След вдигането на пушека от Втората Световна война и побеждаването

След повдигането на пушека от Втората Световна война и побеждаването на общия зложелател, идва времето за идващото огромно стълкновение. Вчерашните другари стават днешни врагове. Разбира се, страхът е към този момент на основата на идеология и враговете са капиталисти и комунисти. Невидимата борба за власт продължава и до през днешния ден, въпреки и по-често да се води в уеб пространството, в сравнение с фронта. Всеки водач на запад от Берлин осъзнава и жестоката истина, този фронт в никакъв случай няма да има победител, а в случай че не се вземат ограничения, скоро идеологията ще надделее над всички.

Последната война е лишила лукса за воденето на открити сражения, стопанската система на нито една страна не може да се впусне в идната борба, а също така и човешкият капитал е прекомерно малко, с цел да може да отговори на огромните условия. По това време мнозина се замислят за още един феномен, в случай че мрежата на съпротивата, онази употребена за успеха на нацистите, се преустрои и стартира да се носи с ново обръщение, като този път врагът ще бъдат идеологиите на Съюз на съветските социалистически републики? Какво ще се случи, в случай че секрети армии стартират да финансират незаконно разнообразни придвижвания, с които да объркат проектите, само че в същото време да останат невидими, недостижими и постоянно даже несъществуващи за обществото?

Същите мрежи могат да изчезнат и да се задействат във времето, в което са нужни. За страдание огромните главоболия стартират, когато същите организации се задействат не за съпротива, а за премахването на разнообразни политически фигури, за реализирането на гнет и всяването на суматоха. Вече имаме и подобен образец – интервенция Гладио е тъкмо тази неофициална военна стратегия, която се обърква по всички вероятни параграфи.

Запознатите читатели знаят, че нейното начало стартира незабавно от Втората Световна война, когато немската инвазия е в пика си през 40-те години. Британското държавно управление основава разнообразни външни екипи – партизани, които са натоварени с това да създадат живота на окупаторите доста по-жесток, в сравнение с действително може да бъде.

Със завършването на подготовката и в хода на войната, същите в никакъв случай не са съумели да влязат в деяние, а след войната просто изчезват и досиетата им като че ли в никакъв случай не са съществували. След войната, някои от главните фрагменти са извикани за ободряване на уменията си, тренирани са от английските SAS ветерани и са изучени в изкуството на войната. В началото на 50-те години, такива единици и цели мрежи са интегрирани в Германия, Белгия, Холандия, Франция, Дания, Норвегия, Турция и Италия.

За подкрепление са извикани и разнообразни разследващи организации в Европа, в това число и МИ5 и МИ6. Централно разузнавателно управление на САЩ също не стои безучастно в това начинание и е готово да подкрепя с информация по всяко едно допустимо време. Основните нареждания идват най-вече от НАТО, въпреки и съюзът в никакъв случай да не твърди, че подобен в миналото е съществувал. Всяка организация има кодово име, италианците се назовават Гладио, като тъкмо те ще останат основата за именуване на всички останали.

Италиански комунисти в пика си доближават 2.5 милиона души.

Името произлиза от специфичен меч, употребен от легионери и гладиатори. По това време шефът на Централно разузнавателно управление на САЩ Алън Дюлс не се тормози да ги употребява. Мнозина не знаят, че един от най-големите му другари е наказаният нацист Рейнхард Гелен – водещата фигура за убийството на водача в Конго – Патрис Лумумба. Дюлс е прочут анти-комунист, който през 1942 година взема решение, че Съединени американски щати се бори с неверния съперник.

След войната, шефът ще вземе едно съдбоносно решение – всеки съдружник, който не споделя философията на Съюз на съветските социалистически републики, може да се прави оценка на тежестта си в злато. В Италия това може да се случи единствено със назначението на някогашни фашисти и десни екстремисти, които да бъдат заети в някои от най-висшите постове на разузнаването. Позволено е да наблюдават политици, да поддържат връзка с анти-комунисти и от време на време даже да контактуват с мафията.

Години по-късно един от осведомените сътрудници на Централно разузнавателно управление на САЩ ще удостовери, че точно италианската мафия е била една от най-доверените, откакто нейната природа въобще не е обвързана с идеологията на Съюз на съветските социалистически републики. По-късно същата ще бъде главен инструмент за надзор на страната, въпреки и в един миг да се оказва, че играе ролята на лудо куче, което не може да стои като домакински любим.

Италианската Христиано-демократична партия ще е една от първите, които незабавно ще одобри помощта на нео-фашистите и престъпните организации. Гласуването сред 1948 и 1953 година се оказва рисково, изключително откакто комунисти и социалисти се сплотяват, с цел да се трансфорат в една от най-големите политически сили в страната. Подобни закани не могат да се подценяват и още през 1963 година Гладио публично е задействан. Истината е малко по-различна, сътрудниците работят от доста по-рано, само че дано приемем формалните дати. Първата им задача е намерено да нападат феновете на социалистическата партия. По време на изборите, същите са съумели да заемат някои доста значими постове. По същото време излиза наяве, че операторите саа били забъркани в многочислени покупко-продажби с опиати, жестоки набези върху левицата и даже извършват убийства.

Популярният разгром в Истанбул против гърците е с подозрителна интервенция от Гладио.

Официално се счита, че човек може да бъде рекрутиран в това звено, освен това след обширен обзор, само че това, което мнозина не знаят е, че в случай че определеният идва с престъпно досие, той автоматизирано е с едни гърди пред всеки различен участник. Изпитът е привързан с отричането на комунизма – нищо повече. По същото време работят и по този начин наречените червени бригади, техните сметки се заплащат от Съюз на съветските социалистически републики, а задачата им е да реализират насилствена гражданска война в Италия. Тези групи постоянно вършат банкови кражби, правят саботажи, занимават се с отвличания и генерално дестабилизират страната.

Гладио обаче не стоят надалеч от концепцията и бързо вземат решение да хвърлят малко тиня по гърба на сътрудниците си. На 31 май 1972 година изпращат неизвестен сигнал за изоставена кола покрай границата на Югославия. При отварянето на багажника, експлозив се детонира и убива трима от италианските чиновници на реда, ранявайки още двама тежко.

Второ телефонно позвъняване показва наличието на терористи, което кара карабинерите да се задействат и да арестуват повече от 200 души. За повече от десетилетие ще стане ясно, че единствените, които не играят тази игра, са правосъдните заседатели, които не могат да повдгинат обвиняване на алените бригади, нито на представителите на Гладио.

Първите публични следи за случаите и най-много за клането в Петеано ще стартират да се появяват през далечната 1984 година Съдия Феличе Касон ще забележи няколко нередности в предоставените записи. На първо място вижда, че нито един следовател не е разполагаем по време на офанзивите. Друга забавна диря е, че употребяваният експлозив е C4, възложен от НАТО на Гладио. Разследването продължава да дълбае, с цел да стигне до причинителя – нео-фашист на име Винченцо Винчигуера. Експлозивът е бил оставен в един от складовете на Гладио във Верона.

Кенан Еврен е считан за турския пълководец на локалното Гладио.

Изправен пред съда, Винченцо ще удостовери, че е работил напълно с италианското военно разузнаване, а самата офанзива е оркестрирана, с цел да се сътвори суматоха, както и да се задейства суматоха измежду локалното население. Стигне ли се до този стадий, държавното управление ще би трябвало да вземе по-крути ограничения и даже да разгласи изключително състояние. Това основава още доста въпроси, само че те ще бъдат разкрити от италианския министър-председател Джулио Андреоти, който ще признае, че въпросната организация съществува доста преди установяването на новата италианска страна.

С това стартира и още една дейна чистка, изключително откакто множеството европейски страни би трябвало да ревизират дали има още една единица, покрай онази, която би трябвало да ръководи. За една вечер се разкрива и най-жестокият проект, който в миналото НАТО е имал за Западна Европа след Втората Световна война.

Веднага след разкриването на организацията, всяка една страна ще изиска да разбере имената на сътрудниците и тяхната задача. Оригиналното предопределение на всеки член на Гладио е да остане в страната, при възможен опит на Червената войска да се опита да окупира дадена нация. Тогава партизанската организация ще би трябвало да прави саботажи, да отстранява фрагменти от високите постове и да прави колкото се може повече пакости. При тази вест, още през 1992 година белгийските разследващи сили изискват имената на сътрудниците.

Такава информация не е предоставена. Голяма част от самите сътрудници на Гладио също изчезват или приключват контакти с разузнаването. От белгийска страна ще открием, че полковник Бернард Легранд ще признае, че знае някои от имената, само че не може да ги разкрие. Британското и Американското държавно управление също са осведомени със случая, само че те няма да издадат информация. На 31 януари 1991 година полковник Жан Бодарт от Белгийското военно разузнаване лети до Лондон, с цел да получи 13 пакета със секретна информация, код и остаряла пишеща машина Ремингтън, която е част от нужните принадлежности за четенето на кодови известия.

Проблемът е, че огромна част от криптографите нямат визия по какъв начин да работят с това съоръжение и през последните години даже не се упражняват. Какво общо има Белгия? През 1984 година са изпратени американски пехотинци, които да създадат десант в Белгия. Всеки определен претендент приказва най-малко един източноевропейски език. След скокът в Белгия, задачата на военните е да отстранят шефа на локалната полиция в град Виелсам. Нито един от тях не приказва френски. Целта на убийството е всяването на суматоха. По думите на някои сътрудници, огромният белгийски народ е сит и заситен от удоволствия, само че не подозира евентуалната офанзива от комунистите. Едно такова ликвидиране и прокарването на концепцията, че към този момент се върви към алена гражданска война, бързо ще увеличи равнището на зоркост.

Юнио Валерио Боргезе – черният принц*

Дори оръжието е съветско, като за него се грижи член от белгийското разузнаване, който знае къде и по какъв начин да го остави. Става ясно, че същите организации са работили и в Испания по време на ръководството на военачалник Франко. Основната концепция тук е постоянно една и съща – всяването на боязън, че демократичният и свободен метод на живот остава под риск. Макар и множеството сътрудници да се подписват за евентуални бранители от новата опасност над Европа, огромна част от тях употребяват добитата информация, с цел да я продават. Известно е, че по време на Студената война, червени сътрудници могат да бъдат открити във Франция и Италия, само че не по-малко неприятни са сътрудниците на Гладио. Кой основава Гладио?

Отговорността се пада на сър Стюарт Мензийс. През 1949 година благодарение на своя белгийски сътрудник Пол-Хенри Спак – белгийски социалист и министър-председател, който по-късно ще се издигне до поста на основен секретар на НАТО, двамата ще изградят мрежата, която би трябвало да следи за вражеската интензивност и да приготви популацията и разузнаването за всички непредвидени маневри от страна на врага. Информацията демонстрира, че с изключение на Италия и Белгия, Швейцария също не е била пощадена от формалната интервенция на тайната организация.

Впрочем е било планувано и деяние против Аржентина, в случай че има някаква интервенция във Фолкландските острови. Италия отнася най-големите провали в това отношение, атентатът на железницата на Болоня през 1980 година лишава живота на 86 души. Подобен е казусът и с Пиацата в Милано, когато 300 души губят живота си. Всеки един атентат се преписва на алените бригади, въпреки и те публично да не са възнамерявали такива дейности. След повдигането на тайната завеса, съществуването на тайната организация завършва с едно обикновено заличаване на досиета. Поне такава е процедурата във Франция. В Италия излиза наяве, че следите би трябвало да бъдат отстранени доста бързо и единствено 12 оръжейни склада на Гладио не съумяват да се изтеглят – те са публично 139.

Не търсете виновници, Централно разузнавателно управление на САЩ отхвърля да разсекрети информацията, американската войска отхвърля да разгласява каквито и да е данни, до момента в който предоставените документи и прокламации, подписани от алените бригади, се считат за руска операция. До този миг Италия продължава да е на същото мнение и упреква Съединени американски щати за повишението на напрежението, Централно разузнавателно управление на САЩ в никакъв случай не отхвърля и в никакъв случай не удостоверява. С всеки идващ ден излиза наяве, че тези, които са имали някаква информация, публично стартират да изчезват или просто умират от напреднала възраст. Интересното в този случай остава друго, в случай че тогава има един общ зложелател за запада, то кой е общият зложелател през днешния ден и дали такива организации не престават да работят толкоз интензивно, както и преди?