След първите впечатления на една млада дама от новия T-Cross,

След първите усещания на една млада дама от новия T-Cross, в този момент взехме решение да пробваме автомобила и в извънградска среда. Сигурни сме, че ще повторим.

Горещият сезон пристигна и към този момент всеки прави проект по какъв начин да избяга по-далеч от града. Някои търсят спокойствието, а други нямат самообладание за завършения, едни товарят сърфовете и банските, а други стягат колелата за планински преходи. Някои запалянковци обаче са подготвени всяка секунда да се насочат в спонтанни пътешествия без авансово да са мислили къде. Ако вие сте измежду тях, несъмнено постоянно се чудите кой е подобаващият автомобил, който да бъде правилният ви сателит в приключенията и да ви държи постоянно сигурен на пътя.
VW T-Cross е отговорът на този въпрос. Той разрешава доста повече от стигането до задачата. Т-Cross носи чувство за комфорт, а също така има и доста стилна осанка. Дори в досадното градско запушване, единствено с едно допиране, може да свържете мобилното си устройство към колата и да се наслаждавате на неповторимия тон, който дава аудио системата Beats без да мислите за досадния от време на време град. Беше занимателно, по какъв начин всякога, когато преминавахме през някаква маркировка, очертаваща лентите на пътя, колата започваше да припомня да си хвана кормилото и да не тичам в отсрещното платно. Новите системи за асистенция при паркиране пък оказват помощ даже на по-неуверените водачи да не одобряват паркирането като наказване.


И по този начин – откакто в града колата се показа чудесно, пристигна време за по-интересната част.Този уикенд се отправихме на странствуване, което дълго чакахме – отидохме да скачаме с парашут. Разбира се, като естествени девойки, объркахме пътя няколко пъти, само че за благополучие, на помощ беше вграденият GPS на T-Cross, който ни оказа помощ да стигнем до мечтаната цел без повече неправилни завои.

Изживяването с парашута ни зареди с несравним адреналин – възприятието да скочиш от аероплан и за минута просто да пробиваш въздуха е незаменимо и се запомня за цялостен живот. Едновременно изпитваш толкоз разнообразни страсти – летиш свободно и те е боязън, само че и не искаш да се приземяваш толкоз скоро...


След като кацнахме безаварийно, изпълнени с сила и вилнеещи страсти, взехме решение, че не може просто да се приберем назад у дома, а би трябвало да се отправим в още едно премеждие. Въпреки че беше същинска лятна горещина, надухме климатика в колата и пожелахме преднамерено да се изгубим из прелестните български планини. Потеглихме по най-неотъпканите пътища. На моменти се чудехме дали нашият VW ще ни заведе до мечтаната дестинация, само че той не се отхвърляше.
Имаше някои занимателни епизоди. В един от тях, интелигентната система за ненадейно прекъсване избави една крава, която може би и ние самите щяхме да спасим, само че знае ли човек... тя ненадейно изскочи на пътя и още преди да набия спирачките, колата към този момент беше спряла. За любопитните, драскотина не остана нито по кравата, нито по автомобила. След като сполучливо се разминахме с единствената жива душа в региона, скоро се озовахме на едно неповторимо място - язовир Пчелина. Тревата беше много висока и с цел да не рискуваме да отнесем у дома по някое насекомо, взехме решение да спрем тъкмо пред езерото, да отворим багажника, в който да седнем и да следим природата от близко, само че на хладно, с хубава музика и въпреки всичко, на педя от дребните вредители. Започна да се здрачава.



Оставаше и още едно нещо, което беше забавно - по какъв начин новият автомобил ще се оправи с покоряването на неповторимата Витоша. Преди да се отправим по планинския път, минахме през автомагистралата, на която останахме прелестно сюрпризирани. Макар и да обичам колите с ръчни скорости, този автоматик доста ми хареса. Най-много ми хареса, че с изключение на изцяло автоматизирано, има алтернатива да караш, управлявайки скоростите с пера на кормилото. Това придава на прекарването по-диво чувство, което прилича карането на състезателен автомобил.



Бързо стигнахме до Алеко и най-сетне имахме опцията да се полюбуваме на София от обичаното ми място. Толкова покрай столицата, само че в това време толкоз по-различно и диво. Наблюдавахме по какъв начин слънцето залязваше над града…
Накрая пристигна време да се прибираме. Качихме се в колата, фаровете осветиха тихия виещ се път надолу и скоро още веднъж се намирахме в София. Колата към момента имаше бензин и беше в положение да ни води на още доста красиви места, само че за този ден приключенията ни стигаха. Доволни и изморени се прибрахме, само че с жадност още веднъж да се събудим и да отъпчем нови полета и диви кътчета.

Научи повече за Volkswagen T-Cross тук и тук