25 години затвор за Теньо Енчев, убил 19-годишната си приятелка в Айтос
След решение на Върховен касационен съд, наказване „ отнемане от независимост “ за период от 25 година ще изтърпява Теньо Енчев за убийството на 19-годишната му другарка през 2018 година в гр. Айтос, оповестиха от съда, представени от Българска национална телевизия.
реклама
Тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) оставя в действие решението от 24.07.2019 година по в.н.о.х.д. № 79/2019 година на Апелативен съд – Бургас. Решението е дефинитивно.
Във Върховен касационен съд е получено съобщение от прокурор за подхванати дейности по осъществяване на наложеното от съда наказване.
Делото е формирано по касационни тъжби от подсъдимия Теньо Енчев и неговия бранител против решението на Апелативен съд – Бургас, с което е доказана напълно присъда по н.о.х.д. № 1194/2018 година на Окръжен съд – Бургас. С нея подсъдимият е приет за отговорен в осъществяването на закононарушения по член 116, алинея 1, т. 6 и т. 12, вр. член 115, вр. член 29, алинея 1, б. „ а “ от Наказателен кодекс (убийство, осъществено по изключително непосилен метод за умрялата и с особена свирепост, като действието е осъществено при изискванията на рисков рецидив), за което му е наложено наказване „ отнемане от независимост “ за период от 25 години. Осъден е да заплати на гражданските ищци сумите от 150 000 лева и 200 000 лева, представляващи компенсации за претърпени неимуществени вреди, произлизащи от гибелта на тяхната близка. Осъден е да заплати и обезщетение за породени имуществени вреди в размер на 3000 лв., произлизащи от непозволеното увреждане.
Тричленният състав на Върховен касационен съд акцентира в претекстовете си, че в правосъдно съвещание на 30.01.2019 година подсъдимият Енчев и неговият бранител са поискали от Окръжен съд – Бургас делото да бъде прегледано по реда на член 371, т. 2 и сл. Наказателно-процесуален кодекс (съкратено правосъдно следствие). Деецът е признал напълно обстоятелствата и събитията, изписани в обстоятелствената част на обвинителния акт. Няма данни това да не е направено непринудено, без той да схваща естеството на процедурата и последствията от нея. Прието е, че самопризнанието му се поддържа от доказателствата по делото, освен това законосъобразно. „ Предвид всичко декларирано този съд няма да разисква възраженията, изтъкнати както в касационната тъжба на бранителя, по този начин и отстоявани в правосъдно съвещание пред Върховен касационен съд, свързани с погрешен разбор на доказателствен материал, с недоказаност, както и пространния роман, даден от самия касатор в персоналната му тъжба и едно от допълненията към нея, по отношение на фактологията по незаконната предприемчивост по негово виждане “, безапелационни са висшите съдии. Те акцентират, че фокусът на произнасянето е върху наличието на обстоятелствената част на обвинителния акт и отразените в нея съставомерни обстоятелства и условия, рефлектиращи върху приложението на материалния закон, както и признатото в тази връзка от решаващите съдилища. Според отбраната липсват доказателства за признатото наличие на квалифициращото събитие по член 116, алинея 1, т. 6, прочие 2 и 3 от Наказателен кодекс, заради което и с осъждането на подсъдимия по този текст е нарушен материалният закон. Тричленният състав на Върховен касационен съд приема, че това не дава отговор на процесуалната реалност. Фактическите положения, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, признати от съдилищата, съобразени с позоваването от страна на представителя на държавното обвиняване на съответните доказателствени материали, изрично откриват наличие на квалифициращите признаци за ликвидиране, „ осъществено по изключително непосилен метод за умрялата и с особена свирепост “. Всичко това е прието от дееца и той и неговата отбрана не могат да оспорват доказателствата в тази връзка.
Казаното важи напълно и във връзка с претенцията за липса на предумисъл при причиняване на гибелта. „ Цялостното развиване на държанието на Енчев, довеждащо до ескалация на насилието по отношение на пострадалата, както то е разказано в обвинителния акт, не дава опция за никакъв размисъл за наличие на непредпазлива виновност във връзка с настъпилата гибел “, безапелационни са съдиите от Върховен касационен съд.
Според отбраната подсъдимият не е целял умъртвяването на потърпевшата, а е желал да я накаже съгласно своите разбирания за това, че се държала морално укоримо и несъответстващо по отношение на сина им, издухвайки цигарен пушек непосредствено в лицето на детето. Такъв факт се предлага и от самия обвиняем. В претекстовете на Върховен касационен съд написа: „ Липсва обаче съществуване на сходен измежду фактологията по обвинителния инструмент. Тъкмо противоположното, в него изрично е отразено, че потърпевшата по никакъв метод не е предизвикала насилието против себе си. И тъкмо това е прието от дееца по реда на член 371, т. 2 и сл. от Наказателно-процесуален кодекс. Да не приказваме, че заради съответната изява на дейностите на Енчев, претенцията мъчно би могла да се осмисля на плоскостта на неналичието на предумисъл, даже и да бе признат третираният факт “.
Тричленният състав на Върховен касационен съд приема, че правилно са отмерени и компенсациите за неимуществени вреди, присъдени на детето на пострадалата и на нейната майка.
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието последните вести - такива, каквито са, от Света, България и Варна!
Изпращайте вашите фотоси на [email protected] когато и да е на дежурния редактор!
За реклама виж - https://petel.bg/advertising-rates.html
--> --> --> --> 
рекламаКоментариКоментирай посредством FacebookЗа да пишете мнения, апелирам регистрирайте се за секунди ТУКНапиши коментарИме:Коментар:
Последни вести 
реклама Източник: petel.bg
реклама
Тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) оставя в действие решението от 24.07.2019 година по в.н.о.х.д. № 79/2019 година на Апелативен съд – Бургас. Решението е дефинитивно.
Във Върховен касационен съд е получено съобщение от прокурор за подхванати дейности по осъществяване на наложеното от съда наказване.
Делото е формирано по касационни тъжби от подсъдимия Теньо Енчев и неговия бранител против решението на Апелативен съд – Бургас, с което е доказана напълно присъда по н.о.х.д. № 1194/2018 година на Окръжен съд – Бургас. С нея подсъдимият е приет за отговорен в осъществяването на закононарушения по член 116, алинея 1, т. 6 и т. 12, вр. член 115, вр. член 29, алинея 1, б. „ а “ от Наказателен кодекс (убийство, осъществено по изключително непосилен метод за умрялата и с особена свирепост, като действието е осъществено при изискванията на рисков рецидив), за което му е наложено наказване „ отнемане от независимост “ за период от 25 години. Осъден е да заплати на гражданските ищци сумите от 150 000 лева и 200 000 лева, представляващи компенсации за претърпени неимуществени вреди, произлизащи от гибелта на тяхната близка. Осъден е да заплати и обезщетение за породени имуществени вреди в размер на 3000 лв., произлизащи от непозволеното увреждане.
Тричленният състав на Върховен касационен съд акцентира в претекстовете си, че в правосъдно съвещание на 30.01.2019 година подсъдимият Енчев и неговият бранител са поискали от Окръжен съд – Бургас делото да бъде прегледано по реда на член 371, т. 2 и сл. Наказателно-процесуален кодекс (съкратено правосъдно следствие). Деецът е признал напълно обстоятелствата и събитията, изписани в обстоятелствената част на обвинителния акт. Няма данни това да не е направено непринудено, без той да схваща естеството на процедурата и последствията от нея. Прието е, че самопризнанието му се поддържа от доказателствата по делото, освен това законосъобразно. „ Предвид всичко декларирано този съд няма да разисква възраженията, изтъкнати както в касационната тъжба на бранителя, по този начин и отстоявани в правосъдно съвещание пред Върховен касационен съд, свързани с погрешен разбор на доказателствен материал, с недоказаност, както и пространния роман, даден от самия касатор в персоналната му тъжба и едно от допълненията към нея, по отношение на фактологията по незаконната предприемчивост по негово виждане “, безапелационни са висшите съдии. Те акцентират, че фокусът на произнасянето е върху наличието на обстоятелствената част на обвинителния акт и отразените в нея съставомерни обстоятелства и условия, рефлектиращи върху приложението на материалния закон, както и признатото в тази връзка от решаващите съдилища. Според отбраната липсват доказателства за признатото наличие на квалифициращото събитие по член 116, алинея 1, т. 6, прочие 2 и 3 от Наказателен кодекс, заради което и с осъждането на подсъдимия по този текст е нарушен материалният закон. Тричленният състав на Върховен касационен съд приема, че това не дава отговор на процесуалната реалност. Фактическите положения, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, признати от съдилищата, съобразени с позоваването от страна на представителя на държавното обвиняване на съответните доказателствени материали, изрично откриват наличие на квалифициращите признаци за ликвидиране, „ осъществено по изключително непосилен метод за умрялата и с особена свирепост “. Всичко това е прието от дееца и той и неговата отбрана не могат да оспорват доказателствата в тази връзка.
Казаното важи напълно и във връзка с претенцията за липса на предумисъл при причиняване на гибелта. „ Цялостното развиване на държанието на Енчев, довеждащо до ескалация на насилието по отношение на пострадалата, както то е разказано в обвинителния акт, не дава опция за никакъв размисъл за наличие на непредпазлива виновност във връзка с настъпилата гибел “, безапелационни са съдиите от Върховен касационен съд.
Според отбраната подсъдимият не е целял умъртвяването на потърпевшата, а е желал да я накаже съгласно своите разбирания за това, че се държала морално укоримо и несъответстващо по отношение на сина им, издухвайки цигарен пушек непосредствено в лицето на детето. Такъв факт се предлага и от самия обвиняем. В претекстовете на Върховен касационен съд написа: „ Липсва обаче съществуване на сходен измежду фактологията по обвинителния инструмент. Тъкмо противоположното, в него изрично е отразено, че потърпевшата по никакъв метод не е предизвикала насилието против себе си. И тъкмо това е прието от дееца по реда на член 371, т. 2 и сл. от Наказателно-процесуален кодекс. Да не приказваме, че заради съответната изява на дейностите на Енчев, претенцията мъчно би могла да се осмисля на плоскостта на неналичието на предумисъл, даже и да бе признат третираният факт “.
Тричленният състав на Върховен касационен съд приема, че правилно са отмерени и компенсациите за неимуществени вреди, присъдени на детето на пострадалата и на нейната майка.
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието последните вести - такива, каквито са, от Света, България и Варна!
Изпращайте вашите фотоси на [email protected] когато и да е на дежурния редактор!
За реклама виж - https://petel.bg/advertising-rates.html
--> --> --> --> рекламаКоментариКоментирай посредством FacebookЗа да пишете мнения, апелирам регистрирайте се за секунди ТУКНапиши коментарИме:Коментар:
КОМЕНТАРИ