Капана Фест в Пловдив – Арт или Алкохол? (част II)
След първото си втурване в Капана Фест нашият създател продължава своя пътепис, като в този момент неговото желание е да вникне малко по-задълбочено в проблемите на фестивала. Един от въпросите, които мнозина си задават, е до каква степен това е място за истинска изява на създатели или по-скоро голяма механа, която се вие по тесните улички. Някои от вероятните отговори намерете по-долу.
Идва време за следващата ми разходка из Капана Фест. Пускам се първо около щандовете с авторски произведения. Леко преднамерен съм, тъй като някои от продуктите са ми извънредно неразбираеми, да не приказваме пък за тяхното ценообразуване. Има обаче завладяващи неща – всички са неповторими, направени от дърво, камък, стъкло. Впечатление ми прави стийм пънк щанда със спрелите часовници, както и този с триизмерните картички, при които при разгръщане излиза да вземем за пример тънък дървен транспортен съд.
Иначе тук е Рая за дамите – органични сапуни, биобалсами, сапуни с канела, както и облекла. Тълпа имаше и пред мъха, сполучлив за банята – коя ли жена може да му устои? Точно никоя, мисля си аз, до момента в който съм втренчил взор в една дама, която мери фланелка и се чудя дали не й е малка… След това малко разпръскване не преставам нататък.Стигам до щанд, наименуван Родова памет, отдаден на генеалогията. Върху карта, създадена да прилича пергамент, може да попълните имената и връзките на всички ваши родственици и предшественици. Задържам се за миг, до момента в който на прилежащия щанд ми прави усещане, че се оферират от така наречен „ клопки за сънища ”. Подсмихвам се, че аз по този начин или другояче неприятни сънища нямам и не преставам нататък.
От близкия ъгъл долавям съчетанието от барабан и гайда, пред които се е събрала голяма навалица. Изпълнителите са младежи, както и певицата им, чийто гальовен глас се надпява с гайдата. До мен японец кима в такт, усмихнат до ушите, който не крие възхищението си от чутото. В съседство долавям реге и виждам няколко растафарианци, които се люлеят в такт с музиката. Винаги са ми били безинтересни, тъй че бързо ги отминавам и се отправям към една от сцената, където свирят родните Jeremy?. През последните години те получиха популярност на родна почва и по принцип музиката им би трябвало да стои доста на място точно в Капана Фест. На мен обаче са ми скучни и с старания си пробивам път през тълпата назад.
Всичко друго, само че не и скучни са украинците Somali Yacht Club на идната вечер – мантричните им рифове ме заливат един след различен и за момент съм податлив да не обръщам внимание на хората към мен, за които категорията „ персонално пространство ” не съществува – уви, вечер в Капана Фест е по този начин.
Следващата ми спирка е един голям екран, където тече научно-фантастична анимация с леки хорър нюанси. Младежите са налягали по комфортни матраци и с напрежение гледат екрана, все едно от това сега зависи животът им. Аз сигурно към този момент съм над тези неща и потеглям за следващата бира. Докато очаквам на опашката, виждам наоколо един от продавачите на винили и вземам решение, че е извънредно време да си поговоря с някого от участниците.„ Продавам от първото издание на фестивала. – стартира той с изтощен глас. – Започнахме върху едни масички, в този момент сме под тези комфортни шатри. Всяка година аудиторията се усилва, само че не и облагата. Накупиха ли си хората, не знам… Даже някои от София се отхвърлиха, тъй като не им е стопански преференциално. ” Хм, това не е ли по-скоро проблем с бизнеса с плочи, в сравнение с Капана Фест, вземам решение да задълбоча малко диалога. „ Кафетата и заведенията за хранене процъфтяват, не знам дали това е концепцията изобщо на Капана Фест. По всички улици има маси с ястие, пиянство и живуркане. Имаше едни сръбски продавачи, които имат един от най-големите магазини за плочи в Сърбия, отхвърлиха се, тъй като един ден продали единствено една плоча! ” Тоест ти защитаваш концепцията, че Капана Фест е място, където множеството хора идват единствено да ядат и да пият? „ Точно по този начин. И това се усилва с всяко последващо издание на фестивала. Като цяло културното равнище пада, познавам хора на изкуството, които се отхвърлят да идват точно затова. Виж вечер какво е по улиците – Содом и Гомор. ”
Така… Няма какво да се лъжем – вечерта Капана Фест се трансформира в една голяма механа. Алкохолът се лее като река, само че за благополучие липсват произшествия. Събрал много усещания, страсти и информация от всички участници, изобщо добре квалифициран, присвоявам няколко минути от уредника Никола Сивков.
Започвам със наложителния въпрос какъв брой хора се чакат на настоящето издание на феста. „ Всяко едно издание надгражда предходното. – стартира той. – Миналата имаше към 60 000 души общо човекопоток, в този момент ще бъдат най-малко 70 000. ” Сещам се, че има изявления от създатели, които се оплакват, че се дава по-голяма изява на производителите на храни и питиета, не толкоз на тези на изкуството. „ Е, това елементарно може да се види с просто око. – безапелационен е в своето мнение Никола. – Авторският базар е 50 души, за храни е 16. Със сигурност най-голяма изява имат създателите – 6 арт съоръжения, 4 изложения, 2 арт активации, игри, книжовен базар. Храните по отношение на изкуството и литературното наличие на фестивала са доста дребен %. ”
Може би въпреки всичко хората бъркат самите участници в Капана с заведенията за хранене и питейните заведения, които кардинално са си в Капана, мисля аз на глас и Никола е изцяло склонен: „ Е, да, заведенията са си тук, ние нямаме общо с тях. ”Интересно ми е по какъв начин ли става подборът на участниците във фестивала. „ По идентичен метод – по отношение на артистичността на всеки от участниците. Дали е създател, или музикант, който в действителност твори или са хора, които употребяват подготвени неща, сътворени от някого различен. Такива не се позволяват. Идеята е всичко да е авторско, всички подиуми, галерии, съоръжения. Относно групите – няма по какъв начин да се извикат извънредно известни банди, освен поради хонорара, само че и заради чисто логистични аргументи. Ако има по известни групи, тъпканицата ще е толкоз огромна, че може да има произшествия. Просто мястото постанова своите ограничавания. ”
Хм, очевидно и мястото – с неговите посочени и видни за всички ограничавания, е повода за значително недоволни участници, на които им е отказано присъединяване по една или друга причина. Май постоянно ще има недоволни? „ Няма по какъв начин да няма. Някои вземат решение тъкмо в този момент, че желаят да се включат – но ние в този момент изкарваме доста неща, не можем да вземем най-подходящите? Имам над 1300 запитвания за базара, а 50 места. Как да няма мусене? С някои сме в другарски връзки, само че някои вземат участие в 4 следващи издания, не може всякога едни и същи актьори. ”
Разделяме се с Никола, той би трябвало да работи, а аз не, потривам предостатъчно с ръце и стартирам да си надупчвам път към изхода. От едно заведение звучи крепък бийт и няколко младежи танцуват екзалтирано. На два метра от колоната е седнала една баба, която гледа в една точка – какво ли прави там, питам се, когато виждам по какъв начин си тактува с единия крайник, изпаднала в транс. Явно Капана не е единствено за младежи, каквито доминират.
И по този начин – изводите са повече от ясни. Именно мястото е това, което дава опция за креативна изява на артистите, само че и то го лимитира. През деня Капана Фест е Арт, вечерта е Алкохол….
На потегляне в градската градина около мен пробягва и група спортисти, отпред с Красимир Георгиев, който тичаше 55 часа в града за една в действителност прелестна идея. Стъпките и дишането им отекват в тишината на парка, която е разцепена от гласа на един охранител наоколо: „ Абе кво се е затичал, ще земе да получи некъв инфаркт! ” Какъв по-хубав и напряко халюцинационен свършек на моите завършения в Пловдив…
Идва време за следващата ми разходка из Капана Фест. Пускам се първо около щандовете с авторски произведения. Леко преднамерен съм, тъй като някои от продуктите са ми извънредно неразбираеми, да не приказваме пък за тяхното ценообразуване. Има обаче завладяващи неща – всички са неповторими, направени от дърво, камък, стъкло. Впечатление ми прави стийм пънк щанда със спрелите часовници, както и този с триизмерните картички, при които при разгръщане излиза да вземем за пример тънък дървен транспортен съд.
Иначе тук е Рая за дамите – органични сапуни, биобалсами, сапуни с канела, както и облекла. Тълпа имаше и пред мъха, сполучлив за банята – коя ли жена може да му устои? Точно никоя, мисля си аз, до момента в който съм втренчил взор в една дама, която мери фланелка и се чудя дали не й е малка… След това малко разпръскване не преставам нататък.Стигам до щанд, наименуван Родова памет, отдаден на генеалогията. Върху карта, създадена да прилича пергамент, може да попълните имената и връзките на всички ваши родственици и предшественици. Задържам се за миг, до момента в който на прилежащия щанд ми прави усещане, че се оферират от така наречен „ клопки за сънища ”. Подсмихвам се, че аз по този начин или другояче неприятни сънища нямам и не преставам нататък.
От близкия ъгъл долавям съчетанието от барабан и гайда, пред които се е събрала голяма навалица. Изпълнителите са младежи, както и певицата им, чийто гальовен глас се надпява с гайдата. До мен японец кима в такт, усмихнат до ушите, който не крие възхищението си от чутото. В съседство долавям реге и виждам няколко растафарианци, които се люлеят в такт с музиката. Винаги са ми били безинтересни, тъй че бързо ги отминавам и се отправям към една от сцената, където свирят родните Jeremy?. През последните години те получиха популярност на родна почва и по принцип музиката им би трябвало да стои доста на място точно в Капана Фест. На мен обаче са ми скучни и с старания си пробивам път през тълпата назад.
Всичко друго, само че не и скучни са украинците Somali Yacht Club на идната вечер – мантричните им рифове ме заливат един след различен и за момент съм податлив да не обръщам внимание на хората към мен, за които категорията „ персонално пространство ” не съществува – уви, вечер в Капана Фест е по този начин.
Следващата ми спирка е един голям екран, където тече научно-фантастична анимация с леки хорър нюанси. Младежите са налягали по комфортни матраци и с напрежение гледат екрана, все едно от това сега зависи животът им. Аз сигурно към този момент съм над тези неща и потеглям за следващата бира. Докато очаквам на опашката, виждам наоколо един от продавачите на винили и вземам решение, че е извънредно време да си поговоря с някого от участниците.„ Продавам от първото издание на фестивала. – стартира той с изтощен глас. – Започнахме върху едни масички, в този момент сме под тези комфортни шатри. Всяка година аудиторията се усилва, само че не и облагата. Накупиха ли си хората, не знам… Даже някои от София се отхвърлиха, тъй като не им е стопански преференциално. ” Хм, това не е ли по-скоро проблем с бизнеса с плочи, в сравнение с Капана Фест, вземам решение да задълбоча малко диалога. „ Кафетата и заведенията за хранене процъфтяват, не знам дали това е концепцията изобщо на Капана Фест. По всички улици има маси с ястие, пиянство и живуркане. Имаше едни сръбски продавачи, които имат един от най-големите магазини за плочи в Сърбия, отхвърлиха се, тъй като един ден продали единствено една плоча! ” Тоест ти защитаваш концепцията, че Капана Фест е място, където множеството хора идват единствено да ядат и да пият? „ Точно по този начин. И това се усилва с всяко последващо издание на фестивала. Като цяло културното равнище пада, познавам хора на изкуството, които се отхвърлят да идват точно затова. Виж вечер какво е по улиците – Содом и Гомор. ”
Така… Няма какво да се лъжем – вечерта Капана Фест се трансформира в една голяма механа. Алкохолът се лее като река, само че за благополучие липсват произшествия. Събрал много усещания, страсти и информация от всички участници, изобщо добре квалифициран, присвоявам няколко минути от уредника Никола Сивков.
Започвам със наложителния въпрос какъв брой хора се чакат на настоящето издание на феста. „ Всяко едно издание надгражда предходното. – стартира той. – Миналата имаше към 60 000 души общо човекопоток, в този момент ще бъдат най-малко 70 000. ” Сещам се, че има изявления от създатели, които се оплакват, че се дава по-голяма изява на производителите на храни и питиета, не толкоз на тези на изкуството. „ Е, това елементарно може да се види с просто око. – безапелационен е в своето мнение Никола. – Авторският базар е 50 души, за храни е 16. Със сигурност най-голяма изява имат създателите – 6 арт съоръжения, 4 изложения, 2 арт активации, игри, книжовен базар. Храните по отношение на изкуството и литературното наличие на фестивала са доста дребен %. ”
Може би въпреки всичко хората бъркат самите участници в Капана с заведенията за хранене и питейните заведения, които кардинално са си в Капана, мисля аз на глас и Никола е изцяло склонен: „ Е, да, заведенията са си тук, ние нямаме общо с тях. ”Интересно ми е по какъв начин ли става подборът на участниците във фестивала. „ По идентичен метод – по отношение на артистичността на всеки от участниците. Дали е създател, или музикант, който в действителност твори или са хора, които употребяват подготвени неща, сътворени от някого различен. Такива не се позволяват. Идеята е всичко да е авторско, всички подиуми, галерии, съоръжения. Относно групите – няма по какъв начин да се извикат извънредно известни банди, освен поради хонорара, само че и заради чисто логистични аргументи. Ако има по известни групи, тъпканицата ще е толкоз огромна, че може да има произшествия. Просто мястото постанова своите ограничавания. ”
Хм, очевидно и мястото – с неговите посочени и видни за всички ограничавания, е повода за значително недоволни участници, на които им е отказано присъединяване по една или друга причина. Май постоянно ще има недоволни? „ Няма по какъв начин да няма. Някои вземат решение тъкмо в този момент, че желаят да се включат – но ние в този момент изкарваме доста неща, не можем да вземем най-подходящите? Имам над 1300 запитвания за базара, а 50 места. Как да няма мусене? С някои сме в другарски връзки, само че някои вземат участие в 4 следващи издания, не може всякога едни и същи актьори. ”
Разделяме се с Никола, той би трябвало да работи, а аз не, потривам предостатъчно с ръце и стартирам да си надупчвам път към изхода. От едно заведение звучи крепък бийт и няколко младежи танцуват екзалтирано. На два метра от колоната е седнала една баба, която гледа в една точка – какво ли прави там, питам се, когато виждам по какъв начин си тактува с единия крайник, изпаднала в транс. Явно Капана не е единствено за младежи, каквито доминират.
И по този начин – изводите са повече от ясни. Именно мястото е това, което дава опция за креативна изява на артистите, само че и то го лимитира. През деня Капана Фест е Арт, вечерта е Алкохол….
На потегляне в градската градина около мен пробягва и група спортисти, отпред с Красимир Георгиев, който тичаше 55 часа в града за една в действителност прелестна идея. Стъпките и дишането им отекват в тишината на парка, която е разцепена от гласа на един охранител наоколо: „ Абе кво се е затичал, ще земе да получи некъв инфаркт! ” Какъв по-хубав и напряко халюцинационен свършек на моите завършения в Пловдив…
Източник: spisanie8.bg
КОМЕНТАРИ