Три привидни решения и три нови проблема, които поставя идеята за камери в детските градини
След среща сред Министерството на образованието, синдикатът на учителите, сдружението на общините и представители на наставнически организации през вчерашния ден беше решено, че няма да има наложително видеонаблюдение в детските градини и яслите в страната, а камери ще се слага единствено там, където има цялостно единодушие от страна на родителите и чиновниците в заведението.
За наложителните камери упорстваха от Националния инциативен комитет за качествена и новаторска просветителна система с поредност от демонстрации след следващия случай на документирано принуждение над деца от възпитатели. От гражданската организация оповестиха, че няма да се откажат от концепцията си.
Тревожните фрагменти на вербално и физическо принуждение над деца не могат да се преглътнат елементарно, нито могат да се подминат, само че след едногодишен спор и гражданска интензивност по тематиката, педагозите и специалистите от министерството доближиха до единодушие, че камерите не са решението на този проблем и даже по-скоро биха натегнали напрежението сред родителите и учителите, в сравнение с да го тушират. Само родителите към момента не са изцяло уверени.
Отстраняването на провинилите се всякога когато това се случи, също не може да бъде трайно решение. И идва огромният въпрос - какво може да е трайното решение, тъй че да е по едно и също време използвано за цялата страна, дейно и задоволително бързо, с цел да няма повече потърпевши деца.
Защо концепцията за камерите в началото заблуждава, че е добра
На фона на незабавното търсене на решение, което в действителност продължава от към този момент съвсем една година след внасянето на петиция от родителския предприемчив комитет предходната пролет, концепцията за оборудването на всички детски градини с видео камери наподобява примамлива, тъй като видимо от раз може да реши три казуса.
Първо, би имала незабавен резултат върху държанието на възпитателите , които считат, че неусетно и безнаказано могат да бият и наскърбяват децата. Няма да го вършат, в случай че знаят, че дейностите им се документират на видео и неотложно ще им се търси отговорност за сходно отношение, уверени са поддръжниците на концепцията и родители от детската градина в Бургас, за която се разчу при започване на февруари. Къде обаче ще отиде този яд на учителите и от кое място въобще се появява?
Второ, може да даде чувство за успокоение на родителите , че във всеки миг биха могли да видят на екрана какво прави детето им. Това обаче не е процедура, тъй като е правно безреден въпрос , а там където има такава услуга, шефове описват, че родителите от време на време се увличат и стартират да звънят да вземем за пример, с цел да оповестят, че по типа му, на детето им му е топло или студено и би трябвало да бъде надлежно съблечено или облечено.
© Надежда Чипева, Капитал
В момента външни камери има в 80% от детските градини в София и вътрешни - в 50 от към 200 заведения. След случая в Бургас Столичната община изрази подготвеност да финансира слагането им на всички места, където бъдат поискани единомислещо от родителите и чиновниците на градините. Вчера зам.-кметът Тодор Чобанов посочи обаче също и че ще се разрешава частични ограничения за вътрешно видеонаблюдение и " те изрично изключват разновидността с изпращане на данни в интернет и общественото пространство ". Така че тази примамлива и увличаща алтернатива за родителите към този момент ще е недостъпна.
Дори и по този начин, остава третото видимо положително качество на видеонаблюдението - с него разногласията и чуденето какво ли се е случило, в случай че детето се прибере да вземем за пример със синка, ще се вземат решение елементарно единствено със информация във видео архива . Практиката за момента, там където има такива системи, е той да се пази за 30 дни обратно, тъй че да може да се реагира навреме в разнообразни случаи. Камерите се слагат в общите пространства и коридорите, само че не и в спалните и тоалетните, т.е. документират съвсем, само че не напълно всичко, което вършат децата. Логичното безпокойство е, че синките отново могат да останат тайнственост, само че в детските градини да се обособят места, отвън обсега на камерите, където да се подхранва тормозът.
Защо в действителност не е добра концепция
На втори прочит, всички позитивни страни на концепцията, които акцентират покровителите й в публичния спор, са най-много в услуга на родителите и администрацията , а не на самите деца.
Практиката от учебните заведения, където от дълго време се слагат камери, демонстрира, че те не отстраняват експанзията, само че пък се отразяват на душeвността и държанието на учениците в други направления. Заедно с това разрешава на виновните институции да отсрочват търсенето и използването на решения за същинските проблеми - аргументите и факторите, поради които въобще се демонстрира принуждение.
Не е ясно какви могат да бъдат дълготрайните резултати от тази концепция върху децата и за момента изгледите не са положителни. Психологът Иван Игов цитира изследване на Националната мрежа на децата в полемика по Би Ти Ви, съгласно което в учебните заведения, където има камери, част от децата развиват боязън да отидат до тоалетната и стискат потребностите си през целия ден, тъй като там няма камери и не се чустват предпазени. Вижда се, че в тези случаи резултатът е тъкмо противоположен на стремежи и е обезпокоителен. Игов назовава цялата концепция " опит да се замести безсилието, патерица, най-много на служителите, които не знаят какво друго да създадат и затова оферират някакви сякаш бързи решения с механически средства. "
Има ли въобще възпитателната стойност, по какъв начин ще се отрази на душeвността и метода им на мислене това, че евентуално от четиригодишни до пълнолетието си да бъдат непрекъснато следени и под " отбраната " на технологиите?
Според Асоциация " Родители ", камерите биха построили у децата " нрав на пандизчии под непрекъснато наблюдаване " . " Ние не желаем да бъдем първото потомство българи, които ще трансфорат децата си в обект на навсякъде следене. Камерите основават илюзията за краткосрочно решение на казуса, само че нанасят непоправими вреди върху душeвността и настройките на децата в дълготраен проект ", разясняват от там.
© Велко Ангелов
Протест " Не на насилието в детски градини и учебни заведения " пред Столична община, проведен на 15 февруари от Националния инциативен комитет за качествена и новаторска просветителна система
Ще спре ли насилието или просто насилниците ще се научат на повече поверителност ? Какво обръщение изпраща концепцията за непрекъснатото видеонаблюдение към обществото за ролята и доверието в учителите ? Това са друга част от въпросите, с които отвръщат съперниците на концепцията. Има и още. Особеното е, че и от двете страни на разногласието " за " и " срещу " , има яростни родители и наставнически организации, уверени в правотата си. Т.е. няма публичен консенсус по въпроса, до момента в който като че ли към този момент е реализиран институционален.
Кой е врагът?
" С слагането на камери в детските градини единствено ще маскираме същинския проблем, ще демотивираме учителите, ще изпаднем в спиралата с механически средства да продължаваме да търсим изгубеното доверие ", разяснява министърът на образованието Красимир Вълчев.
Същото считат и общините и учителите, а същинските проблеми, за които би трябвало да се търсят решения са дефицитът на фрагменти и на местата в детските градини, които водят до образуването на групи с по над 30 деца. Този проблем се придвижва по-късно и в учебните заведения. Така учителите работят в непрекъснато положение на претоварване и стрес, който избива от време на време в нечовешкото отношение, на което сме очевидци неколкократно в последните две години.
Точно тези неприятни образци, които не могат да бъдат преглътнати или подминати, задвижват омагьосания кръг и тревожната наклонност на растящото съмнение към учителите като съсловие . Проблемите на системата се задълбочават и изискванията на работа за учителите се утежняват, което в някои случаи доближава до медиите в поредна скандална демонстрация на неучтивост към децата, а ответната реакция от родителите и обществото към индивида се придвижват автоматизирано върху цялата професионална общественост. И всички дружно се реалокират още една крачка към дъното.
Камерите и недоверието са засегнатост за учителите, само че в действителност не ги тормозят. " Да поставят, може би тогава биха се видели същинските проблеми, провокациите, неуважението, които от време на време довеждат до такива грозни случки ", разяснява преподавател с дълготраен опит пред " Дневник ".
Обаче би трябвало да се има поради и че възпитателният резултат от камерите ще е по-скоро противоположен, предизвестява той. " Едно дете, което пораства със съзнанието, че камерата е сложена, с цел да го отбрани от неприятния преподавател... И въобще едно общество, което счита за зложелател номер едно учителите си, не се развива в вярната посока. А проблемите са доста и са на друго място ", споделя експертът.
За наложителните камери упорстваха от Националния инциативен комитет за качествена и новаторска просветителна система с поредност от демонстрации след следващия случай на документирано принуждение над деца от възпитатели. От гражданската организация оповестиха, че няма да се откажат от концепцията си.
Тревожните фрагменти на вербално и физическо принуждение над деца не могат да се преглътнат елементарно, нито могат да се подминат, само че след едногодишен спор и гражданска интензивност по тематиката, педагозите и специалистите от министерството доближиха до единодушие, че камерите не са решението на този проблем и даже по-скоро биха натегнали напрежението сред родителите и учителите, в сравнение с да го тушират. Само родителите към момента не са изцяло уверени.
Отстраняването на провинилите се всякога когато това се случи, също не може да бъде трайно решение. И идва огромният въпрос - какво може да е трайното решение, тъй че да е по едно и също време използвано за цялата страна, дейно и задоволително бързо, с цел да няма повече потърпевши деца.
Защо концепцията за камерите в началото заблуждава, че е добра
На фона на незабавното търсене на решение, което в действителност продължава от към този момент съвсем една година след внасянето на петиция от родителския предприемчив комитет предходната пролет, концепцията за оборудването на всички детски градини с видео камери наподобява примамлива, тъй като видимо от раз може да реши три казуса.
Първо, би имала незабавен резултат върху държанието на възпитателите , които считат, че неусетно и безнаказано могат да бият и наскърбяват децата. Няма да го вършат, в случай че знаят, че дейностите им се документират на видео и неотложно ще им се търси отговорност за сходно отношение, уверени са поддръжниците на концепцията и родители от детската градина в Бургас, за която се разчу при започване на февруари. Къде обаче ще отиде този яд на учителите и от кое място въобще се появява?
Второ, може да даде чувство за успокоение на родителите , че във всеки миг биха могли да видят на екрана какво прави детето им. Това обаче не е процедура, тъй като е правно безреден въпрос , а там където има такава услуга, шефове описват, че родителите от време на време се увличат и стартират да звънят да вземем за пример, с цел да оповестят, че по типа му, на детето им му е топло или студено и би трябвало да бъде надлежно съблечено или облечено.
© Надежда Чипева, Капитал
В момента външни камери има в 80% от детските градини в София и вътрешни - в 50 от към 200 заведения. След случая в Бургас Столичната община изрази подготвеност да финансира слагането им на всички места, където бъдат поискани единомислещо от родителите и чиновниците на градините. Вчера зам.-кметът Тодор Чобанов посочи обаче също и че ще се разрешава частични ограничения за вътрешно видеонаблюдение и " те изрично изключват разновидността с изпращане на данни в интернет и общественото пространство ". Така че тази примамлива и увличаща алтернатива за родителите към този момент ще е недостъпна.
Дори и по този начин, остава третото видимо положително качество на видеонаблюдението - с него разногласията и чуденето какво ли се е случило, в случай че детето се прибере да вземем за пример със синка, ще се вземат решение елементарно единствено със информация във видео архива . Практиката за момента, там където има такива системи, е той да се пази за 30 дни обратно, тъй че да може да се реагира навреме в разнообразни случаи. Камерите се слагат в общите пространства и коридорите, само че не и в спалните и тоалетните, т.е. документират съвсем, само че не напълно всичко, което вършат децата. Логичното безпокойство е, че синките отново могат да останат тайнственост, само че в детските градини да се обособят места, отвън обсега на камерите, където да се подхранва тормозът.
Защо в действителност не е добра концепция
На втори прочит, всички позитивни страни на концепцията, които акцентират покровителите й в публичния спор, са най-много в услуга на родителите и администрацията , а не на самите деца.
Практиката от учебните заведения, където от дълго време се слагат камери, демонстрира, че те не отстраняват експанзията, само че пък се отразяват на душeвността и държанието на учениците в други направления. Заедно с това разрешава на виновните институции да отсрочват търсенето и използването на решения за същинските проблеми - аргументите и факторите, поради които въобще се демонстрира принуждение.
Не е ясно какви могат да бъдат дълготрайните резултати от тази концепция върху децата и за момента изгледите не са положителни. Психологът Иван Игов цитира изследване на Националната мрежа на децата в полемика по Би Ти Ви, съгласно което в учебните заведения, където има камери, част от децата развиват боязън да отидат до тоалетната и стискат потребностите си през целия ден, тъй като там няма камери и не се чустват предпазени. Вижда се, че в тези случаи резултатът е тъкмо противоположен на стремежи и е обезпокоителен. Игов назовава цялата концепция " опит да се замести безсилието, патерица, най-много на служителите, които не знаят какво друго да създадат и затова оферират някакви сякаш бързи решения с механически средства. "
Има ли въобще възпитателната стойност, по какъв начин ще се отрази на душeвността и метода им на мислене това, че евентуално от четиригодишни до пълнолетието си да бъдат непрекъснато следени и под " отбраната " на технологиите?
Според Асоциация " Родители ", камерите биха построили у децата " нрав на пандизчии под непрекъснато наблюдаване " . " Ние не желаем да бъдем първото потомство българи, които ще трансфорат децата си в обект на навсякъде следене. Камерите основават илюзията за краткосрочно решение на казуса, само че нанасят непоправими вреди върху душeвността и настройките на децата в дълготраен проект ", разясняват от там.
© Велко Ангелов
Протест " Не на насилието в детски градини и учебни заведения " пред Столична община, проведен на 15 февруари от Националния инциативен комитет за качествена и новаторска просветителна система
Ще спре ли насилието или просто насилниците ще се научат на повече поверителност ? Какво обръщение изпраща концепцията за непрекъснатото видеонаблюдение към обществото за ролята и доверието в учителите ? Това са друга част от въпросите, с които отвръщат съперниците на концепцията. Има и още. Особеното е, че и от двете страни на разногласието " за " и " срещу " , има яростни родители и наставнически организации, уверени в правотата си. Т.е. няма публичен консенсус по въпроса, до момента в който като че ли към този момент е реализиран институционален.
Кой е врагът?
" С слагането на камери в детските градини единствено ще маскираме същинския проблем, ще демотивираме учителите, ще изпаднем в спиралата с механически средства да продължаваме да търсим изгубеното доверие ", разяснява министърът на образованието Красимир Вълчев.
Същото считат и общините и учителите, а същинските проблеми, за които би трябвало да се търсят решения са дефицитът на фрагменти и на местата в детските градини, които водят до образуването на групи с по над 30 деца. Този проблем се придвижва по-късно и в учебните заведения. Така учителите работят в непрекъснато положение на претоварване и стрес, който избива от време на време в нечовешкото отношение, на което сме очевидци неколкократно в последните две години.
Точно тези неприятни образци, които не могат да бъдат преглътнати или подминати, задвижват омагьосания кръг и тревожната наклонност на растящото съмнение към учителите като съсловие . Проблемите на системата се задълбочават и изискванията на работа за учителите се утежняват, което в някои случаи доближава до медиите в поредна скандална демонстрация на неучтивост към децата, а ответната реакция от родителите и обществото към индивида се придвижват автоматизирано върху цялата професионална общественост. И всички дружно се реалокират още една крачка към дъното.
Камерите и недоверието са засегнатост за учителите, само че в действителност не ги тормозят. " Да поставят, може би тогава биха се видели същинските проблеми, провокациите, неуважението, които от време на време довеждат до такива грозни случки ", разяснява преподавател с дълготраен опит пред " Дневник ".
Обаче би трябвало да се има поради и че възпитателният резултат от камерите ще е по-скоро противоположен, предизвестява той. " Едно дете, което пораства със съзнанието, че камерата е сложена, с цел да го отбрани от неприятния преподавател... И въобще едно общество, което счита за зложелател номер едно учителите си, не се развива в вярната посока. А проблемите са доста и са на друго място ", споделя експертът.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ