Следователят Бойко Атанасов осъди МВР за незаконно подслушване
Следователят от Софийската градска прокуратура Бойко Атанасов осъди Министерство на вътрешните работи да му заплати 4000 лв. обезщетение за нелегално подслушване.
Това е решил състав на Софийския градски съд (СГС) с ръководител Росен Димитров по делото, което магистратът заведе преди две години, прецизира „ Лекс “. Искът на Атанасов е по Закона за отговорността на страната и общините за вреди (ЗОДОВ) и е поради нелегално употребяваните против него специфични разследващи средства (СРС) в продължение на два месеца.
През есента на 2011 година тогавашният шеф на ГДБОП Станимир Флоров е изискал против Атанасов да бъдат приложени наблюдаване, подслушване и следене. Искането е било отправено до тогавашния ръководител на Софийския областен съд Владимир Иванчев, който умря на идната година. Той е разрешил потреблението на СРС, които 5 години по-късно Националното бюро за надзор на специфичните разследващи средства установи, че са непозволено употребявани. Атанасов самичък изиска бюрото да ревизира дали е бил нелегално наблюдаван, откакто още през 2013 година бил предизвестен от тогавашния градски прокурор Николай Кокинов, че има проект да бъде задържан.
До задържане на следователя по този начин и не се стигна, а по-късно бюрото установи, че не е имало данни той да е съпричастен към разследваните закононарушения, а разрешението за потребление на СРС е било обещано от незапознат орган, защото настояването е трябвало да бъде изпратено до ръководителя на градския съд и единствено той e имал право да даде позволение.
Атанасов в началото заведе делото против прокуратурата и окръжния съд, само че то беше прекъснато. Последният му иск към този момент беше против Министерство на вътрешните работи, което е отговорно за противозаконното подслушване, откакто го е поискало. Следователят апелира прекратяването на делото против окръжния съд, само че висшите съдии също бяха безапелационни, че „ на правилото на риска “ ответник по дело за нелегално подслушване по ЗОДОВ може да е единствено органът, който го е инициирал и изискал, а не съдът, който е дал разрешението.
В последна сметка Атанасов заведе иск за 151 000 лв. против Министерство на вътрешните работи. От министерството пък са изтъкнали, че ГДБОП е настрана юридическо лице и претенцията трябвало да е ориентирана към него, а настрана я намирали за неприемлива, защото погасителната отминалост била изтекла.
В решението си арбитър Димитров написа, че дирекцията е част от Министерство на вътрешните работи и по тази причина министерството е ответник по делото, а отминалостта от 5 години не е изтекла, тъй като тя стартира от момента, в който Атанасов е научил, че е нелегално наблюдаван, а това е станало през 2016 година, когато е бил известен от бюрото.
Съдът обаче почита желае на Атанасов единствено до 4 000 лв., тъй като той не е показал никакви доказателства за степента, в която му се е отразило противозаконното следене, а само е показал, че са били нарушени правата му на персонална преписка и частен живот и са уронени достойнството и достолепието му.
„ С оглед на гореизложеното и поради обстоятелството, че ищецът не е заел доказателства за това по какъв метод и в каква степен непозволеното деяние на ответника му е предизвикало твърдените вреди, съдът намира, че следва да се одобряват такова в размер на 4000 лева, доколкото съгласно общия разсъдък нарушаването на правото на всеки човек на цялост на персоналния живот посредством нелегално подслушване, нелегално наблюдаване, нелегално следене неизбежно предизвиква вреди от честен темперамент,които следва да бъдат репарирани от отговорния индивид. Следва да се регистрира, че незаконосъобразните СРС-та са прилагани по отношение на настоящ магистрат, чиято чисто професионална активност се свързва с нужна по Закон висока степен на конфиденциалност “, стимулира се арбитър Димитров. Той обаче акцентира, че въпреки и неимуществени, вредите следва да бъдат потвърдени, като тежестта за това се носи от Атанасов.
Вместо доказателства за това по какъв начин му се е отразило противозаконното следене, откакто е схванал за него, той е твърдял пред съда, че му е бил основан облик на „ следовател на олигархията “ и това е попречило на професионалното му развиване.
Пред съда той е показал, че е прочут критик на управлението на прокуратурата, както и че против него бяха формирани и дисциплинарни каузи, по които му беше наложена забележка и му беше понижена заплатата. Според Атанасов противозаконното подслушване имало отношение и към несполучливите му опити да оглави районната, градската и Апелативната профилирана прокуратура, в това число и да се кандидатира за основен прокурор.
Според съда обаче тези обстоятелства нямат никакво отношение към непозволените СРС-та.
„ Отхвърлянето на кандидатури на ищеца за гореизброените постове не е естествена последица от потреблението на противозаконни СРС против него, въпреки и атестацията му да има оценка „ доста добър “.
Ищецът не ангажира никакви доказателства за причинно-следствена връзка сред посочените нагоре твърдени вреди и държанието на ответника.
Твърдяното от ищеца понижаване на заплатата му с 15% вследствие от открития му спор с управлението на прокуратурата е неподкрепено с каквито и да било доказателства, а и по съществото си би могло да обоснове обезщетяване на имуществени вреди, каквито не са претендирани в производството “, написа в решението на съда. То не е дефинитивно и може да бъде обжалвано пред Софийския апелативен съд.
Това е решил състав на Софийския градски съд (СГС) с ръководител Росен Димитров по делото, което магистратът заведе преди две години, прецизира „ Лекс “. Искът на Атанасов е по Закона за отговорността на страната и общините за вреди (ЗОДОВ) и е поради нелегално употребяваните против него специфични разследващи средства (СРС) в продължение на два месеца.
През есента на 2011 година тогавашният шеф на ГДБОП Станимир Флоров е изискал против Атанасов да бъдат приложени наблюдаване, подслушване и следене. Искането е било отправено до тогавашния ръководител на Софийския областен съд Владимир Иванчев, който умря на идната година. Той е разрешил потреблението на СРС, които 5 години по-късно Националното бюро за надзор на специфичните разследващи средства установи, че са непозволено употребявани. Атанасов самичък изиска бюрото да ревизира дали е бил нелегално наблюдаван, откакто още през 2013 година бил предизвестен от тогавашния градски прокурор Николай Кокинов, че има проект да бъде задържан.
До задържане на следователя по този начин и не се стигна, а по-късно бюрото установи, че не е имало данни той да е съпричастен към разследваните закононарушения, а разрешението за потребление на СРС е било обещано от незапознат орган, защото настояването е трябвало да бъде изпратено до ръководителя на градския съд и единствено той e имал право да даде позволение.
Атанасов в началото заведе делото против прокуратурата и окръжния съд, само че то беше прекъснато. Последният му иск към този момент беше против Министерство на вътрешните работи, което е отговорно за противозаконното подслушване, откакто го е поискало. Следователят апелира прекратяването на делото против окръжния съд, само че висшите съдии също бяха безапелационни, че „ на правилото на риска “ ответник по дело за нелегално подслушване по ЗОДОВ може да е единствено органът, който го е инициирал и изискал, а не съдът, който е дал разрешението.
В последна сметка Атанасов заведе иск за 151 000 лв. против Министерство на вътрешните работи. От министерството пък са изтъкнали, че ГДБОП е настрана юридическо лице и претенцията трябвало да е ориентирана към него, а настрана я намирали за неприемлива, защото погасителната отминалост била изтекла.
В решението си арбитър Димитров написа, че дирекцията е част от Министерство на вътрешните работи и по тази причина министерството е ответник по делото, а отминалостта от 5 години не е изтекла, тъй като тя стартира от момента, в който Атанасов е научил, че е нелегално наблюдаван, а това е станало през 2016 година, когато е бил известен от бюрото.
Съдът обаче почита желае на Атанасов единствено до 4 000 лв., тъй като той не е показал никакви доказателства за степента, в която му се е отразило противозаконното следене, а само е показал, че са били нарушени правата му на персонална преписка и частен живот и са уронени достойнството и достолепието му.
„ С оглед на гореизложеното и поради обстоятелството, че ищецът не е заел доказателства за това по какъв метод и в каква степен непозволеното деяние на ответника му е предизвикало твърдените вреди, съдът намира, че следва да се одобряват такова в размер на 4000 лева, доколкото съгласно общия разсъдък нарушаването на правото на всеки човек на цялост на персоналния живот посредством нелегално подслушване, нелегално наблюдаване, нелегално следене неизбежно предизвиква вреди от честен темперамент,които следва да бъдат репарирани от отговорния индивид. Следва да се регистрира, че незаконосъобразните СРС-та са прилагани по отношение на настоящ магистрат, чиято чисто професионална активност се свързва с нужна по Закон висока степен на конфиденциалност “, стимулира се арбитър Димитров. Той обаче акцентира, че въпреки и неимуществени, вредите следва да бъдат потвърдени, като тежестта за това се носи от Атанасов.
Вместо доказателства за това по какъв начин му се е отразило противозаконното следене, откакто е схванал за него, той е твърдял пред съда, че му е бил основан облик на „ следовател на олигархията “ и това е попречило на професионалното му развиване.
Пред съда той е показал, че е прочут критик на управлението на прокуратурата, както и че против него бяха формирани и дисциплинарни каузи, по които му беше наложена забележка и му беше понижена заплатата. Според Атанасов противозаконното подслушване имало отношение и към несполучливите му опити да оглави районната, градската и Апелативната профилирана прокуратура, в това число и да се кандидатира за основен прокурор.
Според съда обаче тези обстоятелства нямат никакво отношение към непозволените СРС-та.
„ Отхвърлянето на кандидатури на ищеца за гореизброените постове не е естествена последица от потреблението на противозаконни СРС против него, въпреки и атестацията му да има оценка „ доста добър “.
Ищецът не ангажира никакви доказателства за причинно-следствена връзка сред посочените нагоре твърдени вреди и държанието на ответника.
Твърдяното от ищеца понижаване на заплатата му с 15% вследствие от открития му спор с управлението на прокуратурата е неподкрепено с каквито и да било доказателства, а и по съществото си би могло да обоснове обезщетяване на имуществени вреди, каквито не са претендирани в производството “, написа в решението на съда. То не е дефинитивно и може да бъде обжалвано пред Софийския апелативен съд.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ