След последиците на зловещото Тракийско въстание, в което България е

След последствията на злокобното Тракийско въстание, в което България е подготвена да разгласи своята самостоятелност и показва задоволително храброст освен да се бори, само че и да покаже задоволително качества за своята независимост – откриваме, че обичаните освободители в лицето на Руската империя, избират да ни продадат за сумата от 10 милиарда, в сравнение с да ни освобождават.

Не инцидентно Захари Стоянов и Георги Раковски ще се трансфорат в доста огромен бодил в очите на съветската аристокрация, която и до този миг продължава да вижда Балканите като евентуална форма на въздействие, като нещастно тъпо общество, което ще цялостни хазната и ще бъде златен чек за идната военна инвазия. Интересът в това отношение демонстрира, че Гърция получава своята самостоятелност, само че не и някой различен.

Не може да има независимост, когато Османската империя е подготвена да заплаща. Следващите събития демонстрират и още една забавна посока – Кримската война показва, че в един миг османците в действителност се отхвърлят от концепцията да продължат да бъдат клиенти за мир на Руската империя. Следователно след Кримската война ще видим по какъв начин се теглят първите заеми на Османската империя, само че за първи път Русия би трябвало да претърпи проваляне, което в този случай ще се заплати от всички.

В интервала от 1875 до 1878 година ще открием и още едно забавно название за Руската империя – страната без еднаквост. Защо това е по този начин? Това е интервал, който носи и красивото име „ гео-шизофрения “, само че за какво? Според някои забавни проучвания, можем да открием, че Русия към момента не знае каква страна е. Не може да разбере дали е част от цивилизованото европейско общество, дали е европейска или евразийска територия, не е явен кой вход е по-добър – славянски и православен или нечий различен.

Възприетият европейски модел на деяние – войната да бъде последната допустима стъпка, стартират да доставят повече проблеми, в сравнение с решения. Още тогава ще открием изявената русофобия – прочее в България тя е разказана от Раковски доста по-рано и продължава да се прави оценка като един от трудовете, които ясно ни потвърждават какво можем да чакаме от освободителката. Полу-ориенталската визия на Русия ще бъде прикрита ловко със славянско православие, както се случва и в доста други страни на Балканите, подпиращи нежната граница сред Европа и Азия. Пътят към Европа е сложен, изключително откакто Западна Европа прави оценка православието като негатив.

А в това отношение не би трябвало да забравяме, че Руската империя желае да бъде харесвана, само че просто липсват нужните критерии, които да разрешат по-нататъшно развиване и деяние. И тъкмо тук ще разгледаме и съществуването на добре известното Райхстагско съглашение, в което взе участие Руската империя и Австро-Унгария. Влизането във война с Османската империя не е най-розовият ход. По това време в Кавказ и Централна Азия ще открием популации на мюсюлмани. Заставането зад православните християни умерено може да разреши на тази част от обществото да се отдели и бързо да сътвори своя пета колония в територията на империята.

Както нормално се случва, дипломатическата задача на военачалник Николай Игнатиев би трябвало да се огъва по всички линии и да подкопава наличието на православните славяни и непосредствено популацията на Балканите. Точно затова Иларион Макариополски ще бъде изпратен два пъти в заточение, дружно с други български духовници, които се пробват да реализират своята самостоятелност от гръцката черква. Той ще е повода за недоволства, когато църкви в Македония избират българската пред гръцката.

За похлупак на всичко, политическите совалки на Игнатиев лъсват на бял свят с материал, прочут още като „ Руските интриги: Секретните връзки на Генерал Игнатиев и консула на Великите Панславянски общества “. Този документ се трансформира в легенда, тъй като се твърди, че точно Николай Игнатиев има засилени позиции в православното общество и играе своя лична политика. Освен това ще се твърди, че документът е бил подправен и не е същински, само че в този миг наподобява прекомерно достоверен, а и съществуването на редица политически совалки потвърждава, че неговите способи не са толкоз чисти.

Ето за какво постоянно се назовава и вице султанът. Мнението на различен съветски посланик – Горчаков е, че Балканите не са задоволително зрели да основат своя лична територия и да бъдат самостоятелни страни – мъчно е да се каже по какъв начин една империя може да се разпорежда с живота на други, въпреки и историята да демонстрира ясно кой с какви права разполага. Точно затова Игнатиев е длъжен да резервира мира и да не възбужда разнообразни национални интензивности. По мнение на доста историци, Русия е била подготвена да влезе на Балканите макар разликите и мнението на запада. Трябва време за подготовка.

Към този миг се ближат още рани от Кримската война. С въстанието на сърбите в Херциговина, Игнатиев стартира да играе своите карти и да търси разновидности да спре развиването на самосиндикална гражданска война. Русия просто не може да се намеси и да прокара своето въздействие на Балканите, а по-късно и в Европа. Предлага проекти за промяна и автономност на християнските полици, намаляването на налози и даже спокойно потушаване на въстанията в Черна гора.

По това време българските водачи в Букурещ се считат за част от левицата – тук включваме Каравелов, Левски и Ботев) и съгласно разнообразни източници, са оттатък контрола на Русия, тъй като показват теория, прекомерно рискова за Руската империя. Игнатиев още веднъж се пробва да накара султана да изпрати постоянна армия и да накаже единствено отговорните, само че не и почтените, само че това не се случва по метода, който желаеме. Интересното е, че Русия знае за въстанията на сърби и черногорци, изненадата идва от България, където въстание не е било оповестено или известно.

Официално съветският консул в Белград ще съобщи, че в случай че въстанието продължи, принц Милан ще би трябвало да го води без съветска поддръжка, импровизирано обаче се приказва за игнориране на това предизвестие. Действията на сърби и черногорци към този момент не приказват за въстание, а за форма на война. Точно тогава съветските либерали упорстват за изпращането на помощи. Бившият военачалник Чернивиев ще показа, че сърбите могат да победят и да се освободят сами, както ще се случи и с останалите нации на Балканите. Междувременно формалните канали на Руската империя приказват за неутралитет. Черневиев обаче няма да получи позволение да събере доброволци и да замине за Сърбия.

Тази заповед не се слуша. Руският император не може да си показа, че негов някогашен военачалник ще стане лицето на протеста на „ тези крадци “, както назовава Сърбия. Става още по-интересно, когато цар Александър заповядва на Картсов да направи всичко допустимо, въстанието да не се трансформира във война. Когато приказваме за България, дано обърнем внимание на двата проекта, които Русия предлага. Игнатиев разполага с два разновидността. Максималният разрешава на България да разполага с християнска администрация, с опция да построява войска и да има отбрана своята територия.

Съдбата на нашата страна се взема решение от Русия и Съединени американски щати, където вземат участие Игнатиев и Юджийн Шулер. Минималният предлаган проект е разделянето на България на две елементи, където да се включва локалното българско население. Приема се минималният проект и британците също го утвърждават. В последния миг ще открием, че Игнатиев прави промени на територията и дава доста от тях на Сърбия и Черна гора, само че вмества в целия лист и самостоятелна Босна и Херциговина. Бъдещата война няма да се води като визия сред Християни и Мюсюлмани, а като форма на филантропична помощ, откакто точно Балканите сами показват мнение и към този момент са дали мотива и оправданието на Руската империя да навлезе още веднъж.

Това ще бъде формалната нота. При подписването на мирния контракт в Сан Стефано, светът ще види Велика България като един добър съветски спътници, с който най-сетне може да се въздейства директно на Константинопол. Какво обаче се случва на по този начин нареченото Райхщагско съглашение. Нека обърнем взор към Австро-Унгария и Руската империя, които още преди войната се договарят какво въздействие ще получи Европа и какво ще е въздействието на Руската империя на Балканите.

Лицемерно звучи, знаем, само че това са сделките, за които едвам при започване на XX век ще се появят и мнения. Самият контракт е подписан напълно в загадка, преди да стартират да се вадят мръсните ризи. При възможна победа на Османската империя на Балканите, Австрия се задължава да даде цялостна самостоятелност на Черна гора. Разкритието на този документ демонстрира и две версии, съветската мълчи по този въпрос. В Австрийския контракт е записано, че Румелия, България и Албания имат правото да бъдат самостоятелни, до момента в който Русия показва единствено първите две.

Интересен е фокусът върху Босна и Херциговина. Там се приказва, че Австралия ще вземе единствено Турска Хърватия и някои елементи от Босна като Австрийски фронт, до момента в който Херциговина ще бъде преписана на Черна гора. В документа на Австрия е написано, че ще получи цяла Босна и Херциговина, с изключения на някои територии към Сърбия и Черна гора. Интересното е, че за този документ не знае даже Бисмарк, а ще разбере едвам през септември 1876 година – няколко месеца след подписването. В него главен фокус остава Босна и Херциговина, като България се загатва единствено в няколко реда, че ще получи самостоятелност, само че под каква форма и какво ще е отношението с Румелия, това няма по какъв начин да знаем.

В подмяна на тези отстъпки, Русия получава правото да вземе територии от Бесарабия и Кавказ, до момента в който Австрия ще може да участва на Балканите и по-точно в елементи на Босна. Договорката е ясна, че не може да се основават огромни славянски страни. Нещо което Сърбия ще се опита да направи, с цел да издейства Първата и по-късно – Втората Световна война. С тези териториални спогодби, Австро-Унгария няма да оказва помощ на Османската империя.

Това доста ясно демонстрира и какви са били претекстовете за тогавашното избавление – сделка със запада по отношение на елиминирането на „ болния човек “ в лицето на Османската империя. Очевидно е форсирането на събитията и бързата интервенция на Руската империя, както и желанието въстанията да не се приближават до война, в която ще има независимо ръководство и никакво въздействие. Това към този момент ще е разкош, който не може да се допусне и тъкмо затова стартира въздействието и решението за деяние.

Все отново не е мъчно да обърнем внимание и на опитите на Русия, тъй като другите медии по това време показват, че точно Русия въоръжава сърби и черногорци против турската власт като претекст за влизане във война. Мнозина упрекват Русия за разбиването и довършването на Османската империя. Именно Русия води агитация, с цел да прикрие главните си претекстове под мантията на филантропична помощ и право на живот. В борбата за нахлуване в Европа, някои ще бъдат освободени, с цел да бъдат поробени още веднъж по-късно, като цялата конвенция ни демонстрира и какво ще чакаме в следствие. И дано не забравяме още една доста значима детайлност – Априлското въстание е главният детайл, който ще развърже ръцете на великите сили да стартират своята делба на Балканите.