Обещано за изборите - затвор в Банкя и пълна депутинизация
След повече от 30 година народна власт, множеството партии гледат на предизборните стратегии като на ненужно изпитание
Кампанията за изборите на 2 октомври би трябвало да е най-слабата правена в миналото. Дебати няма, партийните водачи се разпиляха по страната, с цел да се срещат с хора, за които по този начин или другояче знаят, че ще гласоподават за тях. От хрумвания и стратегии никой не се интересува, дори самите партии, които на доктрина би трябвало да проглушават ушите на гласоподавателите с идеологиите си. Това е печалният резултат след повече от 30 години народна власт. И въпреки всичко материал за четене има – въпреки и не с качеството, което би трябвало да чакаме, пише .
„ ПРОМЯНАТА “ - ОПОРКИ ДО БЕЗКРАЙ
Програмата на ПП разочарова с това, че употребява като самобитен увод „ опорките “, които Кирил Петков и Асен Василев повтарят до разкъсване – увеличени пенсии, безвъзмездни детски градини и запушването на „ токсичния “ контрабанден канал през Граничен контролно-пропусквателен пункт „ Капитан Андреево “. Тук се усеща намесата на спецове по предизборна реклама, които са подсказали на „ Промяната “, че би трябвало да разполага с няколко съответни неща, които да размахва като триумфи пред гласоподавателите – за децата, за най-възрастните и за битката против корупцията. Към това се лепва предизборното мото „ Да си довършим работата “ и по този начин се указва на хората какво им дава обещание Политическа партия за бъдещето.
Трите „ опорки “ компенсират и сравнителната липса на конкретика в самата стратегия. Документът е изпълнен с хубави обещания – като „ правдивост и резистентност в размера на пенсиите “ или „ повишение на виталното ниво и приходите от труд “. Не става изключително ясно обаче от кое място ще дойдат парите – изключително поради на това, че се подсигурява запазването на настоящите данъчни ставки, в това число на плоския налог.
Прави усещане, че както в раздела за стопанската система, по този начин и за битката с корупцията преди всичко „ Промяната “ слага промяната на управителните фрагменти в главните държавни регулаторни органи. За късото ръководство на Политическа партия обаче едно от най-големите петна върху групировката остави монументалният ѝ неуспех с шефа на енергийния регулатор КЕВР, който избра, а той беше отхвърлен от Конституционния съд.
Сред общите приказки за светлото бъдеще хващат окото няколко неща. За енергетиката се появява тайнственост – „ Промяната “ дава обещание „ ускорение на процесите, свързани с построяването на нови нуклеарни мощности “. Какво ли е това? Нови реактори в „ Козлодуй “? Или възкръсване на плана „ Белене “? Програмата мълчи по въпроса. Само срамежливо споделя, че би трябвало да се търсят „ различни снабдители на нуклеарно гориво “ - т.е. някой различен с изключение на Русия.
Разделът за антикорупцията гордо е озаглавен „ Следващи стъпки в битката с корупцията “. А какви бяха първите стъпки? А, да, „ Капитан Андреево “, друго няма. На мушката на „ Промяната “ в този момент са конституционни промени в правосъдната система и ограничение на властта на основния прокурор. Свръхмащабни инициативи, освен това политически – няма ли консенсус в Народното събрание по въпроса, няма и смяна.
По чисто политическите въпроси програмата също остава без думи, в това число за това по какъв начин да се позволи политическата рецесия и кой ще влезе в идващото ръководство. Но пък дава обещание построяването на нов затвор в Банкя – родния град на експремиера Бойко Борисов, освен това „ по европейски стандарти “.
СКРИТАТА КАМА В РЪКАТА НА ГЕРБ
По размер на програмата ГЕРБ напряко удари „ Промяната “ в земята. 140 страници – това би трябвало да е връх за родните политически програмисти! Този колосален труд носи и уместно за размера му заглавие - „ България след рецесиите – проект за възобновяване “. Още тук се подсказва насоката на герберския разбор за ситуацията в страната – излязохме за малко от властта, страната рухна, в този момент се връщаме с подготвен проект, с цел да оправим всичко. А дали тук влиза и това, което те самите унищожиха?
В същия дух е и въведението на документа. В него с мрачни и трагични краски се разказва пропадането на България, откакто Борисов не я ръководи. Читателят е нападнат с плашещи изречения като „ разрушената тъкан на нацията “, „ сензитивно обедняване “ и „ рискова неустойчивост “. Но няма ужасно! Герберите афишират подготвеност да влагат „ целия си политически и експертен капацитет в бързото извеждане на страната от безизходицата “. Нищо че след 12 години ръководство и те имат стабилен принос за това състояние.
За разлика от Политическа партия хората на Борисов все отново отделят място на основния въпрос за политическата рецесия, която вярно дефинират като най-голямото предизвикателство сега. Преодоляването й, считат герберите, „ изисква старания и жертви “, поради което те са подготвени да „ надскочим персоналните обиди и злободневните политически пристрастености “ и да работят за възобновяване на политическия разговор. Само трябвало да се прекратят „ ляво-либералните опити “ - разбирай обединения като четворната в последния парламент. Виж ти! Мир може да има в българската политика – единствено първо антигерберският лагер би трябвало да се саморазпусне!
Иначе в обширната стратегия се среща фразата „ добре познати ограничения от последните ни ръководства “. Тя отразява разбирането на герберите, че това, което са предложили в предишното, ще работи добре и против рецесиите в този момент.
ОБВИНИТЕЛНИЯТ АКТ НА Движение за права и свободи
В Движение за права и свободи не си падат изключително по дългите предизборни документи. И в този момент не са изневерили на усета си – за идните избори придвижването се показва с „ програмна декларация “, в която в резюме излага своите правила. Най-интересното в декларацията е обособеният в текста „ увод “, който е напълно политически по темперамент.
В него първо, несъмнено, се отдава респект на създателя на партията Ахмед Доган. На него се приписват заслугите за „ българския етнически модел “, за мирния преход, за участието на страната в Европейски Съюз и НАТО и даже за късия стопански напредък през първото десетилетие на века. Липсва единствено рухването на социализма! След това огорчено се установи, че когато Движение за права и свободи е отвън властта, страната навлиза в рецесии и крах. Да ви припомня на някого това чувство за незаменимост? На ГЕРБ, на кого другиго.
После декларацията избива в нападки против кабинета „ Петков “, който придвижването си беше нарочило за главен зложелател. За Движение за права и свободи някогашното постоянно държавно управление е „ мощен извор на неустойчивост и рецесии “, отговорно за дълъг лист от прегрешения. Езикът на текста е напряко гневен: кабинетът е упрекнат, че „ нарушаваше безскрупулно конституцията, сееше неистини, направи фрапантни мегакорупционни покупко-продажби, взриви енергийната сигурност, подкопа виталния стандарт, издигна шуробаджанащината в главен принцип “.
Не наподобява доста на предизборна стратегия, нали? Защото не е такава. Това в действителност е обвинителен акт против държавното управление. Движение за права и свободи не можеше да го търпи заради атаките на Кирил Петков срещу предприемача Делян Пеевски, който остава една от централните фигури на придвижването.
И като се загатна за прилики сред Движение за права и свободи и ГЕРБ, в декларацията може да се откри още една такава – съвпадението на рецептите им за справяне с политическата рецесия. От придвижването упорстват да се сглоби ново управническо болшинство на „ кардинална ценностна основа “. Така на процедура повтарят с други думи апела на герберите да се прекратят „ ляво-либералните опити “.
Демократична България СРЕЩУ ПУТИН
Предизборните стратегии по принцип много си наподобяват, тъй като по редица съществени въпроси политическите сили нямат основни разлики. Затова всеки си търси нещо, с което да изпъкне от другите. „ Промяната “ си има „ Капитан Андреево “. Движение за права и свободи – лист с грандиозните приноси на Ахмед Доган за богатството на България. ГЕРБ разполага с стратегия с размерите на дребен разказ. От „ Демократична България “ се зачудиха какво да създадат, което да си бъде единствено тяхно – и вкараха раздел в програмата си, многозначително озаглавен „ Депутинизация на България "
Тази странна думичка „ депутинизация “ стартира да се промъква в реториката на десницата скоро след съветското настъпление в Украйна. Най-общо казано, по този начин хората на Демократична България дефинират ограниченията, които считат, че страната би трябвало да вземе, с цел да заличи въздействието на Москва. Концепцията си дружно с всичките ѝ съществени положения (национализация на съветски активи, наказания и изключителни мерки) показаха още през май т.г. Сега залегна в програмата им – и комай ще остане единственото, с което дясната коалиция ще може да се разграничи от „ Промяната “, която се пробва да изсмуче електоратът й.
ЛЯВОТО ИЗБЛЕДНЯВА В Българска социалистическа партия
В Българска социалистическа партия са приели доста насериозно потребността от конкретика в партийните стратегии. Предизборната платформа, която разгласява левицата, безусловно изобилства от цифри и проценти – толкоз доста, че човек напряко се замайва от лавината обещания за увеличение на приходи и придобивки от всевъзможен темперамент. И все пак при по-внимателен взор се вижда, че „ най-социалната партия “ към този момент въобще не е толкоз лява, колкото беше в предишното. Въпросът за идеологическата ѝ ориентировка по този начин и по този начин беше противоречив най-малко от 2008 година насам, когато воденото от социалист тогавашно държавно управление вкара плоския налог. Сега обаче лявата ѝ устременост е напълно под подозрение.
Българска социалистическа партия постоянно можеше да бъде разпозната по едно – че говореше за прогресивна данъчна система. Да, в никакъв случай нищо не правеше по въпроса, само че най-малко говореше – най-малкото с цел да компенсира „ прегрешението “ с налагането на плоския налог. В сегашната платформа обаче прогресивната канара на облагане липсва. Вместо това се акцентира, че данъчно-осигурителната система би трябвало да се отличава с „ предвидимост и резистентност “. И внимателно се прибавя: „ Всяка смяна в разпоредбите на облагане ще бъде предмет на задълбочена социална полемика и предварителна подготовка. “
Иначе казано, първо ще си приказваме с новите ни съдружни сътрудници след изборите и след това ще обсъждаме вероятно промени в налозите. А занапред е ясно, че даже диалог няма да има – нито Политическа партия, нито Демократична България са склонни да вършат такива промени и са го споделили ясно. Така че, който счита да гласоподава за Българска социалистическа партия, тъй като е лява партия, несъмнено ще се излъже.
„ ВЪЗРАЖДАНЕ “ В СЯНКАТА НА „ АТАКА “
Преди 20 години партията на Волен Сидеров „ Атака “ зададе образеца, от който се употребяват доста от последвалите я националистически обединения. От сянката ѝ не може да се измъкне и „ Възраждане “ - а евентуално и не желае, тъй като я поддържат същите хора, които в миналото даваха гласа си за атакистите. Програмата на партията на Костадин Костадинов, оповестена през 2021 година, остава настояща и в този момент и в нея страната е разказана по този начин: „.. днес България е подвластна страна, изгубила белезите на своята държавност, по-скоро колония, ръководена от компрадорска администрация и даже непосредствено извън... най-нещастната нация, разрушено стопанство и унищожени цели браншове в стопанската система, разюздани олигархични и криминално-икономически групировки, феодализирани райони, гетоизирани територии и зле урбанизирани градове “. Всеки, който помни „ Атака “, знае, че хората на Сидеров говореха по безусловно същия метод. А който не я помни, дано да му бъде ясно – като гласоподава за Костадинов, все едно гласоподава за Сидеров.
Кампанията за изборите на 2 октомври би трябвало да е най-слабата правена в миналото. Дебати няма, партийните водачи се разпиляха по страната, с цел да се срещат с хора, за които по този начин или другояче знаят, че ще гласоподават за тях. От хрумвания и стратегии никой не се интересува, дори самите партии, които на доктрина би трябвало да проглушават ушите на гласоподавателите с идеологиите си. Това е печалният резултат след повече от 30 години народна власт. И въпреки всичко материал за четене има – въпреки и не с качеството, което би трябвало да чакаме, пише .
„ ПРОМЯНАТА “ - ОПОРКИ ДО БЕЗКРАЙ
Програмата на ПП разочарова с това, че употребява като самобитен увод „ опорките “, които Кирил Петков и Асен Василев повтарят до разкъсване – увеличени пенсии, безвъзмездни детски градини и запушването на „ токсичния “ контрабанден канал през Граничен контролно-пропусквателен пункт „ Капитан Андреево “. Тук се усеща намесата на спецове по предизборна реклама, които са подсказали на „ Промяната “, че би трябвало да разполага с няколко съответни неща, които да размахва като триумфи пред гласоподавателите – за децата, за най-възрастните и за битката против корупцията. Към това се лепва предизборното мото „ Да си довършим работата “ и по този начин се указва на хората какво им дава обещание Политическа партия за бъдещето.
Трите „ опорки “ компенсират и сравнителната липса на конкретика в самата стратегия. Документът е изпълнен с хубави обещания – като „ правдивост и резистентност в размера на пенсиите “ или „ повишение на виталното ниво и приходите от труд “. Не става изключително ясно обаче от кое място ще дойдат парите – изключително поради на това, че се подсигурява запазването на настоящите данъчни ставки, в това число на плоския налог.
Прави усещане, че както в раздела за стопанската система, по този начин и за битката с корупцията преди всичко „ Промяната “ слага промяната на управителните фрагменти в главните държавни регулаторни органи. За късото ръководство на Политическа партия обаче едно от най-големите петна върху групировката остави монументалният ѝ неуспех с шефа на енергийния регулатор КЕВР, който избра, а той беше отхвърлен от Конституционния съд.
Сред общите приказки за светлото бъдеще хващат окото няколко неща. За енергетиката се появява тайнственост – „ Промяната “ дава обещание „ ускорение на процесите, свързани с построяването на нови нуклеарни мощности “. Какво ли е това? Нови реактори в „ Козлодуй “? Или възкръсване на плана „ Белене “? Програмата мълчи по въпроса. Само срамежливо споделя, че би трябвало да се търсят „ различни снабдители на нуклеарно гориво “ - т.е. някой различен с изключение на Русия.
Разделът за антикорупцията гордо е озаглавен „ Следващи стъпки в битката с корупцията “. А какви бяха първите стъпки? А, да, „ Капитан Андреево “, друго няма. На мушката на „ Промяната “ в този момент са конституционни промени в правосъдната система и ограничение на властта на основния прокурор. Свръхмащабни инициативи, освен това политически – няма ли консенсус в Народното събрание по въпроса, няма и смяна.
По чисто политическите въпроси програмата също остава без думи, в това число за това по какъв начин да се позволи политическата рецесия и кой ще влезе в идващото ръководство. Но пък дава обещание построяването на нов затвор в Банкя – родния град на експремиера Бойко Борисов, освен това „ по европейски стандарти “.
СКРИТАТА КАМА В РЪКАТА НА ГЕРБ
По размер на програмата ГЕРБ напряко удари „ Промяната “ в земята. 140 страници – това би трябвало да е връх за родните политически програмисти! Този колосален труд носи и уместно за размера му заглавие - „ България след рецесиите – проект за възобновяване “. Още тук се подсказва насоката на герберския разбор за ситуацията в страната – излязохме за малко от властта, страната рухна, в този момент се връщаме с подготвен проект, с цел да оправим всичко. А дали тук влиза и това, което те самите унищожиха?
В същия дух е и въведението на документа. В него с мрачни и трагични краски се разказва пропадането на България, откакто Борисов не я ръководи. Читателят е нападнат с плашещи изречения като „ разрушената тъкан на нацията “, „ сензитивно обедняване “ и „ рискова неустойчивост “. Но няма ужасно! Герберите афишират подготвеност да влагат „ целия си политически и експертен капацитет в бързото извеждане на страната от безизходицата “. Нищо че след 12 години ръководство и те имат стабилен принос за това състояние.
За разлика от Политическа партия хората на Борисов все отново отделят място на основния въпрос за политическата рецесия, която вярно дефинират като най-голямото предизвикателство сега. Преодоляването й, считат герберите, „ изисква старания и жертви “, поради което те са подготвени да „ надскочим персоналните обиди и злободневните политически пристрастености “ и да работят за възобновяване на политическия разговор. Само трябвало да се прекратят „ ляво-либералните опити “ - разбирай обединения като четворната в последния парламент. Виж ти! Мир може да има в българската политика – единствено първо антигерберският лагер би трябвало да се саморазпусне!
Иначе в обширната стратегия се среща фразата „ добре познати ограничения от последните ни ръководства “. Тя отразява разбирането на герберите, че това, което са предложили в предишното, ще работи добре и против рецесиите в този момент.
ОБВИНИТЕЛНИЯТ АКТ НА Движение за права и свободи
В Движение за права и свободи не си падат изключително по дългите предизборни документи. И в този момент не са изневерили на усета си – за идните избори придвижването се показва с „ програмна декларация “, в която в резюме излага своите правила. Най-интересното в декларацията е обособеният в текста „ увод “, който е напълно политически по темперамент.
В него първо, несъмнено, се отдава респект на създателя на партията Ахмед Доган. На него се приписват заслугите за „ българския етнически модел “, за мирния преход, за участието на страната в Европейски Съюз и НАТО и даже за късия стопански напредък през първото десетилетие на века. Липсва единствено рухването на социализма! След това огорчено се установи, че когато Движение за права и свободи е отвън властта, страната навлиза в рецесии и крах. Да ви припомня на някого това чувство за незаменимост? На ГЕРБ, на кого другиго.
После декларацията избива в нападки против кабинета „ Петков “, който придвижването си беше нарочило за главен зложелател. За Движение за права и свободи някогашното постоянно държавно управление е „ мощен извор на неустойчивост и рецесии “, отговорно за дълъг лист от прегрешения. Езикът на текста е напряко гневен: кабинетът е упрекнат, че „ нарушаваше безскрупулно конституцията, сееше неистини, направи фрапантни мегакорупционни покупко-продажби, взриви енергийната сигурност, подкопа виталния стандарт, издигна шуробаджанащината в главен принцип “.
Не наподобява доста на предизборна стратегия, нали? Защото не е такава. Това в действителност е обвинителен акт против държавното управление. Движение за права и свободи не можеше да го търпи заради атаките на Кирил Петков срещу предприемача Делян Пеевски, който остава една от централните фигури на придвижването.
И като се загатна за прилики сред Движение за права и свободи и ГЕРБ, в декларацията може да се откри още една такава – съвпадението на рецептите им за справяне с политическата рецесия. От придвижването упорстват да се сглоби ново управническо болшинство на „ кардинална ценностна основа “. Така на процедура повтарят с други думи апела на герберите да се прекратят „ ляво-либералните опити “.
Демократична България СРЕЩУ ПУТИН
Предизборните стратегии по принцип много си наподобяват, тъй като по редица съществени въпроси политическите сили нямат основни разлики. Затова всеки си търси нещо, с което да изпъкне от другите. „ Промяната “ си има „ Капитан Андреево “. Движение за права и свободи – лист с грандиозните приноси на Ахмед Доган за богатството на България. ГЕРБ разполага с стратегия с размерите на дребен разказ. От „ Демократична България “ се зачудиха какво да създадат, което да си бъде единствено тяхно – и вкараха раздел в програмата си, многозначително озаглавен „ Депутинизация на България "
Тази странна думичка „ депутинизация “ стартира да се промъква в реториката на десницата скоро след съветското настъпление в Украйна. Най-общо казано, по този начин хората на Демократична България дефинират ограниченията, които считат, че страната би трябвало да вземе, с цел да заличи въздействието на Москва. Концепцията си дружно с всичките ѝ съществени положения (национализация на съветски активи, наказания и изключителни мерки) показаха още през май т.г. Сега залегна в програмата им – и комай ще остане единственото, с което дясната коалиция ще може да се разграничи от „ Промяната “, която се пробва да изсмуче електоратът й.
ЛЯВОТО ИЗБЛЕДНЯВА В Българска социалистическа партия
В Българска социалистическа партия са приели доста насериозно потребността от конкретика в партийните стратегии. Предизборната платформа, която разгласява левицата, безусловно изобилства от цифри и проценти – толкоз доста, че човек напряко се замайва от лавината обещания за увеличение на приходи и придобивки от всевъзможен темперамент. И все пак при по-внимателен взор се вижда, че „ най-социалната партия “ към този момент въобще не е толкоз лява, колкото беше в предишното. Въпросът за идеологическата ѝ ориентировка по този начин и по този начин беше противоречив най-малко от 2008 година насам, когато воденото от социалист тогавашно държавно управление вкара плоския налог. Сега обаче лявата ѝ устременост е напълно под подозрение.
Българска социалистическа партия постоянно можеше да бъде разпозната по едно – че говореше за прогресивна данъчна система. Да, в никакъв случай нищо не правеше по въпроса, само че най-малко говореше – най-малкото с цел да компенсира „ прегрешението “ с налагането на плоския налог. В сегашната платформа обаче прогресивната канара на облагане липсва. Вместо това се акцентира, че данъчно-осигурителната система би трябвало да се отличава с „ предвидимост и резистентност “. И внимателно се прибавя: „ Всяка смяна в разпоредбите на облагане ще бъде предмет на задълбочена социална полемика и предварителна подготовка. “
Иначе казано, първо ще си приказваме с новите ни съдружни сътрудници след изборите и след това ще обсъждаме вероятно промени в налозите. А занапред е ясно, че даже диалог няма да има – нито Политическа партия, нито Демократична България са склонни да вършат такива промени и са го споделили ясно. Така че, който счита да гласоподава за Българска социалистическа партия, тъй като е лява партия, несъмнено ще се излъже.
„ ВЪЗРАЖДАНЕ “ В СЯНКАТА НА „ АТАКА “
Преди 20 години партията на Волен Сидеров „ Атака “ зададе образеца, от който се употребяват доста от последвалите я националистически обединения. От сянката ѝ не може да се измъкне и „ Възраждане “ - а евентуално и не желае, тъй като я поддържат същите хора, които в миналото даваха гласа си за атакистите. Програмата на партията на Костадин Костадинов, оповестена през 2021 година, остава настояща и в този момент и в нея страната е разказана по този начин: „.. днес България е подвластна страна, изгубила белезите на своята държавност, по-скоро колония, ръководена от компрадорска администрация и даже непосредствено извън... най-нещастната нация, разрушено стопанство и унищожени цели браншове в стопанската система, разюздани олигархични и криминално-икономически групировки, феодализирани райони, гетоизирани територии и зле урбанизирани градове “. Всеки, който помни „ Атака “, знае, че хората на Сидеров говореха по безусловно същия метод. А който не я помни, дано да му бъде ясно – като гласоподава за Костадинов, все едно гласоподава за Сидеров.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ