„Зелените“ предизвикателства пред новия парламент
След парламентарните избори ни чака ново Народно заседание, нова властова конфигурация… и все същите остарели екологични проблеми. Предстоят ни следващи четири години на очаквания, обещания, експертни отзиви, законопроекти и, в последна сметка, дейности „ на пожар “ във връзка с околната среда.
През последните месеци станахме очевидци на поредност от екологични рецесии като замърсяването на река Искър с битови боклуци, бетонираните дървета край „ Хемус”, оттичането на отпадни води във Варненското езеро, а мръсният въздух в градовете, незаконните сметища и безогледната сеч останаха настоящи тематики.
Всичко това се случваше по време на световна пандемия, на фона на неумолими световни климатични промени, само че и по време на огромна смяна в отношението към „ зелените “ проблеми в Европейския съюз.
Защо всички партии вкарват екологията в предизборните си стратегии, само че рядко осъществят обещанията си? Какво е направено у нас досега за т.нар Зелена договорка и дали е правилно, че обществото е сензитивно за неизпълнените обещания по други тематики, само че не държи толкоз сметка на политиците за провокациите пред екологичното равновесие? Кои са огромните екологични провокации през идващите 4 година?
Конкретните проблеми
„ Много наши съграждани живеят във воден режим дълги месеци в годината и това се случва както в дребни села, по този начин и в огромни градове като Перник. До огромна степен това е най-голямото предизвикателство, пред което ще бъдем изправени в околните десетилетия. Проблемът е доста обвързван с метода, по който произвеждаме сила, тъй като българската енергийна система е извънредно подвластна от водата за процесите на произвеждане. Според данни на Национален статистически институт над 70% от водата, която се употребява в България отива единствено за потребностите на охлаждането в енергетиката “, изяснява координаторът на акцията „ Климат и енергетика” в „ Грийнпийс " - България Десислава Микова.
Според нея най-спешно би трябвало да се оправим със зависимостта от въглищната промишленост.
„ От години приказваме за диверсификация на системата и опция на жителите сами да създават силата си от възобновими източници. За момента у нас няма дълготрайна визия за енергиен преход, който да се извърши поетапно и заслужено, тъй че всички наранени страни, най-много хората, които са заети в този бранш, да имат опция на тази претовареност “, прибавя Микова.
Според изпълнителния шеф на Световния фонд за дивата природа (WWF) за България Веселина Кавръкова над 80% от речното ни благосъстояние е модифицирано т.е. по него е изграждана някаква инфраструктура. Осъзнато или не, това злочинство против природата се завърта в кръговрата ѝ и стига до застрашаване на дивите животни, растения и индивида, акцентира тя.
Снимка: bTV
Проучвания на WWF потвърждават, че у нас към 30% от дърводобива у годишно е противозаконен и това не се трансформира в продължение на последните 10-15 години.
Кой е виновен – политиците или жителите?
И ръководещи, и ръководени имат отношение към екологичните проблеми. Държавната администрация и локалната власт имат задължението да ползват българското законодателство и да санкционират нарушителите, а обществеността пък би трябвало да познава законите и да не ги нарушава. Така е по принцип, само че в България сме привикнали всичко това да бъде най-вече положително благопожелание.
Според Веселина Кавръкова през последните години сме очевидци на редовно незадоволително използване на законодателството, при което рядко се стига до сполучливи наказателни каузи в региона на околната среда.
„ За страдание, това основава един доста невисок стандарт и чувство, че държавността и регулацията липсва. Съответно е разбираемо за какво има податливост към повече нарушаване”, изяснява тя и прибавя, че въпреки всичко законодателството ни не е неприятно и е относително обхватно и уместно за потребностите си, само че би трябвало да се ползва редовно.
По думите на Десислава Микова при опитите да се решат огромни екологични проблеми се хвърлят доста огромни старания за увещание на хората за техния персонален принос и той в действителност е извънредно значим, само че в това време огромни корпоративни замърсители не престават, да вземем за пример, да създават артикули от нерециклируема пластмаса, които потъват в дебрите на родната природа.
„ Докато това продължава е много лицемерно държавните управления да насочат апели към жителите за това, че те с техния персонален принос би трябвало да се оправят с такава огромна трудност”, безапелационна е тя.
Снимка: bTV
Според Микова в действителност съществува проблем в това, че хора изхвърлят големи количества боклуци на нерегламентирани места и че е нужен надзор и санкции за подобен вид закононарушения, само че огромна част от същия този проблем има потребност от редовно решение: „ Ако хората имаха разполагаем машина, в която да си върнат бутилката, биха го направили”.
Зелената договорка – дирек за развиване или стремително втурване по ската
Зелената договорка е от политики, препоръчани от Европейска комисия, които би трябвало да създадат Европа климатично неутрална до 2050 година Планът е да бъде понижено производството на парникови газове най-малко с 50%, съпоставено с равнищата от 1990 година, да се вкарат нови закони за кръгова стопанска система, понижаване на потреблението на постройките, биоразнообразието, земеделието и нововъведенията. Амбициозни цели за един по-добър и по-чист живот, само че допустимо ли е да се случат?
Снимка: Аз, репортерът
Проектът стартира да се разисква в края на 2019 година и началото на 2020 година, когато бе застигнат от Коронавирус рецесията и като че ли остана на назад във времето, тъй като държавните управления в Европейски Съюз трябваше да измислят по какъв начин да запазят човешките животи и да съживят стопанските системи си от ударите на „ невидимия зложелател “, който още не е напуснал домовете ни.
„ Голямото предпочитание на Съюза е двата процеса да се свържат – т.е методът, по който възстановим стопанските системи си, да е в линията и да следва правилата на Зелената договорка. Нещата ще станат малко по-бавно, само че съм уверена че ще се случат”, счита изпълнителният шеф на WWF България.
Според нея пандемията от COVID-19 е директно обвързвана с увреждането на природата, което води до пагубни събития от този темперамент и точно Зелената договорка може попречи на бъдещото им случване. „ С навлизането в последните останали диви места и среща с типове животни, които не познаваме, противозаконната търговия с тях вади патогенни, които се трансферират в човешкия организъм “, прибавя Кавръкова.
Според координатора на „ Грийнпийс” Зелената договорка е огромна финансова опция за България, от която страната ни се нуждае, с цел да реализира огромните промени, които са изостанали през годините.
Снимка: КонтурГлобал Марица-Изток 3
„ Страната ни е изправена пред огромни провокации и за жалост през февруари 2020 година с парламентарно болшинство бе взето решение да се финансира още веднъж извънредно задлъжнялата държавна централа Топлоелектрическа централа „ Марица-Изток 2” със следното изречение в решението: „ Независимо какво ще каже Европейска комисия по този въпрос”. В момента икономическото положение на централата не е усъвършенствано, това демонстрира, че, когато се вземат сходни решения, те нямат дълготрайна перспектива”, безапелационна е Микова.
Партийни стратегии, партийни обещания, партийни илюзии
Би трябвало тематиката за опазването на околната среда да участва в изгледите за хармонично бъдеще на всяка политическа мощ, само че дали това е по този начин?
„ Не всички партии включват екологията в предизборните си стратегии, а тези които го вършат – множеството нямат задоволително доста и задълбочено създадени ограничения или изясненост какво се предлага и приема като ангажимент “, споделя Кавръкова.
Снимка: btvnovinite.bg
Според Микова пък разковничето се крие в това с какъв небосвод се пишат стратегиите: „ Екологичната рецесия е един от тези проблеми, за които, в случай че направиш нещо, има огромна възможност плодовете да бъдат обрани от някой различен, тъй като може би няма да се случат в границите на този един мандат. Опазването на околната среда би трябвало да е общ приоритет, а не да зависи от партиен цвят и принадлежност “.
Какво би трябвало да се промени в най-кратки периоди?
Според Кавръкова у нас не се отделя нужният потенциал на държавната администрация. Няма задоволително хора и поради това те нямат нито времето, нито средствата да се развиват професионално.
„ Нещата би трябвало да се трансформират в две направления. От една страна доста по-силна държавна администрация с и доста по-добре заплатени специалисти, защото заплащането сега е неприлично, а от друга – ние, като жители, би трябвало да си търсим правата постоянно”, прибавя тя.
Снимка: Facebook/bTV Новините
По думите на Микова през идващите 4 година би трябвало да се борим за енергийна промяна и енергийни жители, които с изключение на консуматори, по едно и също време да бъдат и производители на сила, както и основаване на енергийни общности, преход към устойчиви източници на сила, диверсификация на енергийната система и завършек на въглищната взаимозависимост до 2030 година
На фона на всичко това, данните от последното на „ Евробарометър” у нас демонстрират, че над 80% от българите регистрират казуса със замърсяването на околната среда и измененията в климата и го слагат с висок приоритет.
През последните месеци станахме очевидци на поредност от екологични рецесии като замърсяването на река Искър с битови боклуци, бетонираните дървета край „ Хемус”, оттичането на отпадни води във Варненското езеро, а мръсният въздух в градовете, незаконните сметища и безогледната сеч останаха настоящи тематики.
Всичко това се случваше по време на световна пандемия, на фона на неумолими световни климатични промени, само че и по време на огромна смяна в отношението към „ зелените “ проблеми в Европейския съюз.
Защо всички партии вкарват екологията в предизборните си стратегии, само че рядко осъществят обещанията си? Какво е направено у нас досега за т.нар Зелена договорка и дали е правилно, че обществото е сензитивно за неизпълнените обещания по други тематики, само че не държи толкоз сметка на политиците за провокациите пред екологичното равновесие? Кои са огромните екологични провокации през идващите 4 година?
Конкретните проблеми
„ Много наши съграждани живеят във воден режим дълги месеци в годината и това се случва както в дребни села, по този начин и в огромни градове като Перник. До огромна степен това е най-голямото предизвикателство, пред което ще бъдем изправени в околните десетилетия. Проблемът е доста обвързван с метода, по който произвеждаме сила, тъй като българската енергийна система е извънредно подвластна от водата за процесите на произвеждане. Според данни на Национален статистически институт над 70% от водата, която се употребява в България отива единствено за потребностите на охлаждането в енергетиката “, изяснява координаторът на акцията „ Климат и енергетика” в „ Грийнпийс " - България Десислава Микова.
Според нея най-спешно би трябвало да се оправим със зависимостта от въглищната промишленост.
„ От години приказваме за диверсификация на системата и опция на жителите сами да създават силата си от възобновими източници. За момента у нас няма дълготрайна визия за енергиен преход, който да се извърши поетапно и заслужено, тъй че всички наранени страни, най-много хората, които са заети в този бранш, да имат опция на тази претовареност “, прибавя Микова.
Според изпълнителния шеф на Световния фонд за дивата природа (WWF) за България Веселина Кавръкова над 80% от речното ни благосъстояние е модифицирано т.е. по него е изграждана някаква инфраструктура. Осъзнато или не, това злочинство против природата се завърта в кръговрата ѝ и стига до застрашаване на дивите животни, растения и индивида, акцентира тя.
Снимка: bTV
Проучвания на WWF потвърждават, че у нас към 30% от дърводобива у годишно е противозаконен и това не се трансформира в продължение на последните 10-15 години.
Кой е виновен – политиците или жителите?
И ръководещи, и ръководени имат отношение към екологичните проблеми. Държавната администрация и локалната власт имат задължението да ползват българското законодателство и да санкционират нарушителите, а обществеността пък би трябвало да познава законите и да не ги нарушава. Така е по принцип, само че в България сме привикнали всичко това да бъде най-вече положително благопожелание.
Според Веселина Кавръкова през последните години сме очевидци на редовно незадоволително използване на законодателството, при което рядко се стига до сполучливи наказателни каузи в региона на околната среда.
„ За страдание, това основава един доста невисок стандарт и чувство, че държавността и регулацията липсва. Съответно е разбираемо за какво има податливост към повече нарушаване”, изяснява тя и прибавя, че въпреки всичко законодателството ни не е неприятно и е относително обхватно и уместно за потребностите си, само че би трябвало да се ползва редовно.
По думите на Десислава Микова при опитите да се решат огромни екологични проблеми се хвърлят доста огромни старания за увещание на хората за техния персонален принос и той в действителност е извънредно значим, само че в това време огромни корпоративни замърсители не престават, да вземем за пример, да създават артикули от нерециклируема пластмаса, които потъват в дебрите на родната природа.
„ Докато това продължава е много лицемерно държавните управления да насочат апели към жителите за това, че те с техния персонален принос би трябвало да се оправят с такава огромна трудност”, безапелационна е тя.
Снимка: bTV
Според Микова в действителност съществува проблем в това, че хора изхвърлят големи количества боклуци на нерегламентирани места и че е нужен надзор и санкции за подобен вид закононарушения, само че огромна част от същия този проблем има потребност от редовно решение: „ Ако хората имаха разполагаем машина, в която да си върнат бутилката, биха го направили”.
Зелената договорка – дирек за развиване или стремително втурване по ската
Зелената договорка е от политики, препоръчани от Европейска комисия, които би трябвало да създадат Европа климатично неутрална до 2050 година Планът е да бъде понижено производството на парникови газове най-малко с 50%, съпоставено с равнищата от 1990 година, да се вкарат нови закони за кръгова стопанска система, понижаване на потреблението на постройките, биоразнообразието, земеделието и нововъведенията. Амбициозни цели за един по-добър и по-чист живот, само че допустимо ли е да се случат?
Снимка: Аз, репортерът
Проектът стартира да се разисква в края на 2019 година и началото на 2020 година, когато бе застигнат от Коронавирус рецесията и като че ли остана на назад във времето, тъй като държавните управления в Европейски Съюз трябваше да измислят по какъв начин да запазят човешките животи и да съживят стопанските системи си от ударите на „ невидимия зложелател “, който още не е напуснал домовете ни.
„ Голямото предпочитание на Съюза е двата процеса да се свържат – т.е методът, по който възстановим стопанските системи си, да е в линията и да следва правилата на Зелената договорка. Нещата ще станат малко по-бавно, само че съм уверена че ще се случат”, счита изпълнителният шеф на WWF България.
Според нея пандемията от COVID-19 е директно обвързвана с увреждането на природата, което води до пагубни събития от този темперамент и точно Зелената договорка може попречи на бъдещото им случване. „ С навлизането в последните останали диви места и среща с типове животни, които не познаваме, противозаконната търговия с тях вади патогенни, които се трансферират в човешкия организъм “, прибавя Кавръкова.
Според координатора на „ Грийнпийс” Зелената договорка е огромна финансова опция за България, от която страната ни се нуждае, с цел да реализира огромните промени, които са изостанали през годините.
Снимка: КонтурГлобал Марица-Изток 3
„ Страната ни е изправена пред огромни провокации и за жалост през февруари 2020 година с парламентарно болшинство бе взето решение да се финансира още веднъж извънредно задлъжнялата държавна централа Топлоелектрическа централа „ Марица-Изток 2” със следното изречение в решението: „ Независимо какво ще каже Европейска комисия по този въпрос”. В момента икономическото положение на централата не е усъвършенствано, това демонстрира, че, когато се вземат сходни решения, те нямат дълготрайна перспектива”, безапелационна е Микова.
Партийни стратегии, партийни обещания, партийни илюзии
Би трябвало тематиката за опазването на околната среда да участва в изгледите за хармонично бъдеще на всяка политическа мощ, само че дали това е по този начин?
„ Не всички партии включват екологията в предизборните си стратегии, а тези които го вършат – множеството нямат задоволително доста и задълбочено създадени ограничения или изясненост какво се предлага и приема като ангажимент “, споделя Кавръкова.
Снимка: btvnovinite.bg
Според Микова пък разковничето се крие в това с какъв небосвод се пишат стратегиите: „ Екологичната рецесия е един от тези проблеми, за които, в случай че направиш нещо, има огромна възможност плодовете да бъдат обрани от някой различен, тъй като може би няма да се случат в границите на този един мандат. Опазването на околната среда би трябвало да е общ приоритет, а не да зависи от партиен цвят и принадлежност “.
Какво би трябвало да се промени в най-кратки периоди?
Според Кавръкова у нас не се отделя нужният потенциал на държавната администрация. Няма задоволително хора и поради това те нямат нито времето, нито средствата да се развиват професионално.
„ Нещата би трябвало да се трансформират в две направления. От една страна доста по-силна държавна администрация с и доста по-добре заплатени специалисти, защото заплащането сега е неприлично, а от друга – ние, като жители, би трябвало да си търсим правата постоянно”, прибавя тя.
Снимка: Facebook/bTV Новините
По думите на Микова през идващите 4 година би трябвало да се борим за енергийна промяна и енергийни жители, които с изключение на консуматори, по едно и също време да бъдат и производители на сила, както и основаване на енергийни общности, преход към устойчиви източници на сила, диверсификация на енергийната система и завършек на въглищната взаимозависимост до 2030 година
На фона на всичко това, данните от последното на „ Евробарометър” у нас демонстрират, че над 80% от българите регистрират казуса със замърсяването на околната среда и измененията в климата и го слагат с висок приоритет.
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ