Светът може би ще стане по-добър след пандемията 2020
След пандемията светът към този момент няма да е същият. Тези дни това е фразата, която най-често чуваме или четем. Да не слагаме под подозрение съществуването на света, нито бъдещата (да се надяваме - скорошна) победа на човечеството над вируса, въпреки че подобен сюжет не е категоричен. И без това живеем в нервни времена.
Невидимият вирус на Ковид-19 с всичките му досегашни разновидности внезапно сложи под въпрос изцяло забележимите " глобализационни и интеграционни достижения ", възвърне границите сред страните, освежи в паметта ни не напълно забравени хрумвания за национална идентификация, акцентира националния нарцисизъм, а в същото време сподели уязвимостта на международните стопански системи и незадоволителното равнище на науката и опазването на здравето, неспособни да реагират мигновено на сходни провокации. Стана ясно, че пандемията е заварила неподготвени и междудържавните алианси, и обособените страни.
Вирусът нападна човечеството към този момент над три месеца. И кой се загрижи за Китай, Корея или Иран? Не си припомняме нищо, с изключение на дежурно изразени съжаления и паники, както и несвоевременно декларирани цинични съмнения. Къде остана прехвалената европейска взаимност, когато в Северна Италия не успяваха към този момент да погребват умрелите?
Невидимият вирус на Ковид-19 с всичките му досегашни разновидности внезапно сложи под въпрос изцяло забележимите " глобализационни и интеграционни достижения ", възвърне границите сред страните, освежи в паметта ни не напълно забравени хрумвания за национална идентификация, акцентира националния нарцисизъм, а в същото време сподели уязвимостта на международните стопански системи и незадоволителното равнище на науката и опазването на здравето, неспособни да реагират мигновено на сходни провокации. Стана ясно, че пандемията е заварила неподготвени и междудържавните алианси, и обособените страни.
Вирусът нападна човечеството към този момент над три месеца. И кой се загрижи за Китай, Корея или Иран? Не си припомняме нищо, с изключение на дежурно изразени съжаления и паники, както и несвоевременно декларирани цинични съмнения. Къде остана прехвалената европейска взаимност, когато в Северна Италия не успяваха към този момент да погребват умрелите?
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ




