Илия Лингорски: Над 90% от левовете ще бъдат изтеглени от обращение до края на седмицата
“Над 67% от левовете към този момент са изтеглени от обращение. Очакването ни е над 90% от българската валута да бъде изтеглена до края на тази седмица “, разгласи Илия Лингорски, член на УС на Българска народна банка и ръководител на съвета на шефовете на Българския монетен двор. Той заяви, че 5,3 милиарда евро към този момент са в обращение и вземат участие интензивно в икономическия живот на страната.
Предстои управителният съвет на Българска народна банка да вземе решение за лихвените проценти, както и за излизането от валутния ръб. " Станахме членове на една от най-големите валути в света. Очакваме най-малко половината от издадените над 900 млн. стотинки да бъдат обект на интерес от търсачите на валути ", съобщи Лингорски по време на сесията " България в еврозоната: Укрепване на икономическата непоклатимост “ в рамките на шестото издание на Софийския стопански конгрес.
Заместник-министърът на финансите Методи Методиев, разгласи, че е горделив, че на гърба на евромонетата е изобразен свети Иван Рилски. “Така разпространяваме християнството и нашата еднаквост в света ", сподели Методиев.
" България не промени своя курс, макар неустойчивите времена в политическо отношение. През последните години при разнообразни държавни управления останахме твърди във връзка с курса за приемане на еврото за национална валута, общувахме доста добре с Европейската комисия и ЕЦБ – нашите европейски сътрудници, и продължихме да се приготвяме за промяната “, добави зам.-министърът.
Той акцентира, че през последните 15-20 години България поддържа предсказуема макроикономичесека политика: постоянни бюджети и режим на валутен борд- втори дирек на макроикономическата ни непоклатимост. България остава страна, в която няма макроикономически несъответствия “, сподели зам.-министърът.
Методиев благодари на българските търговски банки, Българска народна банка, държавното управление и законодателите за плавния и сполучлив преход към еврото.
Според него бъдещите държавни управления би трябвало да продължат да водят благоразумна финансова политика. “Еврото е инструмент и фактор за по-добър стопански напредък, само че по какъв начин ще го използваме, зависи от нас “, сподели Методиев.
По думите му е време България да си сложи нови стратегически цели, които да следва.
Опита си от приемането на еврото за национална валута показа Д-р Сандра Швалек, заместник-управител на Хърватската национална банка. “Макар за външния свят да не наподобява мъчно да се одобри еврото, в действителност това е доста сложна задача ", сподели тя и поздрави България с присъединението и акцентира, че това е симптом за зрялост и отдаденост на институциите.
" След влизането в еврозоната имахме по-голяма непоклатимост и по-малко опасности. Хърватия, както България, беше от най-подготвените страни за приемане на еврото “, уточни доктор Швалек.
" Ние имахме външен дълг 115% % от Брутният вътрешен продукт. Откакто приехме еврото има съществено усъвършенстване “, сподели още тя. След приемането на еврото Хървития е повишила кредитния си рейтинт: " Така стана и за България, още преди присъединението към еврозоната. В момента имаме най-високия кредитен рейтинг. Това има значение измежду евентуалните купувачи на хърватския дълг. Освен това, цената на кредитирането падна доста. В момента семействата могат да получат ипотечни заеми на по-ниски лихвени проценти от германците. Лихвата по ипотечните заеми сега е под 3% “, разгласи доктор Швалек.
" Хърватия имаше неприятния шанс да влезе в еврозоната при висока инфлация. Широката общност и медиите разглеждаха въвеждането на еврото като провинен, само че в действителност приносът му беше пренебрежим. То ни донесе всичко, което очаквахаве от него. Сега участваме в построяването на паричната политика в еврозоната, не сме единствено пасивни наблюдаващи “, сподели още доктор Сандра Швалек.
Според някогашния вицепрезидент на Европейската капиталова банка и някогашен министър на районното развиване и благоустройството в този момент е точният миг България да се причисли към еврозоната. “Европа дава голям брой благоприятни условия и преимущества, само че зависи от нас по какъв начин ще ги управляваме и използваме ", счита Попова.
По думите ѝ България би трябвало да внимава с три от главните опасности. " Първият е обвързван с ръководство на упованията Влизането в еврозоната основава благоприятни условия, само че не основава чудеса. Втори риск е динамичността – достъпът до финансиране, само че той би трябвало да се употребява за продуктивност, освен за ползване. Третият детайл е институционалната и политическа непоклатимост. От нас зависи да управляваме събитията деликатно “, безапелационна бе Павлова.
Предстои управителният съвет на Българска народна банка да вземе решение за лихвените проценти, както и за излизането от валутния ръб. " Станахме членове на една от най-големите валути в света. Очакваме най-малко половината от издадените над 900 млн. стотинки да бъдат обект на интерес от търсачите на валути ", съобщи Лингорски по време на сесията " България в еврозоната: Укрепване на икономическата непоклатимост “ в рамките на шестото издание на Софийския стопански конгрес.
Заместник-министърът на финансите Методи Методиев, разгласи, че е горделив, че на гърба на евромонетата е изобразен свети Иван Рилски. “Така разпространяваме християнството и нашата еднаквост в света ", сподели Методиев.
" България не промени своя курс, макар неустойчивите времена в политическо отношение. През последните години при разнообразни държавни управления останахме твърди във връзка с курса за приемане на еврото за национална валута, общувахме доста добре с Европейската комисия и ЕЦБ – нашите европейски сътрудници, и продължихме да се приготвяме за промяната “, добави зам.-министърът.
Той акцентира, че през последните 15-20 години България поддържа предсказуема макроикономичесека политика: постоянни бюджети и режим на валутен борд- втори дирек на макроикономическата ни непоклатимост. България остава страна, в която няма макроикономически несъответствия “, сподели зам.-министърът.
Методиев благодари на българските търговски банки, Българска народна банка, държавното управление и законодателите за плавния и сполучлив преход към еврото.
Според него бъдещите държавни управления би трябвало да продължат да водят благоразумна финансова политика. “Еврото е инструмент и фактор за по-добър стопански напредък, само че по какъв начин ще го използваме, зависи от нас “, сподели Методиев.
По думите му е време България да си сложи нови стратегически цели, които да следва.
Опита си от приемането на еврото за национална валута показа Д-р Сандра Швалек, заместник-управител на Хърватската национална банка. “Макар за външния свят да не наподобява мъчно да се одобри еврото, в действителност това е доста сложна задача ", сподели тя и поздрави България с присъединението и акцентира, че това е симптом за зрялост и отдаденост на институциите.
" След влизането в еврозоната имахме по-голяма непоклатимост и по-малко опасности. Хърватия, както България, беше от най-подготвените страни за приемане на еврото “, уточни доктор Швалек.
" Ние имахме външен дълг 115% % от Брутният вътрешен продукт. Откакто приехме еврото има съществено усъвършенстване “, сподели още тя. След приемането на еврото Хървития е повишила кредитния си рейтинт: " Така стана и за България, още преди присъединението към еврозоната. В момента имаме най-високия кредитен рейтинг. Това има значение измежду евентуалните купувачи на хърватския дълг. Освен това, цената на кредитирането падна доста. В момента семействата могат да получат ипотечни заеми на по-ниски лихвени проценти от германците. Лихвата по ипотечните заеми сега е под 3% “, разгласи доктор Швалек.
" Хърватия имаше неприятния шанс да влезе в еврозоната при висока инфлация. Широката общност и медиите разглеждаха въвеждането на еврото като провинен, само че в действителност приносът му беше пренебрежим. То ни донесе всичко, което очаквахаве от него. Сега участваме в построяването на паричната политика в еврозоната, не сме единствено пасивни наблюдаващи “, сподели още доктор Сандра Швалек.
Според някогашния вицепрезидент на Европейската капиталова банка и някогашен министър на районното развиване и благоустройството в този момент е точният миг България да се причисли към еврозоната. “Европа дава голям брой благоприятни условия и преимущества, само че зависи от нас по какъв начин ще ги управляваме и използваме ", счита Попова.
По думите ѝ България би трябвало да внимава с три от главните опасности. " Първият е обвързван с ръководство на упованията Влизането в еврозоната основава благоприятни условия, само че не основава чудеса. Втори риск е динамичността – достъпът до финансиране, само че той би трябвало да се употребява за продуктивност, освен за ползване. Третият детайл е институционалната и политическа непоклатимост. От нас зависи да управляваме събитията деликатно “, безапелационна бе Павлова.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ