащо, е по-добро схващане на това кои данни са планирани и значими в подтекста на кое заболяване, с цел да се знае кой инструмент ще бъде потребен, в коя обстановка, сподели Бендер.
Критична съставна част
За да може обещано лекарство да стигне до клинични изпитвания, системите с изкуствен интелект би трябвало да могат да го проектират. За да създадат това, те се нуждаят от достъп до големи количества данни. Това включва всичко - от данни за химическия състав на разнообразни молекули до научни публикации и данни за пациенти. Без достъп до качествени и обширни данни системите за изкуствен интелект няма да дават най-точните резултати.
За по-малка компания като италианската биотехнологична компания Dompé това може да се окаже сериозна спънка.
" Новата празнота за мен и визията сега е генерирането на висококачествени данни в количество, което отключва същинския капацитет на изкуствения разсъдък за задълбочено образование. Тези техники в действителност изискват голямо количество валидирани данни ", споделя Андреа Бекари, който управлява платформата за разкриване на медикаменти на Dompé.
Компания като Dompé няма да може да работи в мащабите на огромна американска фармацевтична компания, само че в случай че има централен списък, Бекари счита, че това би могло да промени обстановката в Европа - нещо сходно на Европейското пространство за здравни данни (EHDS), което сега се договаря от Парламента и Съвета.
Предложението за EHDS има за цел да улесни доста достъпа до данни за научни проучвания посредством въвеждането на система, посредством която откривателите могат да изискат избрани набори от данни посредством позволение. Това могат да бъдат данни, съхранявани от обществен орган или даже от фармацевтична компания, което ще спомогне за равнене на изискванията на конкуренция.
EHDS дава обещание да спомогне за основаването на стандарти, да усъвършенства оперативната съгласуемост и да разреши достъп до безкрайни набори от данни. Уедъръл от AstraZeneca признава, че опцията е " голяма ", само че споделя, че ключът е да се направи това без " несъразмерна администрация ".
Въпреки че AI дава обещание да революционизира промишлеността, работещите по него от десетилетия не го виждат като логаритъм, който прави цялата работа. По-скоро става въпрос за " AI с присъединяване на индивида ", споделя Уедъръл. Да, това е нов метод на работа, само че той просто включва още няколко специалисти в стаята.
Няма връщане обратно
Тези специалисти все по-често се употребяват от Big Pharma. Индустрията се застрахова, с цел да подсигурява, че няма да остане след биотехнологичните стартъпи, които заливат пространството. Консултантската компания McKinsey пресмята, че има близо 270 компании, които работят в региона на откриването на медикаменти, основани на изкуствен интелект. Повечето от тях са в Съединени американски щати, само че в Западна Европа и Югоизточна Азия се появяват центрове.
През 2022 година Pfizer разшири съдействието си с израелска компания за AI; AstraZeneca разшири съдействието си с Benevolent AI; а Sanofi разгласи нова работа с Exscientia, както и договорка с Insilico Medicine.
В допълнение към партньорства като това с BenevolentAI, британско-шведският производител на медикаменти AstraZeneca разполага със личен екип от специалисти, които ползват необятно AI в процеса на разкриване на медикаменти.
Инструментите на изкуствения разсъдък се ползват в към 70% от плановете на компанията за разкриване на медикаменти, ориентирани към дребни молекули - обичайни медикаменти, направени от химични съединения, споделя Ола Енгквист, заместник-директор, откривателски науки и научноизследователска активност в AstraZeneca. Те стартират да я употребяват и отвън дребните молекули, в по-сложни планове, като да вземем за пример планиране на антитела.
Вече са реализирани триумфи в няколко плана, споделя Енгквист. Макар че изкуственият разсъдък към момента не е основал ново лекарство от начало до край, " може би вървим към това ", сподели той.
Уедъръл счита, че AI " е бъдещето на създаването на медикаменти ".
" Извървяхме пътя от " какво е това? " до " за какво в миналото сме го правили по различен метод? ", сподели той. /БГНЕС
От години се влагат милиарди долари за въвеждане на изкуствен интелект в процеса на създаване на медикаменти. Най-накрая наподобява, че средствата се отплащат.
Лекарства, създадени от изкуствен интелект за болести, в това число рак на лимфната система, възпалителни болести и болест на двигателния неврон, доближават до тествания върху хора. За доста от тях е единствено въпрос на време да се появят на рафта в аптеката.
Ако успее, AI не дава обещание нищо по-малко от гражданска война за фармацевтичната промишленост: AI би могъл фрапантно да редуцира времето, належащо за създаване на ново лекарство, както и да помогне за идентифицирането на нови лекарствени молекули, които до момента са убягвали на учените. Производителите на медикаменти ще приберат милиарди, само че това ще значи също, че пациентите ще имат достъп до повече нови, новаторски медикаменти с невиждани до момента темпове, написа Politico в разбор.
Но годините на очакване на резултат накараха някои хора да бъдат скептично настроени към това, че изкуственият разсъдък фактически ще даде резултат. Въпреки че вложителите се насочиха към тази област, безспорно подтикнати от обещанията за евентуална опция от 50 милиарда $, това няма да продължи, в случай че създадените от AI медикаменти не излязат на пазара.
И към момента има едно доста затруднение, което би трябвало да се преодолее: Наличието на данни.
Индустрия на ръба на пропастта
Предпоставката за потребление на AI в откриването и създаването на медикаменти е много елементарна: Използването на логаритми за претършуване на големи масиви от данни - в това число структури на химични съединения, проучвания върху животни и информация от пациенти - с цел да се дефинира към какво би трябвало да се насочи бъдещото лекарство в човешкото тяло; коя молекула би била най-подходяща за това; и най-примамливото - по какъв начин да се основат напълно нови молекули.
" Абсолютно имам вяра, че в бъдеще всички медикаменти ще бъдат проектирани по този метод, тъй като имам вяра, че това е доста по-ефективен метод за планиране на молекули ", споделя Андрю Хопкинс, създател на Exscientia, която е една от първите компании, навлезли в пространството през 2012 година Въпросът е какъв брой бързо промишлеността ще схване това, споделя той.
Но предвид на неуспехите, които са от огромно значение, като да вземем за пример съвсем цялостния провал на Sensyne Health и Watson на IBM, който не оправда огромните си упоритости, съществува чувството, че изкуственият разсъдък може да не отговори на упованията, когато става въпрос за създаване на нови медикаменти.
Понастоящем всички погледи са ориентирани към това дали медикаментите, създадени от AI, ще бъдат безвредни за хората, дали ще имат стремежи резултат върху болестта и дали ще могат да отговорят на строгите регулаторни стандарти, с цел да бъдат фактически утвърдени за приложимост от хора.
" През идващите няколко години би трябвало да забележим и клиничен триумф на плановете, създадени благодарение на AI, в противоположен случай ще има проблем с превода на методите към ефикасността и сигурността ", споделя Андреас Бендер, професор по молекулярна информатика в университета в Кеймбридж и съосновател на фирмите за разкриване на медикаменти благодарение на AI Healx и Pharmenable.
Джим Уедъръл, вицепрезидент на AstraZeneca по просвета за данните, изкуствен интелект и научноизследователска и развойна активност, споделя, че предизвикването през идващите няколко години е да се оправим. Ако пациентите фактически ще се възползват от медикаментите, създадени от AI, те би трябвало да ги получат - което значи, че медикаментите ще би трябвало да преминат през същите регулаторни обръчи като обичайните медикаменти.
В момента се тестват голям брой медикаменти, създадени от изкуствен интелект, върху хора и скоро може да настъпи моментът на истината.
Компанията Exscientia първа стартира работа през 2020 година с лекарство, което се надяваше да лекува обсесивно-компулсивно разстройство. Въпреки че това изследване беше прекъснато, откакто не съумя да реализира предстоящите критерии, компанията към този момент има лекарство за рак и такова за възпалителни болести в клинични изпитвания.
И това не е единственото.
Schrödinger има евентуално лекарство за лимфом в клинични изпитвания, Insilico има лекарство за лекуване на идиопатична белодробна фиброза, което се чака да влезе във фаза 2 на изпитванията тази година, а Verge Genomics тества нов лечебен артикул за амиотрофична латерална склероза (ALS).
В някои случаи, като да вземем за пример при лекарството за ALS на Verge, самият развой на създаване на медикаменти е преобърнат наобратно. Традиционно медикаментите се изпитват върху животни, преди да се пристъпи към създаване на медикаменти за хора. Вместо това платформата на Verge употребява човешки данни и човешки модели във етапа на разкриване и създаване - развой, който съгласно тях дава по-проницателни резултати от животинските модели.
Но не е несъмнено, че първото утвърждение на лекарство с изкуствен интелект ще отвори прословутите врати.
В другите области на болесттите има разнообразни цели, друга химия, което значи, че нещата наподобяват " изцяло друго ", споделя Бендер. Ако има триумф с едно лекарство, " евентуално ще има обществен звук [и] повече пари, които ще влязат в тази област, само че това не значи, че всички бъдещи планове е по-вероятно да бъдат сполучливи ", сподели той.
Това, което е належащо, е по-добро схващане на това кои данни са планирани и значими в подтекста на кое заболяване, с цел да се знае кой инструмент ще бъде потребен, в коя обстановка, сподели Бендер.
Критична съставна част
За да може обещано лекарство да стигне до клинични изпитвания, системите с изкуствен интелект би трябвало да могат да го проектират. За да създадат това, те се нуждаят от достъп до големи количества данни. Това включва всичко - от данни за химическия състав на разнообразни молекули до научни публикации и данни за пациенти. Без достъп до качествени и обширни данни системите за изкуствен интелект няма да дават най-точните резултати.
За по-малка компания като италианската биотехнологична компания Dompé това може да се окаже сериозна спънка.
" Новата празнота за мен и визията сега е генерирането на висококачествени данни в количество, което отключва същинския капацитет на изкуствения разсъдък за задълбочено образование. Тези техники в действителност изискват голямо количество валидирани данни ", споделя Андреа Бекари, който управлява платформата за разкриване на медикаменти на Dompé.
Компания като Dompé няма да може да работи в мащабите на огромна американска фармацевтична компания, само че в случай че има централен списък, Бекари счита, че това би могло да промени обстановката в Европа - нещо сходно на Европейското пространство за здравни данни (EHDS), което сега се договаря от Парламента и Съвета.
Предложението за EHDS има за цел да улесни доста достъпа до данни за научни проучвания посредством въвеждането на система, посредством която откривателите могат да изискат избрани набори от данни посредством позволение. Това могат да бъдат данни, съхранявани от обществен орган или даже от фармацевтична компания, което ще спомогне за равнене на изискванията на конкуренция.
EHDS дава обещание да спомогне за основаването на стандарти, да усъвършенства оперативната съгласуемост и да разреши достъп до безкрайни набори от данни. Уедъръл от AstraZeneca признава, че опцията е " голяма ", само че споделя, че ключът е да се направи това без " несъразмерна администрация ".
Въпреки че AI дава обещание да революционизира промишлеността, работещите по него от десетилетия не го виждат като логаритъм, който прави цялата работа. По-скоро става въпрос за " AI с присъединяване на индивида ", споделя Уедъръл. Да, това е нов метод на работа, само че той просто включва още няколко специалисти в стаята.
Няма връщане обратно
Тези специалисти все по-често се употребяват от Big Pharma. Индустрията се застрахова, с цел да подсигурява, че няма да остане след биотехнологичните стартъпи, които заливат пространството. Консултантската компания McKinsey пресмята, че има близо 270 компании, които работят в региона на откриването на медикаменти, основани на изкуствен интелект. Повечето от тях са в Съединени американски щати, само че в Западна Европа и Югоизточна Азия се появяват центрове.
През 2022 година Pfizer разшири съдействието си с израелска компания за AI; AstraZeneca разшири съдействието си с Benevolent AI; а Sanofi разгласи нова работа с Exscientia, както и договорка с Insilico Medicine.
В допълнение към партньорства като това с BenevolentAI, британско-шведският производител на медикаменти AstraZeneca разполага със личен екип от специалисти, които ползват необятно AI в процеса на разкриване на медикаменти.
Инструментите на изкуствения разсъдък се ползват в към 70% от плановете на компанията за разкриване на медикаменти, ориентирани към дребни молекули - обичайни медикаменти, направени от химични съединения, споделя Ола Енгквист, заместник-директор, откривателски науки и научноизследователска активност в AstraZeneca. Те стартират да я употребяват и отвън дребните молекули, в по-сложни планове, като да вземем за пример планиране на антитела.
Вече са реализирани триумфи в няколко плана, споделя Енгквист. Макар че изкуственият разсъдък към момента не е основал ново лекарство от начало до край, " може би вървим към това ", сподели той.
Уедъръл счита, че AI " е бъдещето на създаването на медикаменти ".
" Извървяхме пътя от " какво е това? " до " за какво в миналото сме го правили по различен метод? ", сподели той. /БГНЕС
Източник: bgnes.bg
КОМЕНТАРИ