След първа част на Нимфоманка съм убедена в две неща

След първа част на Нимфоманка съм уверена в две неща - че ще виждам втората и че чакането от една седмица ще си коства. Пълната дължина на кино лентата е към 4 часа, което звучи малко стряскащо, само че аз бях подготвена да изгледам целия филм едновременно. Сега ще чакаме до петък съгласно замисъла на уредниците от София Филм Фест. Междувременно ще ви кажа, че филмът е жесток, както чакахме, и шеговит, което за мен, изключително след " Меланхолия " е изненада.

Ларс декор Триер е отишъл оттатък елементарния роман за една ненаситна жена, надграждайки и пояснявайки го с всевъзможни културни препратки и знаци - прийом, прочут ни от доста други негови филми. Единствено тук обаче можем да открием връзката сред полифонията на Бах и другите облици на любовника... Впечатляваща е и тезата за секса като протест против любовта и на любовта като магическата съставна част на секса.

Образите са неповторими и ще останат вечно свързани с актьорите, които са ги изиграли – Стелан Скарсгярд, Крисчън Слейтър, Шая Лебоф, една неподозирана Ума Търман и несъмнено, Шарлот Гейнсбург. Доскоро не знаех името на младата Стейси Мартин, която играе нимфата Джо, само че скоро всички ще я познаваме...