Мечтаем да живеем в свободна Венецуела
След като венецуелският опозиционен водач Леополдо Лопес е хвърлен в пандиза, брачната половинка му Лилиан Тинтори подема идеята му и става лице на демократичното придвижване в страната. Тя се е срещала с задгранични водачи, в това число някогашния американски вицепрезидент Джо Байдън и папа Франциск.
© Meridith Kohut for The New York Times Tози текст е част от специфичното издание World Review на New York Times, издадено на български от " Капитал ". Всички текстове по тематиката може да откриете тук. Още по тематиката
Мечта за независимост, превърната в призрачен сън
Може ли ЮАР да преживее патронажа и корупцията
26 дек 2017
Как да опазим изборите в цифровата епоха
Изборите са по-трудни за хакване тогава, когато има народна власт и човешки права.
15 дек 2017
Графика на деня: Дни на мрак във Венецуела
от Дневник,20 ное 2017
Опозицията във Венецуела е притежател на премията " Сахаров " за 2017 година
Ситуацията в страната се утежнява съществено във връзка с демокрацията и правата на индивида в конюнктура на растяща политическа и обществена неустойчивост, показват евродепутатите
29 окт 2017
Венецуелската съпротива стартира от Париж обиколка на европейските столици
от Дневник,4 сеп 2017 Когато моят брачен партньор, водачът на венецуелската съпротива и " пандизчия на съвестта " Леополдо Лопес ми предложи брак през 2006 година, той ми сподели, че да се омъжа за него значи да се омъжа за Венецуела. Винаги съм била внимателна по отношение на политиката, само че бях толкоз разчувствана от идеализма на Леополдо и любовта му към нашата страна, че споделих " да ".
По това време Леополдо беше кмет на региона " Чакао " в Каракас. През 2009 година, година откакто държавното управление му забрани да се кандидатира за обществени постове, той стана общностен уредник и основа партията Voluntad Popular (Обществена воля). Аз бях майка на нашите две деца и ръководех локална фондация.
Наблюдавахме бързата ерозия на венецуелската народна власт при режима на президента Николас Мадуро. Храната ставаше нищожна, а насилието растеше. Но ние бяхме уверени, че като запазим вярата си и останем мощни в нашите митинги, ще успеем да преодолеем рецесията и да живеем щастливо в свободна Венецуела.
Лилиан Тинтори е деятел за човешки права и брачна половинка на венецуелския опозиционен водач Леополдо Лопес.
Разбрахме нерушимата връзка сред човешките права и демокрацията. Автокрацията не се случва за една нощ – тя е муден преход. Режим, който нарушава правата на хората, с цел да зарежда личната си власт и лакомия, не може да се смята за законен. А без същински ангажимент към човешките права демокрацията във Венецуела ще загине.
Животът ни подобен, какъвто го познавахме, свърши на 18 февруари 2014 година, когато Леополдо влезе в пандиза и аз разбрах какво значи да бъдеш омъжена за Венецуела. Той работеше със студенти и други опозиционни водачи за образуване на мирни митинги. В отговор, режимът го назова терорист и го упрекна в подбудителство на принуждение. Вместо да избяга от страната, Леополдо се съобщи самичък. Той знаеше, че няма какво да крие, и искаше да демаскира режима като тирания.
Леополдо излежава по-голямата част от присъдата си при непоколебим режим във военния затвор " Рамо Верде ". Отказват му се персонални срещи с юристите му и цялата връзка сред нас се записва. Нашият наследник направи първите си стъпки в затворническата килия на Леополдо.
С влизането на Леополдо в пандиза на мен се падна да продължа борбата му. Първоначално никой в района не искаше да се среща с мен. Режимът явно беше убедил света, че Леополдо е радикал. Неколцина смели държавни чиновници пожелаха да се видят с мен – само че скрито, в кафенета и хотелски лобита.
Не се отхвърлих, даже когато опозиционен водач беше убит на метри от мен, на сцената по време на обществена среща на 25 ноември 2015 година Бавно светът започваше да проглежда за нашите беди. Това лято 12 страни от Организацията на американските страни (ОАД) се събраха в Лима, Перу, с цел да реагират на задълбочаващата се рецесия. В взаимна декларация блокът жигосах " срутва на демократичния ред " във Венецуела. Това е знак какъв брой надалеч сме стигнали.
Опозиционният водач Леополдо Лопес прегръща националното знаме пред поддръжници покрай дома си в Каракас, откакто е освободен от пандиза и подложен под домакински арест през юли. През август броят на политическите пандизчии във Венецуела надвишава 600 души.
Фотограф: | Juan Barreto/Agence France-Pres
Съседите ни, наподобява, най-сетне схващат, че би трябвало да подхващат дейности. Подписалите Интерамериканската демократична харта на ОАД са дали клетва да пазят човешките права и да пазят демокрацията в района. Ако не го създадат, това ще има световни последици и ще окуражи други властнически страни да затегнат хватката си.
Много неща са се трансформирали през последните три години и половина. Леополдо е под домакински арест, аз съм бременна в петия месец с третото ни дете и държавни чиновници от целия свят ни приветстват задушевно. Но Венецуела още препуска към злополука. Правителството се е прицелило в мен повече от всеки път. На 1 септември получих призовка да се явя в съда, без да бъдат посочени съответни обвинявания. На идващия ден научих, че ми е неразрешено да напущам страната. Режимът счита, че като ми вземе паспорта, ще спре борбата ми за човешки права.
Режимът на Мадуро трансформира в посмешище Всеобщата декларация за човешките права на Организация на обединените нации. Ние нямаме независимост на словото; над 600 души са хвърлени в пандиза за митинги против държавното управление. Нестихващата престъпност по улиците, съчетана с репресиите на режима, значи, че в този момент нямаме гаранции даже за правото си на живот.
Венецуела се намира също по този начин в разгара на филантропична рецесия. Изпитваме толкоз изострен дефицит на храна и медикаменти, че ни е отказано правото на здравословен метод на живот. В проучване предходната година, извършено от три венецуелски университета, три четвърти от интервюираните споделят, че са изгубили тегло поради оскъдната храна – приблизително по 9 кг всеки. Нивата на смъртност при родилките и бебетата са скочили.
Режимът на Мадуро потиска и политическите ни права. Протестите са преобладаващо мирни, само че държавните въоръжени сили изстрелват сълзотворен газ и едри сачми в тълпите отблизо разстояние. Смъртните случаи от митингите надвишават 120 от април насам.
Дори правото ни да гласуваме е застрашено. Последното крещящо нарушаване е, че президентът на процедура отстрани демократично определеното и доминирано от опозицията Национално заседание и сложи на негово място нелегитимен сурогат, чиято цел е да пренапише конституцията и който официално завладя законодателната власт през август.
След избор през юли за основаване на национално заседание, което да размени Народното събрание на страната и да има пълномощията да трансформира конституцията, разследващите служби вкарват в пандиза опозиционните водачи Леополдо Лопес и Антонио Ледесма. Лопес е освободен от пандиза единствено седмица по-рано. Човек стои пред къщата на Лопес сутринта след ареста.
Фотограф: Ronaldo Schemidt/Agence France-Presse — Getty Images
Венецуелската рецесия няма да остане в границите на нашите граници. Вътрешното разселване е на рекордно равнище и режимът отхвърля да допусне филантропична помощ в страната. Миналата година десетки хиляди венецуелци избягаха от страната. През 2016 година повече венецуелци са кандидатствали за политическо леговище в Съединени американски щати спрямо всички останали националности. За да постави завършек на тази насилствена миграция, интернационалната общественост би трябвало да упорства господин Мадуро да разреши в страната да стартира филантропична стратегия на Организация на обединените нации.
Дългосрочното решение на неволите ни е ясно – нужно е цялостно възобновяване на демокрацията ни. Това включва освобождението на всички политически пандизчии, почитание към демократично определеното Национално заседание и парламентарни избори, извършени от новоназначена и самостоятелна изборна комисия. Международната общественост може да помогне, като отхвърля всевъзможен разговор, който оставя пространство за маневриране на режима на Мадуро.
Въпреки страданията във Венецуела страстта, която най-често асоциирам с нашия народ, е вярата. Ние имаме вяра, че ще спасим нашата народна власт благодарение на интернационалната общественост. Знаем, че бъдещето ни е в нашите ръце. Отвъд това просто да жигосваме закононарушенията на сегашния режим ние се приготвяме за либерален преход. И никой няма да ни спре.
© 2017 Lilian Tintori. Distributed by The New York Times Syndicate
© Meridith Kohut for The New York Times Tози текст е част от специфичното издание World Review на New York Times, издадено на български от " Капитал ". Всички текстове по тематиката може да откриете тук. Още по тематиката
Мечта за независимост, превърната в призрачен сън
Може ли ЮАР да преживее патронажа и корупцията
26 дек 2017
Как да опазим изборите в цифровата епоха
Изборите са по-трудни за хакване тогава, когато има народна власт и човешки права.
15 дек 2017
Графика на деня: Дни на мрак във Венецуела
от Дневник,20 ное 2017
Опозицията във Венецуела е притежател на премията " Сахаров " за 2017 година
Ситуацията в страната се утежнява съществено във връзка с демокрацията и правата на индивида в конюнктура на растяща политическа и обществена неустойчивост, показват евродепутатите
29 окт 2017
Венецуелската съпротива стартира от Париж обиколка на европейските столици
от Дневник,4 сеп 2017 Когато моят брачен партньор, водачът на венецуелската съпротива и " пандизчия на съвестта " Леополдо Лопес ми предложи брак през 2006 година, той ми сподели, че да се омъжа за него значи да се омъжа за Венецуела. Винаги съм била внимателна по отношение на политиката, само че бях толкоз разчувствана от идеализма на Леополдо и любовта му към нашата страна, че споделих " да ".
По това време Леополдо беше кмет на региона " Чакао " в Каракас. През 2009 година, година откакто държавното управление му забрани да се кандидатира за обществени постове, той стана общностен уредник и основа партията Voluntad Popular (Обществена воля). Аз бях майка на нашите две деца и ръководех локална фондация.
Наблюдавахме бързата ерозия на венецуелската народна власт при режима на президента Николас Мадуро. Храната ставаше нищожна, а насилието растеше. Но ние бяхме уверени, че като запазим вярата си и останем мощни в нашите митинги, ще успеем да преодолеем рецесията и да живеем щастливо в свободна Венецуела.
Лилиан Тинтори е деятел за човешки права и брачна половинка на венецуелския опозиционен водач Леополдо Лопес.
Разбрахме нерушимата връзка сред човешките права и демокрацията. Автокрацията не се случва за една нощ – тя е муден преход. Режим, който нарушава правата на хората, с цел да зарежда личната си власт и лакомия, не може да се смята за законен. А без същински ангажимент към човешките права демокрацията във Венецуела ще загине.
Животът ни подобен, какъвто го познавахме, свърши на 18 февруари 2014 година, когато Леополдо влезе в пандиза и аз разбрах какво значи да бъдеш омъжена за Венецуела. Той работеше със студенти и други опозиционни водачи за образуване на мирни митинги. В отговор, режимът го назова терорист и го упрекна в подбудителство на принуждение. Вместо да избяга от страната, Леополдо се съобщи самичък. Той знаеше, че няма какво да крие, и искаше да демаскира режима като тирания.
Леополдо излежава по-голямата част от присъдата си при непоколебим режим във военния затвор " Рамо Верде ". Отказват му се персонални срещи с юристите му и цялата връзка сред нас се записва. Нашият наследник направи първите си стъпки в затворническата килия на Леополдо.
С влизането на Леополдо в пандиза на мен се падна да продължа борбата му. Първоначално никой в района не искаше да се среща с мен. Режимът явно беше убедил света, че Леополдо е радикал. Неколцина смели държавни чиновници пожелаха да се видят с мен – само че скрито, в кафенета и хотелски лобита.
Не се отхвърлих, даже когато опозиционен водач беше убит на метри от мен, на сцената по време на обществена среща на 25 ноември 2015 година Бавно светът започваше да проглежда за нашите беди. Това лято 12 страни от Организацията на американските страни (ОАД) се събраха в Лима, Перу, с цел да реагират на задълбочаващата се рецесия. В взаимна декларация блокът жигосах " срутва на демократичния ред " във Венецуела. Това е знак какъв брой надалеч сме стигнали.
Опозиционният водач Леополдо Лопес прегръща националното знаме пред поддръжници покрай дома си в Каракас, откакто е освободен от пандиза и подложен под домакински арест през юли. През август броят на политическите пандизчии във Венецуела надвишава 600 души.
Фотограф: | Juan Barreto/Agence France-Pres
Съседите ни, наподобява, най-сетне схващат, че би трябвало да подхващат дейности. Подписалите Интерамериканската демократична харта на ОАД са дали клетва да пазят човешките права и да пазят демокрацията в района. Ако не го създадат, това ще има световни последици и ще окуражи други властнически страни да затегнат хватката си.
Много неща са се трансформирали през последните три години и половина. Леополдо е под домакински арест, аз съм бременна в петия месец с третото ни дете и държавни чиновници от целия свят ни приветстват задушевно. Но Венецуела още препуска към злополука. Правителството се е прицелило в мен повече от всеки път. На 1 септември получих призовка да се явя в съда, без да бъдат посочени съответни обвинявания. На идващия ден научих, че ми е неразрешено да напущам страната. Режимът счита, че като ми вземе паспорта, ще спре борбата ми за човешки права.
Режимът на Мадуро трансформира в посмешище Всеобщата декларация за човешките права на Организация на обединените нации. Ние нямаме независимост на словото; над 600 души са хвърлени в пандиза за митинги против държавното управление. Нестихващата престъпност по улиците, съчетана с репресиите на режима, значи, че в този момент нямаме гаранции даже за правото си на живот.
Венецуела се намира също по този начин в разгара на филантропична рецесия. Изпитваме толкоз изострен дефицит на храна и медикаменти, че ни е отказано правото на здравословен метод на живот. В проучване предходната година, извършено от три венецуелски университета, три четвърти от интервюираните споделят, че са изгубили тегло поради оскъдната храна – приблизително по 9 кг всеки. Нивата на смъртност при родилките и бебетата са скочили.
Режимът на Мадуро потиска и политическите ни права. Протестите са преобладаващо мирни, само че държавните въоръжени сили изстрелват сълзотворен газ и едри сачми в тълпите отблизо разстояние. Смъртните случаи от митингите надвишават 120 от април насам.
Дори правото ни да гласуваме е застрашено. Последното крещящо нарушаване е, че президентът на процедура отстрани демократично определеното и доминирано от опозицията Национално заседание и сложи на негово място нелегитимен сурогат, чиято цел е да пренапише конституцията и който официално завладя законодателната власт през август.
След избор през юли за основаване на национално заседание, което да размени Народното събрание на страната и да има пълномощията да трансформира конституцията, разследващите служби вкарват в пандиза опозиционните водачи Леополдо Лопес и Антонио Ледесма. Лопес е освободен от пандиза единствено седмица по-рано. Човек стои пред къщата на Лопес сутринта след ареста.
Фотограф: Ronaldo Schemidt/Agence France-Presse — Getty Images
Венецуелската рецесия няма да остане в границите на нашите граници. Вътрешното разселване е на рекордно равнище и режимът отхвърля да допусне филантропична помощ в страната. Миналата година десетки хиляди венецуелци избягаха от страната. През 2016 година повече венецуелци са кандидатствали за политическо леговище в Съединени американски щати спрямо всички останали националности. За да постави завършек на тази насилствена миграция, интернационалната общественост би трябвало да упорства господин Мадуро да разреши в страната да стартира филантропична стратегия на Организация на обединените нации.
Дългосрочното решение на неволите ни е ясно – нужно е цялостно възобновяване на демокрацията ни. Това включва освобождението на всички политически пандизчии, почитание към демократично определеното Национално заседание и парламентарни избори, извършени от новоназначена и самостоятелна изборна комисия. Международната общественост може да помогне, като отхвърля всевъзможен разговор, който оставя пространство за маневриране на режима на Мадуро.
Въпреки страданията във Венецуела страстта, която най-често асоциирам с нашия народ, е вярата. Ние имаме вяра, че ще спасим нашата народна власт благодарение на интернационалната общественост. Знаем, че бъдещето ни е в нашите ръце. Отвъд това просто да жигосваме закононарушенията на сегашния режим ние се приготвяме за либерален преход. И никой няма да ни спре.
© 2017 Lilian Tintori. Distributed by The New York Times Syndicate
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ