Художници преобразиха Бачковския манастир
След съвсем 35-годишно очакване, най-сетне е приключена новата игуменарница в плануванаъа по план част на крилото в южния двор на Бачковския манастир. Направено е художествено оформление на приемния салон, входния салон и трапезарията.
Решението е в стила на българското възобновление – алафранга, с цветни пана и такива с разнообразни орнаменти. В трапезарията са нарисувани облици на разнообразни светци, както прилича на манастирска столова. Завършена е също и мебелировката.
Художественото осъществяване е работа на група художници. В приемния салон работиха Георги Филев и Георги Геньов, във входния Петър и Недялка Ставреви, а в трапезарията Боряна Христова и Галин Ганчев.
Бачковската обител е едно от лицата на България, манастирът е постоянно посещаван от хора от разнообразни държавни, а и църковни посетители. Със завършването на тази представителна част, изискванията за посрещане на посетители в духа на обичайното българско гостолюбие са усъвършенствани доста.
Манастирът е учреден през 1083 година от Григорий Бакуриани – популярен доместик на западните войски на византийския император Алексий I Комнин и Абазий, негов брат. Съставеният по разпореждане на създателя манастирски правилник (типик) е непокътнат в преписи на гръцки и грузински език.
Манастирските сгради образуват два правоъгълни двора – северен (първоначален) и южен (добавен през 30-те години на XIX в.). На два пъти, в 1912 и 1947 година, елементи от жилищните здания биват разрушени от пожар. В настоящия си тип източната страна на северния двор е строена през 1928 – 29 година, западната – през 1949 – 55 година, а северната – през 1964 г.[22] Манастирските крила в южния двор са възобновени през 80-те години на 20 век по план на архитектите Никола Мушанов и Зл. Кирова. Впоследствие вътрешността им е завършена по планове на арх. Д. Дамянов и арх. Хр. Ганчев. По средата на северния двор е направено шадраванче. Освен главната черква комплексът включва по-малките храмове „ Св. Архангели “ и „ Св. Никола “ и килийната черква „ Все светии " (над остарялата трапезария).
Решението е в стила на българското възобновление – алафранга, с цветни пана и такива с разнообразни орнаменти. В трапезарията са нарисувани облици на разнообразни светци, както прилича на манастирска столова. Завършена е също и мебелировката.
Художественото осъществяване е работа на група художници. В приемния салон работиха Георги Филев и Георги Геньов, във входния Петър и Недялка Ставреви, а в трапезарията Боряна Христова и Галин Ганчев.
Бачковската обител е едно от лицата на България, манастирът е постоянно посещаван от хора от разнообразни държавни, а и църковни посетители. Със завършването на тази представителна част, изискванията за посрещане на посетители в духа на обичайното българско гостолюбие са усъвършенствани доста.
Манастирът е учреден през 1083 година от Григорий Бакуриани – популярен доместик на западните войски на византийския император Алексий I Комнин и Абазий, негов брат. Съставеният по разпореждане на създателя манастирски правилник (типик) е непокътнат в преписи на гръцки и грузински език.
Манастирските сгради образуват два правоъгълни двора – северен (първоначален) и южен (добавен през 30-те години на XIX в.). На два пъти, в 1912 и 1947 година, елементи от жилищните здания биват разрушени от пожар. В настоящия си тип източната страна на северния двор е строена през 1928 – 29 година, западната – през 1949 – 55 година, а северната – през 1964 г.[22] Манастирските крила в южния двор са възобновени през 80-те години на 20 век по план на архитектите Никола Мушанов и Зл. Кирова. Впоследствие вътрешността им е завършена по планове на арх. Д. Дамянов и арх. Хр. Ганчев. По средата на северния двор е направено шадраванче. Освен главната черква комплексът включва по-малките храмове „ Св. Архангели “ и „ Св. Никола “ и килийната черква „ Все светии " (над остарялата трапезария).
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ