След като Първата Световна война завърша с много закани от

След като Първата Световна война завърша с доста закани от страна на губещите сили, военната промишленост е имала доста малко време за основаването на идната партида оръжия, с които популацията на света да се редуцира фрапантно. Хитлер е знаел, че немското оръжие ще е ключът за победа, а и ядосаните немски жители ще имат голямо предпочитание да санкционират страните, подиграли се с тях през ПСВ. В резултат на това през юли 1936-а година, пристанището в Хамбург е готово да стартира създаването на новия немски флот и негово величество Ото декор Бисмарк. Стандартите на корабоплаването ще бъдат изменени вечно. Легендата споделя, че немската военна промишленост била толкоз напреднала, че съмнения тръгнали даже в посока връзка с извънземни, само че това е история от други исторически архиви.

През февруари 1939-а година, немските инженери ще показват два от най-големите кораби, създавани в миналото в Германия и два от най-големите въобще в Европа. Основната задача на Бисмарк е единствено една: да не разреши на американските кораби с хранителни запаси да стигнат до Англия. Имайки поради големите размери, огневата мощност и обстоятелството, че това е плаваща цитадела, подготвена да превземе Англия, базирайки се единствено на далекобойните си артилерии, корабите не би трябвало да бъдат някакъв необикновен проблем.

Въоръжението въобще не е за подценяване. Присъстват 8 38-сантиметрови оръдия, сложени в 4 огромни кули. Всяко оръдие може да изстрелва по 816-килограмови бронебойни далекобойни снаряди. С други думи, задоволителен е един добър математик и Бисмарк се трансформира в злокобна опасност за всеки противников кораб.

Снимка: By Bundesarchiv, Bild 193-04-1-26 / CC-BY-SA 3.0, CC BY-SA 3.0 de, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=5438172

На 18 май 1941-а година, корабът плава с компания, тежкия круизер Принц Еуген. Срещата с HMS Prince of Wales и HMS Hood не приключва изключително добре. Размяната на снаряди зачертава Hood от листата на активините военно морските кораби на Англия. Според изчисленията, преди атомната бомба, това е най-зловещият гърмеж, регистриран в миналото. Датските крайбрежия съумяват да чуят детонацията. Повече от 1418 мъже потъват с отломките.

Уелският принц получил също тежки удари, само че пък се сражавал героичен, нанасяйки забележителни провали на Бисмарк. Ударени са част от горивните ресурси, има обилни вреди по моторите. Капитан Ърнст Линдеман към този момент подозирал какво следва – кралската флота ще събере повече кораби, с цел да преследва и потопи съперника в тежка категория. За малко време, 6 линейни кораба, 6 линейни крайцера, 3 самолетоносача, 13 крайцера и 21 разрушителя демонстрират интерес за среща с Бисмарк.

Недостатъкът за по-голямата част от флота е, че е от Първата Световна война и мъчно може да настигне съперника. Надпреварата сигурно можеше да приключи по различен метод, в случай че не са тежките рани Ото. Немските моряци били предадени от течовете на масло, които разрешавали на всички по-бързо кораби да се ориентират в вярната посока. Опитите на капитан Ърнст да маневрира способстват за повече вреди, в сравнение с бихте очаквали. Бисмарк към този момент се движи с 16 възела. След осъществени ремонтни действия, корабът траял придвижване с цялостна скорост, само че времето с ниска скорост разрешило на съперника да го догони. Самолетоносачът Ark Royal и бойният крайцер Renown трябвало да пресрещнат Бисмарк от Гибралтар.

Информацията от декодираните известия гласи, че врагът е тръгнал към Брест за поправки. Френската опозиция удостоверила, че военновъздушните сили на Луфтвафе се струпвали в града, с цел да създадат чадър на потърпевшия кораб. Всичко това се случва на 26-и май. В 9 часа вечерта, както традицията повелява, 26 самолета Fairey Swordfish се впускат в борба и атакуват лек крайцер HMS Sheffield. Четете вярно, англичаните обичат да атакуват своите, очевидно по този начин поддържат форма. Добрата вест е, че пуснатите торпедота имат дефектни детонатори и това разрешава ремонта им, преди да бъде открит Бисмарк.

Снимка: By Bundesarchiv, Bild 146-1984-055-14 / Lagemann / CC-BY-SA 3.0, CC BY-SA 3.0 de, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=5419340

Втората офанзива за първи път съумява да бъде вярна. Самолетите се спускат ниско по водната повърхнина, с цел да избегнат вражеския огън и едно торпедо съумява да извади от строя кормилната уредба. Бисмарк няма различен избор, с изключение на да се върти в кръг. И откакто е обездвижен, екипажът му би трябвало да се бори с торпеда и огъня на полски крайцери.
20 минути след среднощ, немският капитан оповестява във Франция:

Съпротивата явно е била жестока, тъй като на идващия ден, кралската флота се надявала, че Бисмарк няма да има боеприпаси. Започва пукотевица сред HMS Rodney, HMS King George V. Бисмарк също не се отхвърля и отвръща на огъня, само че заради неналичието на всевъзможни защитни маневри и опити да се прихване съперника, огънят остава извънредно неефикасен.

Стрелбата стартира в 9 без 10 и оръдията на немското страшилище излизат отвън строй в 9 и 31 сутринта. Проблемът е, че огромният транспортен съд отказвал да потъне. King George V стрелял с всичките си 10 оръдия на разстояние от няколко километра, тежките крайцери Norfolk и Dorsetshire също се присъединили във веселбата, само че дебелата ризница не разрешавала на кораба да потъне. До 10 часа, всички тежки снаряди били изхабени. Те дефинитивно повалят бойния транспортен съд. От близо 2200 офицера на борда, оцеляват единствено 116.

Нито един кораб на съдружниците не би могъл да се оправи независимо с немското оръжие. Съдбата на другият транспортен съд „ Алфред декор Тирпиц “ също не е по-различна. С съвсем същите внушителни размери и с 2000 тона по-тежък от Бисмарк, корабът е изпратен да посреща конвоите на Съединени американски щати, ориентирани към Русия. Внушителните размери не го вършат изключително незабележим, само че оставен на котва, с инсталирани спомагателни ПВО-та и мрежи против торпеда, бойният транспортен съд можел да тормози всеки противников капитан. Тирпиц единствено един път атакува дребна военна база в Шпицберген, където показва качеството на тежките си оръдия. През останалото време стои на котва и е подготвен да обстреля всеки преминаващ.

Снимка: Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=1219401

Статистиката демонстрира, че толкоз огромни бойни планове имат един главен проблем – стават цел за всички. На 22-и септември, чудовището е посетено от подводници – джуджета, които слагат мини и след детонацията костват съществени главоболия на механиците. Ремонтът лишава няколко месеца и на 2 април, 1944-а година, екипажът се приготвя за отплаване. На идващият ден прелитат английски бомбардировачи и съумяват да поразят задачата с цели 15 бомби.

Отново стартират поправки. Времето съумява да защищити кораба през идващите месеци и бомбардировките са анулирани.Едва на 15-и септември, група Ланкастър бомбардировачи, натоварени с бомби „ Tallboy “ изхвърчат от бази в Русия. В идващите три месеца ще се опитат да потопят кораба. На 12 ноември повече от 29 бомби са изсипани и единствено две съумяват да ударят задачата. Тирпитз е потънал, повече от 1000 индивида умират. Останките от кораба са събирани от 1948-а до 1957-а година.