Да я превземем тая пуста прокуратура! Да сложим наши хора и да погваме враговете на Радев, Прокопиев и Асен Василев!
След тежките рецензии към кабинета по тематиките " Булгаргаз “ и връзките ни с Република Северна Македония, президентът внезапно смени плочата и застана компактно зад премиера Кирил Петков.
Според президента прокуратурата нямала право да желае от министър-председателя доказателства за изказванията му, граничещи с набеждаване (все още съставовомерно действие съгласно българския Наказателен кодекс).
Припомняме, че ръководителят на изпълнителната власт чете на ексклузивен брифинг имена на български жители (някои към този момент с голям брой повдигнати обвинявания, а други просто политически и бизнес съперници на подмолния държавен наставник Иво Прокопиев), които съгласно него са надали не нарушители. И било огромен пропуск на прокуратурата, че още не ги е погнала по домова книга.
свързани новини125262преди 4 часа50008преди 5 часа
Тонове мастило към този момент се изписа за безумието най-овластения човек в страната, притежаващ контрола върху целия наказателен уред на страната, включително Министерство на вътрешните работи, ДАНС, Национална агенция за приходите, АДФИ и други да се държи като Георги Димитров и Васил Коларов през 1947-а. Но това си е персонално и единствено за сметка на будещия към този момент подбив във всеки естествен жител наш министър председател. Който малко над една четвърт от българското общество сами си пожелаха да ги обязди, обилно раздавайки ресурсите на властта на близки, родственици, братовчеди, дами, деца, любовници и откровени гей двойки.
Само близкото бъдеще ще покаже по кое време тъкмо ще завърши фарсът „ Просто Киро “. Но едно е несъмнено – може да не сме към момента при започване на края. Но сигурно се намираме в края на началото.
Проблемът в тази ситуация се споделя Румен Радев. Той е президент, определен с доверието на квалифицирано болшинство от българските жители. Двата му избора през 2016-а и 2021 година бяха в действителност безспорни и безапелационни. Доверието, което получи, допуска да е същински обединител и стожер на нацията.
Вместо това, за голямо страдание, президентът още веднъж подвигна пестник. И то във време, когато на власт са персонално неговите проксита – Кирил Петков и Асен Василев. Та на изборите той ги поддържа обществено, пренебрегвайки намерено Корнелия Нинова, персонално застанала зад неговата номинация през 2016г. (структурите на Българска социалистическа партия тогава бяха подкрепили Мая Манолова) .
Днес за Румен е 9 юли. Той отново подвигна пестник против неприятната прокуратура и неуместния основен прокурор Иван Гешев. Отново прикани за разпра с него – тогава улицата, а в този момент четирипартийната ръководеща коалиция. Но с какви претекстове?
Ако прокуратурата изиска сведения, отговори и спомагателна информация от министър-председателя Кирил Петков, то това е институционален напън и реванш на някакво имагинерно задкулисие (що за метафора в случай, че и кръчмарят в село Студена до Перник знае, че задкулисието е на власт – Прокопиеви, Бобокови и другите спонсори на „ Дондуков “ 1 и „ Дондуков 2 “).
Но в случай че Министерство на вътрешните работи изиска отговори от водача на опозицията Бойко Борисов, става дума за правова страна, господство на закона, съвременни демократични практики и способи, закъсняло правораздаване.
Ако президентът ругатни и наскърбява Висш съдебен съвет, това е правда и антимафиотски консенсус. Ако обвиняването ревизира дали Петков е закононарушител, подписвайки декларация с погрешно наличие – то нарушава разделянето на управляващите.
Тотално фрапантен двоен критерий.
Но задачата е пределно ясна. Най-накрая да бъде завладяна тая пуста прокуратура, да сложим наши хора в нея и да подкараме по описите политическите и бизнес съперници на Радев, Петков, Прокопиев, Асен Василев и компания.
С тази задача Румен отново подвигна пестник. В просрочен опит да съживи умрялата в зародиш интифада против Гешев и прокуратурата. Защото макар заканите и заканите на момичето за специфични поръчки Надежда Йорданова, при все в действителност впрягането на целия държавен запас, задачата е несполучлива и отива към справедливо печален завършек.
И президентът като интелигентен човек, виждайки това, прави обезверен опит в 85-а минута на мача да подвига в офанзива клетите и към този момент очевидно съвсем издъхнали център-нападатели на Прокопиев и българската олигархия.
Трудна работа, господин президент.
Според президента прокуратурата нямала право да желае от министър-председателя доказателства за изказванията му, граничещи с набеждаване (все още съставовомерно действие съгласно българския Наказателен кодекс).
Припомняме, че ръководителят на изпълнителната власт чете на ексклузивен брифинг имена на български жители (някои към този момент с голям брой повдигнати обвинявания, а други просто политически и бизнес съперници на подмолния държавен наставник Иво Прокопиев), които съгласно него са надали не нарушители. И било огромен пропуск на прокуратурата, че още не ги е погнала по домова книга.
свързани новини125262преди 4 часа50008преди 5 часа
Тонове мастило към този момент се изписа за безумието най-овластения човек в страната, притежаващ контрола върху целия наказателен уред на страната, включително Министерство на вътрешните работи, ДАНС, Национална агенция за приходите, АДФИ и други да се държи като Георги Димитров и Васил Коларов през 1947-а. Но това си е персонално и единствено за сметка на будещия към този момент подбив във всеки естествен жител наш министър председател. Който малко над една четвърт от българското общество сами си пожелаха да ги обязди, обилно раздавайки ресурсите на властта на близки, родственици, братовчеди, дами, деца, любовници и откровени гей двойки.
Само близкото бъдеще ще покаже по кое време тъкмо ще завърши фарсът „ Просто Киро “. Но едно е несъмнено – може да не сме към момента при започване на края. Но сигурно се намираме в края на началото.
Проблемът в тази ситуация се споделя Румен Радев. Той е президент, определен с доверието на квалифицирано болшинство от българските жители. Двата му избора през 2016-а и 2021 година бяха в действителност безспорни и безапелационни. Доверието, което получи, допуска да е същински обединител и стожер на нацията.
Вместо това, за голямо страдание, президентът още веднъж подвигна пестник. И то във време, когато на власт са персонално неговите проксита – Кирил Петков и Асен Василев. Та на изборите той ги поддържа обществено, пренебрегвайки намерено Корнелия Нинова, персонално застанала зад неговата номинация през 2016г. (структурите на Българска социалистическа партия тогава бяха подкрепили Мая Манолова) .
Днес за Румен е 9 юли. Той отново подвигна пестник против неприятната прокуратура и неуместния основен прокурор Иван Гешев. Отново прикани за разпра с него – тогава улицата, а в този момент четирипартийната ръководеща коалиция. Но с какви претекстове?
Ако прокуратурата изиска сведения, отговори и спомагателна информация от министър-председателя Кирил Петков, то това е институционален напън и реванш на някакво имагинерно задкулисие (що за метафора в случай, че и кръчмарят в село Студена до Перник знае, че задкулисието е на власт – Прокопиеви, Бобокови и другите спонсори на „ Дондуков “ 1 и „ Дондуков 2 “).
Но в случай че Министерство на вътрешните работи изиска отговори от водача на опозицията Бойко Борисов, става дума за правова страна, господство на закона, съвременни демократични практики и способи, закъсняло правораздаване.
Ако президентът ругатни и наскърбява Висш съдебен съвет, това е правда и антимафиотски консенсус. Ако обвиняването ревизира дали Петков е закононарушител, подписвайки декларация с погрешно наличие – то нарушава разделянето на управляващите.
Тотално фрапантен двоен критерий.
Но задачата е пределно ясна. Най-накрая да бъде завладяна тая пуста прокуратура, да сложим наши хора в нея и да подкараме по описите политическите и бизнес съперници на Радев, Петков, Прокопиев, Асен Василев и компания.
С тази задача Румен отново подвигна пестник. В просрочен опит да съживи умрялата в зародиш интифада против Гешев и прокуратурата. Защото макар заканите и заканите на момичето за специфични поръчки Надежда Йорданова, при все в действителност впрягането на целия държавен запас, задачата е несполучлива и отива към справедливо печален завършек.
И президентът като интелигентен човек, виждайки това, прави обезверен опит в 85-а минута на мача да подвига в офанзива клетите и към този момент очевидно съвсем издъхнали център-нападатели на Прокопиев и българската олигархия.
Трудна работа, господин президент.
Източник: pik.bg
КОМЕНТАРИ