Ликвидна заплаха надвисва над пазарите през 2022-а
След съвсем две години на постоянни облаги за фондовите тържища, главният въпрос пред вложителите е дали страховитите трусове ще се завърнат през ината година.
За Майкъл Хауъл - ръководещ шеф на " Кросбордър кепитъл " и създател на книгата " Капиталови войни: Възходът на глобалната ликвидност ", отговорът е " да ". Причините: растящите дългови нива, намаляващата ликвидна поддръжка на централните банки за пазарите и растящата индексация.
Хауъл показва, че единствено две неща имат същинско значение за вложенията: какъв брой пари има в системата и по какъв начин се изразходват те. Наблюдаваният мощен напредък на цените на акциите удостоверява за следващ път, че и двете концепции са прекомерно повратливи.
Мнозина пазарни специалисти настояват, че те постоянно са били такива. Което по принцип е правилно, само че през днешния ден би трябвало да се запитаме дали не сме достигнали точката, в която тази гъвкавост не е станала значителен и към този момент институционален проблем.
Сметките демонстрират, че световната ликвидност - количеството кеш и кредитните прехвърляния към международните финансови пазари - се приближава до 172 трлн. щ. $.
В това число са включени всички източници на ликвидност, в това число централните банки, обичайните търговски банки и така наречен банки в сянка, които оферират краткосрочни заеми и валутни производни. Това удостоверява думите на някогашния икономист на " Салмън брадърс " - Хенри Кауфман, че " парите имат значение, само че за заемите би трябвало да се държи сметка ".
От финансовата рецесия през 2008-а Съединени американски щати и Китай са двата съществени източника на ликвидност. Но защото китайското финансово наличие на интернационалната сцена е лимитирано, американските бумаги значат доста повече за световните пазари, изключително по време на рецесии.
Отчитайки тежестта на доларовото финансиране по света и линиите на поддръжка сред централните банки, осигуряващи достъп до гарантиране от $ принадлежности по време на изключителните COVID-мерки, екипът на Хауъл е пресметнал, че тези дейности плюс увеличените с съвсем 60% размери на балансите на централните банки до над 30 милиарда $, са нараснали с 30% гобалната ликвидност от началото на 2020-а. Тези стойности обаче към момента са в сянката на големия дълг, оценен на над 300 милиарда $ - впечатляващо количество, надхвърлящо три пъти Брутният вътрешен продукт на международното стопанство.
Проблемът е, че отговорностите би трябвало да се погасяват, или, по-вероятно - да се възобновяват. Ако се одобри, че пет години междинен период до падежа на задълженията основава годишен рефинансиращ проблем в размер на 60 милиарда $, той изисква задоволителен балансов потенциал, с други думи - ликвидност.
Очевидно, актуалният финансов цикъл се трансформира в ритъма на падежите на отговорностите.
По-голямата ликвидност изисква по-гоеми дългови гаранции, а по-големите количества заеми изискват по-голямо количество налични пари за финансирането им.
Паричните стратези наподобяват приковани към този цикъл. Те поддържат лихвените проценти ниски и затова предизвикват заемите, само че паралелно с това заплашват да изтеглят част от кеша посредством стягане на паричната дисциплинираност.
Няколко огромни централни банки, в това число и Федералният запас - гръбнакът на международната монетарна система - към този момент оповестиха проектите си за приключване на стратегиите си от парични тласъци през идната година, като някои към този момент са почнали редукциите. По-малките количества налични пари обаче затрудняват подновяването на съществуващите задължения.
Междувременно, финансовите пазари в последно време са се трансформирали в големи механизми за рефинансиране на задължения, което надвишава ролята им да финансират нови капиталови планове.
Резултатът е разрастваща се дългова серпантина, на която централните банки са принудени да дават отговор с бързо възобновяване на стратегиите за поддръжка на пазарите като купуват активи при всяка поява на заплаха от финансова неустойчивост. Това е потвърдено от всеобщите пазарни продажби през 2008-а, 2010-а, 2019-а и 2020-а, на които дават отговор с поддръжка тогавашните към този момент някогашни шефове на Федералния запас - Алън Грийнспан, Бен Бърнанке и Джанет Йелън.
Нова доза парични тласъци от Джеръм Пауъл наподобява неизбежно лекарство за идната пазарна разпродажба. Или, казано в резюме - бъдещият растеж на световната ликвидност наподобява се институционализира от тези дългови товари.
Иронията е, че когато пуснатите от Федералния запас парични средства протичат през системата, те в доста случаи завършват с къс лист от постоянно неликвидни скъпи бумаги и имат несъразмерен резултат върху цените. Те тласкат нагоре показателите във към този момент много скъпи класове активи и принуждават другите вложители да качват котировките, увеличавайки натиска.
Мнозинството водещи капиталови мениджъри сега наблюдават тези показатели и при облигациите и при акциите. По оценка на специалисти на организация " Блумбърг ", мениджърите на близо половината щатски фондове, инвестиращи във фирмени бумаги, наблюдават пасивно борсовите показатели, примерно S&P 500. И обичайните количествени оценки не играят роля при решенията им.
Ако тази серпантина не се раздра от по-високите лихвени проценти, световната ликвидност ще продължи да нараства. Същевременно, вложенията в активи са оставени на самоунищожаващ се автопилот, който пренебрегва рационалните капиталови критерии. Така че парите се насочват към най-важните акции и изстрелват оценките им, и в някои случаи притежателите им, до луната.
За Майкъл Хауъл - ръководещ шеф на " Кросбордър кепитъл " и създател на книгата " Капиталови войни: Възходът на глобалната ликвидност ", отговорът е " да ". Причините: растящите дългови нива, намаляващата ликвидна поддръжка на централните банки за пазарите и растящата индексация.
Хауъл показва, че единствено две неща имат същинско значение за вложенията: какъв брой пари има в системата и по какъв начин се изразходват те. Наблюдаваният мощен напредък на цените на акциите удостоверява за следващ път, че и двете концепции са прекомерно повратливи.
Мнозина пазарни специалисти настояват, че те постоянно са били такива. Което по принцип е правилно, само че през днешния ден би трябвало да се запитаме дали не сме достигнали точката, в която тази гъвкавост не е станала значителен и към този момент институционален проблем.
Сметките демонстрират, че световната ликвидност - количеството кеш и кредитните прехвърляния към международните финансови пазари - се приближава до 172 трлн. щ. $.
В това число са включени всички източници на ликвидност, в това число централните банки, обичайните търговски банки и така наречен банки в сянка, които оферират краткосрочни заеми и валутни производни. Това удостоверява думите на някогашния икономист на " Салмън брадърс " - Хенри Кауфман, че " парите имат значение, само че за заемите би трябвало да се държи сметка ".
От финансовата рецесия през 2008-а Съединени американски щати и Китай са двата съществени източника на ликвидност. Но защото китайското финансово наличие на интернационалната сцена е лимитирано, американските бумаги значат доста повече за световните пазари, изключително по време на рецесии.
Отчитайки тежестта на доларовото финансиране по света и линиите на поддръжка сред централните банки, осигуряващи достъп до гарантиране от $ принадлежности по време на изключителните COVID-мерки, екипът на Хауъл е пресметнал, че тези дейности плюс увеличените с съвсем 60% размери на балансите на централните банки до над 30 милиарда $, са нараснали с 30% гобалната ликвидност от началото на 2020-а. Тези стойности обаче към момента са в сянката на големия дълг, оценен на над 300 милиарда $ - впечатляващо количество, надхвърлящо три пъти Брутният вътрешен продукт на международното стопанство.
Проблемът е, че отговорностите би трябвало да се погасяват, или, по-вероятно - да се възобновяват. Ако се одобри, че пет години междинен период до падежа на задълженията основава годишен рефинансиращ проблем в размер на 60 милиарда $, той изисква задоволителен балансов потенциал, с други думи - ликвидност.
Очевидно, актуалният финансов цикъл се трансформира в ритъма на падежите на отговорностите.
По-голямата ликвидност изисква по-гоеми дългови гаранции, а по-големите количества заеми изискват по-голямо количество налични пари за финансирането им.
Паричните стратези наподобяват приковани към този цикъл. Те поддържат лихвените проценти ниски и затова предизвикват заемите, само че паралелно с това заплашват да изтеглят част от кеша посредством стягане на паричната дисциплинираност.
Няколко огромни централни банки, в това число и Федералният запас - гръбнакът на международната монетарна система - към този момент оповестиха проектите си за приключване на стратегиите си от парични тласъци през идната година, като някои към този момент са почнали редукциите. По-малките количества налични пари обаче затрудняват подновяването на съществуващите задължения.
Междувременно, финансовите пазари в последно време са се трансформирали в големи механизми за рефинансиране на задължения, което надвишава ролята им да финансират нови капиталови планове.
Резултатът е разрастваща се дългова серпантина, на която централните банки са принудени да дават отговор с бързо възобновяване на стратегиите за поддръжка на пазарите като купуват активи при всяка поява на заплаха от финансова неустойчивост. Това е потвърдено от всеобщите пазарни продажби през 2008-а, 2010-а, 2019-а и 2020-а, на които дават отговор с поддръжка тогавашните към този момент някогашни шефове на Федералния запас - Алън Грийнспан, Бен Бърнанке и Джанет Йелън.
Нова доза парични тласъци от Джеръм Пауъл наподобява неизбежно лекарство за идната пазарна разпродажба. Или, казано в резюме - бъдещият растеж на световната ликвидност наподобява се институционализира от тези дългови товари.
Иронията е, че когато пуснатите от Федералния запас парични средства протичат през системата, те в доста случаи завършват с къс лист от постоянно неликвидни скъпи бумаги и имат несъразмерен резултат върху цените. Те тласкат нагоре показателите във към този момент много скъпи класове активи и принуждават другите вложители да качват котировките, увеличавайки натиска.
Мнозинството водещи капиталови мениджъри сега наблюдават тези показатели и при облигациите и при акциите. По оценка на специалисти на организация " Блумбърг ", мениджърите на близо половината щатски фондове, инвестиращи във фирмени бумаги, наблюдават пасивно борсовите показатели, примерно S&P 500. И обичайните количествени оценки не играят роля при решенията им.
Ако тази серпантина не се раздра от по-високите лихвени проценти, световната ликвидност ще продължи да нараства. Същевременно, вложенията в активи са оставени на самоунищожаващ се автопилот, който пренебрегва рационалните капиталови критерии. Така че парите се насочват към най-важните акции и изстрелват оценките им, и в някои случаи притежателите им, до луната.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ