Бяха ли вързани ръцете на Байдън за Афганистан от споразумението на Тръмп с талибаните в Доха?
След като тогавашният президент на Съединени американски щати Доналд Тръмп подписа спокойно съглашение с талибаните през февруари 2020 година, той оптимистично разгласи: " мислим, че най-после ще реализираме триумф ". Неговият държавен секретар Майк Помпейо пък твърдеше, че администрацията " улавя най-хубавата опция за мир в границите на едно потомство ".
Осемнайсет месеца по-късно, сегашният президент на Съединени американски щати Джо Байдън показва съглашението, подписано в катарската столица Доха, в опит да отклони виновността за завладяването на Афганистан от талибаните със светкавична атака. Той споделя, че договорката го е задължила да изтегли американските войски, което приготви сцената за хаоса , който обгръща страната.
На този стадий Байдън обаче може да стигне единствено до такава степен да насочва обвиняването, че съглашението го е лимитирало. То обаче съдържа уговорка избавителна уговорка: Съединени американски щати можеше да се отдръпват от съглашението при неуспех на афганистанските мирни договаряния. А те се провалиха, само че Байдън избра да се придържа към договорката, макар че отсрочи цялостното евакуиране от май за септември.
Изпълняващият длъжността министър на защитата на Съединени американски щати през последните месеци от ръководството на Тръмп Крис Милър отхвърли ядосано концепцията, че ръцете на Байдън са били вързани от съглашението.
" Ако е считал, че договорката е неприятна, той можеше да я предоговори. Имаше обилие от благоприятни условия да го направи, в случай че искаше ", сподели в изявление Милър, който е бил почитан представител на Пентагона за битката с тероризма по времето, по което беше подписано съглашението в Доха.
Предоговарянето обаче щеше да е мъчно. Байдън нямаше да разполага с кой знае какъв брой лостове за въздействие. Той, също като Тръмп, искаше американските въоръжени сили да изоставен Афганистан. Оттеглянето от съглашението можеше да го принуди да изпрати назад в тази страна с хиляди хора по-голям боен контингент .
Байдън излезе с този мотив предишния понеделник, като сподели в телевизионно послание от Белия дом, че няма да се ангажира с изпращането на още американски бойци да се бият за бъдещето на Афганистан, като също по този начин напомни за договорката на Тръмп, навеждайки на мисълта, че пътят за изтеглянето е бил съдбоносен от неговия предходник на поста.
" Изборът, който трябваше да направя, като ваш президент, беше или да извърша това съглашение, или да бъда подготвен да се върна в борбата против талибаните в разгара на пролетните боеве ", съобщи той.
Превземането на Афганистан от талибаните, надалеч по-бързо, в сравнение с предвиждаха чиновниците на администрациите и на двамата американски президенти, повдигна въпроси даже от страна на някои държавни чиновници от ерата на Тръмп за това дали периодите и изискванията на договорката, както и решенията, които последваха след нея, са създали задоволително, с цел да защитят Афганистан след изтеглянето на американските военни.
Процесът на договаряне на историческата договорка от самото начало бе комплицирано дипломатическо изпитание, изискващо известна степен на доверие в талибаните като евентуален кротичък сътрудник. Тя бе подписана макар скептицизма от страна на изтощените от войната афганистанци, които се опасяваха да не изгубят контрола над страната си при едно съглашение за делба на властта.
" Споразумението от Доха беше доста едва и Съединени американски щати трябваше да са издействали повече отстъпки от талибаните ", сподели Лиза Къртис - специалист по въпросите на Афганистан, която при времето на Тръмп бе старши шеф по въпросите на Южна и Централна Азия в Съвета по национална сигурност на Съединени американски щати.
Тя назова " самозалъгване " схващането, че талибаните може да проявят интерес към постигането на дълготраен мир. Последвалото съглашение, съобщи Къртис, бе прекалено много в интерес на талибаните, способства за подкопаването на позицията на афганистанския президент Ашраф Гани, който избяга от Афганистан в деня, когато ислямистките бунтовници влязоха в Кабул, и улесни освобождението на 5000 пандизчии, без да има пропорционална отстъпка от страна на талибаните.
" (Талибаните) желаеха силите на Съединени американски щати да си тръгнат от страната, а те да я завладяват с военна мощ , и смятаха, че са способни на това ", сподели Къртис. " Това просто беше кристално ясно. "
Споразумението предвиждаше Съединени американски щати да понижат числеността на контингента си до 8600 от 13 000 военни за интервал от 3 до 4 месеца, а оставащите американски войски да се изтеглят до 14 месеца, или до 1 май.
То включваше задължения като този, че се чака от талибаните да противодействат на тероризма, както и някои характерни отговорности като това да се отрекат от Ал Кайда и да предотвратят потреблението на територията на Афганистан от тази или други групировки за образуване на набези против Съединени американски щати или техните съдружници. Въпреки че съглашението задължи талибаните да спрат всички офанзиви против Съединените щати и съдружните сили, нещо значимо, то не съдържаше експлицитна уговорка талибаните да изгонят Ал Каида или да прекратят офанзивите против афганистанските военни или пък офанзивите за завладяване на градове и други обитаеми региони в Афганистан.
Сделката обезпечи забележителна легитимност на талибаните , чиито водачи се срещнаха с Майк Помпейо - първата по рода си среща с държавен секретар на Съединени американски щати. Обсъдено бе и това те да посетят Съединените щати и да се срещнат със самия президент.
Тръмп обаче говореше внимателно за вероятностите за триумф на съглашението и заплаши с военна огнева мощност, в случай че " се случат неприятни неща " . Помпейо сподели в сходен дух, че Съединени американски щати са " реалистично настроени " и " сдържани ", решени да избегнат безкрайни войни.
Представители на американското държавно управление дадоха да се разбере по това време, че договорката е обвързана с условия и че възможният неуспех на вътрешноафганистанските мирни договаряния за реализиране на контрактувано съглашение би анулирал задължението за евакуиране.
Един ден преди да бъде подписана договорката в Доха, почитан помощник на американския основен договарящ Залмай Халилзад сподели, че договорката не е необратима и " не задължава Съединените щати да изтеглят (своите) войски, в случай че страните в афганистанския (конфликт) не могат да реализират съглашение или в случай че талибаните проявят непочтеност в хода на тези договаряния ".
Предвидено бе тези договаряния да стартират до един месец след сключването на договорката сред Съединени американски щати и талибаните, само че те бяха забавени на фона на разногласията сред талибаните и афганистанското държавно управление по въпроса за освобождението на пандизчии. След голям брой обрати договарянията не реализираха никакъв резултат досега, когато Байдън разгласи през април решението си за евакуиране. Резултат няма и до през днешния ден .
Милър сподели, че това е бил " верният метод " и е било належащо, с цел да бъде заставен Гани да взе участие в договаряния. Споразумението в Доха постоянно беше считано за " първия стадий " от процеса, като идната фаза трябваше да е Съединени американски щати да употребяват въздействието си върху Гани, с цел да накарат да договаря с талибаните за делба на властта, изясни той.
" Очевидно (Гани) не беше удивен от това, само че щеше да го направи или да бъде отхвърлен . Ние щяхме да окажем сериозен напън върху него, с цел да го накараме да подписа договорка с талибаните ", сподели Милър.
Поглеждайки обаче обратно, съобщи Къртис, Съединените щати не трябваше да се включват в договарянията в Доха, " в случай че не бяхме готови да представляваме ползите на афганистанското държавно управление. Това бяха нечестни договаряния, тъй като никой не го беше грижа за ползите на афганистанското държавно управление. "
Осемнайсет месеца по-късно, сегашният президент на Съединени американски щати Джо Байдън показва съглашението, подписано в катарската столица Доха, в опит да отклони виновността за завладяването на Афганистан от талибаните със светкавична атака. Той споделя, че договорката го е задължила да изтегли американските войски, което приготви сцената за хаоса , който обгръща страната.
На този стадий Байдън обаче може да стигне единствено до такава степен да насочва обвиняването, че съглашението го е лимитирало. То обаче съдържа уговорка избавителна уговорка: Съединени американски щати можеше да се отдръпват от съглашението при неуспех на афганистанските мирни договаряния. А те се провалиха, само че Байдън избра да се придържа към договорката, макар че отсрочи цялостното евакуиране от май за септември.
Изпълняващият длъжността министър на защитата на Съединени американски щати през последните месеци от ръководството на Тръмп Крис Милър отхвърли ядосано концепцията, че ръцете на Байдън са били вързани от съглашението.
" Ако е считал, че договорката е неприятна, той можеше да я предоговори. Имаше обилие от благоприятни условия да го направи, в случай че искаше ", сподели в изявление Милър, който е бил почитан представител на Пентагона за битката с тероризма по времето, по което беше подписано съглашението в Доха.
Предоговарянето обаче щеше да е мъчно. Байдън нямаше да разполага с кой знае какъв брой лостове за въздействие. Той, също като Тръмп, искаше американските въоръжени сили да изоставен Афганистан. Оттеглянето от съглашението можеше да го принуди да изпрати назад в тази страна с хиляди хора по-голям боен контингент .
Байдън излезе с този мотив предишния понеделник, като сподели в телевизионно послание от Белия дом, че няма да се ангажира с изпращането на още американски бойци да се бият за бъдещето на Афганистан, като също по този начин напомни за договорката на Тръмп, навеждайки на мисълта, че пътят за изтеглянето е бил съдбоносен от неговия предходник на поста.
" Изборът, който трябваше да направя, като ваш президент, беше или да извърша това съглашение, или да бъда подготвен да се върна в борбата против талибаните в разгара на пролетните боеве ", съобщи той.
Превземането на Афганистан от талибаните, надалеч по-бързо, в сравнение с предвиждаха чиновниците на администрациите и на двамата американски президенти, повдигна въпроси даже от страна на някои държавни чиновници от ерата на Тръмп за това дали периодите и изискванията на договорката, както и решенията, които последваха след нея, са създали задоволително, с цел да защитят Афганистан след изтеглянето на американските военни.
Процесът на договаряне на историческата договорка от самото начало бе комплицирано дипломатическо изпитание, изискващо известна степен на доверие в талибаните като евентуален кротичък сътрудник. Тя бе подписана макар скептицизма от страна на изтощените от войната афганистанци, които се опасяваха да не изгубят контрола над страната си при едно съглашение за делба на властта.
" Споразумението от Доха беше доста едва и Съединени американски щати трябваше да са издействали повече отстъпки от талибаните ", сподели Лиза Къртис - специалист по въпросите на Афганистан, която при времето на Тръмп бе старши шеф по въпросите на Южна и Централна Азия в Съвета по национална сигурност на Съединени американски щати.
Тя назова " самозалъгване " схващането, че талибаните може да проявят интерес към постигането на дълготраен мир. Последвалото съглашение, съобщи Къртис, бе прекалено много в интерес на талибаните, способства за подкопаването на позицията на афганистанския президент Ашраф Гани, който избяга от Афганистан в деня, когато ислямистките бунтовници влязоха в Кабул, и улесни освобождението на 5000 пандизчии, без да има пропорционална отстъпка от страна на талибаните.
" (Талибаните) желаеха силите на Съединени американски щати да си тръгнат от страната, а те да я завладяват с военна мощ , и смятаха, че са способни на това ", сподели Къртис. " Това просто беше кристално ясно. "
Споразумението предвиждаше Съединени американски щати да понижат числеността на контингента си до 8600 от 13 000 военни за интервал от 3 до 4 месеца, а оставащите американски войски да се изтеглят до 14 месеца, или до 1 май.
То включваше задължения като този, че се чака от талибаните да противодействат на тероризма, както и някои характерни отговорности като това да се отрекат от Ал Кайда и да предотвратят потреблението на територията на Афганистан от тази или други групировки за образуване на набези против Съединени американски щати или техните съдружници. Въпреки че съглашението задължи талибаните да спрат всички офанзиви против Съединените щати и съдружните сили, нещо значимо, то не съдържаше експлицитна уговорка талибаните да изгонят Ал Каида или да прекратят офанзивите против афганистанските военни или пък офанзивите за завладяване на градове и други обитаеми региони в Афганистан.
Сделката обезпечи забележителна легитимност на талибаните , чиито водачи се срещнаха с Майк Помпейо - първата по рода си среща с държавен секретар на Съединени американски щати. Обсъдено бе и това те да посетят Съединените щати и да се срещнат със самия президент.
Тръмп обаче говореше внимателно за вероятностите за триумф на съглашението и заплаши с военна огнева мощност, в случай че " се случат неприятни неща " . Помпейо сподели в сходен дух, че Съединени американски щати са " реалистично настроени " и " сдържани ", решени да избегнат безкрайни войни.
Представители на американското държавно управление дадоха да се разбере по това време, че договорката е обвързана с условия и че възможният неуспех на вътрешноафганистанските мирни договаряния за реализиране на контрактувано съглашение би анулирал задължението за евакуиране.
Един ден преди да бъде подписана договорката в Доха, почитан помощник на американския основен договарящ Залмай Халилзад сподели, че договорката не е необратима и " не задължава Съединените щати да изтеглят (своите) войски, в случай че страните в афганистанския (конфликт) не могат да реализират съглашение или в случай че талибаните проявят непочтеност в хода на тези договаряния ".
Предвидено бе тези договаряния да стартират до един месец след сключването на договорката сред Съединени американски щати и талибаните, само че те бяха забавени на фона на разногласията сред талибаните и афганистанското държавно управление по въпроса за освобождението на пандизчии. След голям брой обрати договарянията не реализираха никакъв резултат досега, когато Байдън разгласи през април решението си за евакуиране. Резултат няма и до през днешния ден .
Милър сподели, че това е бил " верният метод " и е било належащо, с цел да бъде заставен Гани да взе участие в договаряния. Споразумението в Доха постоянно беше считано за " първия стадий " от процеса, като идната фаза трябваше да е Съединени американски щати да употребяват въздействието си върху Гани, с цел да накарат да договаря с талибаните за делба на властта, изясни той.
" Очевидно (Гани) не беше удивен от това, само че щеше да го направи или да бъде отхвърлен . Ние щяхме да окажем сериозен напън върху него, с цел да го накараме да подписа договорка с талибаните ", сподели Милър.
Поглеждайки обаче обратно, съобщи Къртис, Съединените щати не трябваше да се включват в договарянията в Доха, " в случай че не бяхме готови да представляваме ползите на афганистанското държавно управление. Това бяха нечестни договаряния, тъй като никой не го беше грижа за ползите на афганистанското държавно управление. "
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ