Изпитите създават послушковци
След всяка изпитна сесия се разгаря следващия спор за дилемите, отговорите и грешките във разновидностите на НВО след 4, 7 и 10 клас. Почти никакво внимание обаче не се обръща на критериите за оценяване, които предопределят резултатите на учениците и бъдещето им в просветителната система и живота. За страдание те не са налични за необятната общност, както и за самите учители, които приготвят явяващите се на изпит възпитаници.
Тази година прожекторите изненадващо се обърнаха към тази основна част на всеки изпит със скандалното „ несправяне “ на четвъртокласниците със задачата да дадат определение на думата пожарникар. Отвъд причините на двата лагера се открои методът на МОН по оценяване на дилемите с отворен отговор, които нормално са най-трудни за учениците и носят най-вече точки. Резултатът се образува по съществуването на основна дума, за която се дава точка. Ако тя отсъства, даже при логичен и смислово правилен отговор, не се получават точки. Разбираемо е възприятието на яд и незадоволеност у родителите и обществото, тъй като с изключение на практическа щета от по-ниския резултат на изпита, тези задания са призвани да оценят способността детето да разсъждава и да се оправя креативен с съответен проблем от действителността. Така цяло едно потомство бива жигосано като „ неуместно “, което надали е заслужено. Но сходен вид оценяване основава доста по-сериозни проблеми за цялостното развиване на детето в учебно заведение и като персона след това.
Оценяването при довеждане докрай на стадий от образованието на ученика, което въздейства накъде ще продължи да учи в идващия стадий, предопределя държанието на възпитаници, родители и учители. Поне година преди този момент целият учебен развой се пренастройва от просто асимилиране на познания и умения към оптимално положително справяне на идния изпит, което основава доста стрес на всички страни и постоянно води до неглижиране на главната цел на просветителния развой за сметка на постигането на краткотрайно значимата цел. Например от материала по БЕЛ в 7 клас редовно се прескача или минава небрежно писането на отговор на книжовен въпрос, което е в основата на построяването на първите умения за основаване на личен текст. Не е учудващо, че много възпитаници в идващите класове не се оправят с аргументната конструкция на есе, при изискване че в 7 клас не са съумели да основат нужното умеене логичен да потвърждават тезите си, тъй като е трябвало да натъртват на заучаването на обстоятелства за изпита. В 8 клас те към този момент догонват при основаването на есе по честен проблем, а много напряко се отхвърлят от натиска, че те това към този момент би трябвало да го знаят, само че не се оправят от първия път. Така на матурата в 12 клас резултатите при основаването на независим текст към този момент са трагични и учениците отново биват заклеймявани обществено като „ глупави “.
По-страшен е обаче дълбинният резултат от оценяването на по този начин значимите за ученика изпити. Те основават облик на триумфа за учениците. А тъй като за децата е от изключителна значимост за личната им самокритика по какъв начин ги правят оценка другите – родители, съученици и учители, оправянето на тези изпити добива особена тежест и ги отпраща в категория. Така след 7 клас, даже и чисто физически по учебни заведения, учениците биват разпределени към категорията на тези, които могат да приказват, само че не могат да считат, или пък тези, които могат да считат, само че не могат да приказват. Или по-страшно – масата отива към на тези, които нито могат да считат, нито могат да приказват. Попадането в избрана категория предопределя самочувствието и моделът на държание, а от там и мотивацията и просветителните резултати до 12 клас. Така критериите за оценка на МОН оказват доста по-сериозно въздействие на просветителната система с изключение на вътрешната оценка на възприемането на материала в края на всеки стадий в учебно заведение.
А какъв е обликът на триумфа съгласно критериите за оценка на НВО по БЕЛ след 7 клас (върху които имам съответни наблюдения)? Успешният възпитаник би трябвало зубрачески да може да възпроизвежда всякаква информация и да борави свободно с нереални лингвистични понятия след комплициран логичен разбор. Той би трябвало да може да написа съвършено без правописни, граматични и пунктуационни неточности, без да е учил особено разпоредбите (учат се чак 10 кл.). Освен това би трябвало да може да прави книжовен и стилистичен разбор на откъс от изучена творба от 5, 6 и 7 клас, изваден от подтекста, съвсем на равнището на литературовед, или както е написано в учебника. Последното се следи посредством оценяването на 25 въпрос (какво внушава цитата) по основни думи като благотворителност, съпричастност, състрадание, метафора, хипербола или анжамбман, кулминационна точка, ретроспекция и под., или техни синоними. Добре е да се написа за йерархията на полезностите и саможертвата, или за носталгията на изгнаниците борци за независимост.
Едно 13-годишно дете би трябвало от раз да може да разшифрова обръщение от литература за възрастни, писана преди 100-150 години, като осъзнава комплицирани християнски концепти като състрадание и съпричастност към близък, за което се получават 6 точки. А по-късно съвсем буквално да възпроизведе текст от две страници за преразказ, като го модифицира радикално – без да употребява текста пред себе си. Резултатът от всичко това в по-голямата си част са едни обезверени в личните си благоприятни условия деца, които към този момент ненавиждат литературата и отхвърлят да четат, тъй като са видели на процедура посредством най-сериозното тестване в живота си досега, че не схващат и не се оправят. Трудно е да накараш по-нататък едно такова дете да чете и да разсъждава по текста, вместо да възпроизвежда теоретичен наизуст материал от учебника и да повтаря като стихотворение думи, които не схваща. Такива възпитаници са към този момент изгубени за литературата и надали през живота си повече ще посегнат към нещо, което им е основало толкоз стрес и неприятни страсти като деца. Резултатите от матурата след 12 клас са закономерни.
Оценяването по основни думи на въпросите с отворен отговор обаче има и по-лош резултат. Получаването на оптимален брой точки на тази задача постанова учителят да създаде един стегнат модел от фрази в съответна поредност с празни места за основните думи и дребни вариации за другите творби. Този подготвен текст би трябвало да бъде заучен от ученика наизуст дружно със лист от думи за всяко произведение. И двете страни непринудено са се отказали мисленето, творчеството и персоналното мнение на ученика в името на триумфа. Детето към този момент знае, че не би трябвало да показва лично мнение по текста на литературната творба и да има неповторим взор върху нещата, изключително друг или сериозен към общоустановените истини в учебника. Формулата на триумфа е да успее да възпроизведе мислите на учителите и изобщо престижите в живота си с най-точните думи даже още преди да са си ги помислили. Образователната система толерира и дори насърчава сходно държание, тъй като то я улеснява и по този начин се регистрират най-добре и тъкмо измерени просветителни резултати. А по този начин в действителност се основават послушковци.
Тази година прожекторите изненадващо се обърнаха към тази основна част на всеки изпит със скандалното „ несправяне “ на четвъртокласниците със задачата да дадат определение на думата пожарникар. Отвъд причините на двата лагера се открои методът на МОН по оценяване на дилемите с отворен отговор, които нормално са най-трудни за учениците и носят най-вече точки. Резултатът се образува по съществуването на основна дума, за която се дава точка. Ако тя отсъства, даже при логичен и смислово правилен отговор, не се получават точки. Разбираемо е възприятието на яд и незадоволеност у родителите и обществото, тъй като с изключение на практическа щета от по-ниския резултат на изпита, тези задания са призвани да оценят способността детето да разсъждава и да се оправя креативен с съответен проблем от действителността. Така цяло едно потомство бива жигосано като „ неуместно “, което надали е заслужено. Но сходен вид оценяване основава доста по-сериозни проблеми за цялостното развиване на детето в учебно заведение и като персона след това.
Оценяването при довеждане докрай на стадий от образованието на ученика, което въздейства накъде ще продължи да учи в идващия стадий, предопределя държанието на възпитаници, родители и учители. Поне година преди този момент целият учебен развой се пренастройва от просто асимилиране на познания и умения към оптимално положително справяне на идния изпит, което основава доста стрес на всички страни и постоянно води до неглижиране на главната цел на просветителния развой за сметка на постигането на краткотрайно значимата цел. Например от материала по БЕЛ в 7 клас редовно се прескача или минава небрежно писането на отговор на книжовен въпрос, което е в основата на построяването на първите умения за основаване на личен текст. Не е учудващо, че много възпитаници в идващите класове не се оправят с аргументната конструкция на есе, при изискване че в 7 клас не са съумели да основат нужното умеене логичен да потвърждават тезите си, тъй като е трябвало да натъртват на заучаването на обстоятелства за изпита. В 8 клас те към този момент догонват при основаването на есе по честен проблем, а много напряко се отхвърлят от натиска, че те това към този момент би трябвало да го знаят, само че не се оправят от първия път. Така на матурата в 12 клас резултатите при основаването на независим текст към този момент са трагични и учениците отново биват заклеймявани обществено като „ глупави “.
По-страшен е обаче дълбинният резултат от оценяването на по този начин значимите за ученика изпити. Те основават облик на триумфа за учениците. А тъй като за децата е от изключителна значимост за личната им самокритика по какъв начин ги правят оценка другите – родители, съученици и учители, оправянето на тези изпити добива особена тежест и ги отпраща в категория. Така след 7 клас, даже и чисто физически по учебни заведения, учениците биват разпределени към категорията на тези, които могат да приказват, само че не могат да считат, или пък тези, които могат да считат, само че не могат да приказват. Или по-страшно – масата отива към на тези, които нито могат да считат, нито могат да приказват. Попадането в избрана категория предопределя самочувствието и моделът на държание, а от там и мотивацията и просветителните резултати до 12 клас. Така критериите за оценка на МОН оказват доста по-сериозно въздействие на просветителната система с изключение на вътрешната оценка на възприемането на материала в края на всеки стадий в учебно заведение.
А какъв е обликът на триумфа съгласно критериите за оценка на НВО по БЕЛ след 7 клас (върху които имам съответни наблюдения)? Успешният възпитаник би трябвало зубрачески да може да възпроизвежда всякаква информация и да борави свободно с нереални лингвистични понятия след комплициран логичен разбор. Той би трябвало да може да написа съвършено без правописни, граматични и пунктуационни неточности, без да е учил особено разпоредбите (учат се чак 10 кл.). Освен това би трябвало да може да прави книжовен и стилистичен разбор на откъс от изучена творба от 5, 6 и 7 клас, изваден от подтекста, съвсем на равнището на литературовед, или както е написано в учебника. Последното се следи посредством оценяването на 25 въпрос (какво внушава цитата) по основни думи като благотворителност, съпричастност, състрадание, метафора, хипербола или анжамбман, кулминационна точка, ретроспекция и под., или техни синоними. Добре е да се написа за йерархията на полезностите и саможертвата, или за носталгията на изгнаниците борци за независимост.
Едно 13-годишно дете би трябвало от раз да може да разшифрова обръщение от литература за възрастни, писана преди 100-150 години, като осъзнава комплицирани християнски концепти като състрадание и съпричастност към близък, за което се получават 6 точки. А по-късно съвсем буквално да възпроизведе текст от две страници за преразказ, като го модифицира радикално – без да употребява текста пред себе си. Резултатът от всичко това в по-голямата си част са едни обезверени в личните си благоприятни условия деца, които към този момент ненавиждат литературата и отхвърлят да четат, тъй като са видели на процедура посредством най-сериозното тестване в живота си досега, че не схващат и не се оправят. Трудно е да накараш по-нататък едно такова дете да чете и да разсъждава по текста, вместо да възпроизвежда теоретичен наизуст материал от учебника и да повтаря като стихотворение думи, които не схваща. Такива възпитаници са към този момент изгубени за литературата и надали през живота си повече ще посегнат към нещо, което им е основало толкоз стрес и неприятни страсти като деца. Резултатите от матурата след 12 клас са закономерни.
Оценяването по основни думи на въпросите с отворен отговор обаче има и по-лош резултат. Получаването на оптимален брой точки на тази задача постанова учителят да създаде един стегнат модел от фрази в съответна поредност с празни места за основните думи и дребни вариации за другите творби. Този подготвен текст би трябвало да бъде заучен от ученика наизуст дружно със лист от думи за всяко произведение. И двете страни непринудено са се отказали мисленето, творчеството и персоналното мнение на ученика в името на триумфа. Детето към този момент знае, че не би трябвало да показва лично мнение по текста на литературната творба и да има неповторим взор върху нещата, изключително друг или сериозен към общоустановените истини в учебника. Формулата на триумфа е да успее да възпроизведе мислите на учителите и изобщо престижите в живота си с най-точните думи даже още преди да са си ги помислили. Образователната система толерира и дори насърчава сходно държание, тъй като то я улеснява и по този начин се регистрират най-добре и тъкмо измерени просветителни резултати. А по този начин в действителност се основават послушковци.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ