2022: ГЕРБ все повече ще се превръща в секта
След като оставихме проклетата 2021 година в канализацията на историята, мисля си, че целият народ въздъхна от облекчение. Дори и почитателите на ГЕРБ и на Бойко Борисов, тъй като миналите 12 месеца за тях бяха като водна пързалка, която ги води в бездната на цялостната давност.
Вероятно поради това за първи път видях доста хора, които нормално стоят надалеч от политиката, да чакат речта на президента Румен Радев. След такова влакче на ужасите мнозина чакаха няколко окуражителни думи, някакво съществено политическо резюме, което да смъкна напрежението и да покаже, че всички кавги, драми, парламентарни дуели, избори, борби и интриги въпреки всичко са довели България до някакъв по-нормален ръкав на времето.
Смятам, че Радев добре осъзнаваше това. Той можеше да трансформира речта си в тъмно проклинание за миналото време, в трагично есе за мрака от който излизаме, само че подходи напълно друго. Опита се да очертае някакво друго бъдеще, да даде капка оптимизъм на един народ, който влезе в клопката на безкрайните избори с тихата вяра за нещо друго, за някаква светлинка в края на тунела, която да подскаже, че цялото това време не е било преливане от пусто в празно, а е имало политически, публичен и честен смисъл. Да, всяка тирада на Румен Радев в последните години се трансформира в мотив за скандал.
Винаги съм имал възприятието, че груповата членска маса на ГЕРБ минути преди настъпването на новата година изтрезнява, зарязва скъпите уискита и мезета и стартира да сумти пред тв приемника като види президента. Тази година отново имаше такива реакции, даже видях, че музата на Недялко Недялков също се е събудила и е написала психеделично стихотворение с доста многоточия, отдадено на мрънкането, че Румен Радев разделял нацията, която желала да се наслаждения на баницата в празничната нощ. Къде видя това разделяне поетът ще остане една от литературните мистерии на вселената. Но това очакване за резюме, това предпочитание някой да уточни светлинката в мрака в действителност ясно демонстрира какво е положението на нацията. Три парламентарни избори, президентски избор в два тура това беше мрачният пейзаж на 2021 година и като прибавим коронавирус рецесията всичко замязя на произведение на Стивън Кинг, което обаче не желае да свършва и се точи постепенно и тъмно към кошмарната безкрайност. Вероятно поради това са основани празниците. Те би трябвало да бележат някакви прочувствени и морални граници в нашата психика, с цел да ни заредят с чувството, че времето не е замръзнало на едно място, а светът се развива.
Може би тъкмо поради това си изискуем опит за взор към това, което ни следва. Защото 2021 година беше като кехлибар, в който политиката стоеше като замръзнало насекомо, само че в този момент към този момент имаме ново държавно управление и хората чакат съответни резултати и някакво оживление в заблатената социална среда. И след 12-годишната будна кома на ГЕРБ, в действителност, ни чакат забавни събития и времена.
Още преди да бъде основано живописното държавно управление на България, доста анализатори с неприкрито зложелателство говореха за това, че този съюз ще бъде подложен на огромни тествания и проби. И даже и да се абстрахираме от иронията, в това отношение те се прави. Тази година страната за първи път ще приема бюджета си през януари. Това ще бъде тежка политическа борба, тъй като ГЕРБ са като притихнала змия, която ще се опита да унищожи всяка естествена и смислена концепция.
Не знам дали ще съумеят, само че знам, че хората ще чакат да видят бюджет с друга философия - не просто дежурното разпределяне на пари в спешни времена, а залагането на съответни промени, с които страната да се отлепи от мрачното безвремие на ГЕРБ. Четирите партии в ръководството излязоха с доста съответна стратегия за дейности и те не би трябвало да имат подозрения, че цялата политологична клиентела на Бойко Борисов ще съска, плюе, разнищва и интригантства за това какво е изпълнено и какво не. А цената на тока и мораториумът върху нея сигурно ще се трансфорат в съществена цел за пукотевица, без значение, че точно ГЕРБ бяха първите, които го предложиха. Защото това ще е другата съществена нишка на тази година - партията на Борисов напълно няма да бъде градивна съпротива, както се кле при започване на Народното събрание.
ГЕРБ от дълго време са навлезли в някакъв сектански ступор и към момента не желаят да признаят и отхвърлят да видят, че хората не ги желаят на власт. С други думи, бюджетът ще е първото огромно тестване на новата коалиция и на нейната дарба да чува хората и да им даде нужната глътка въздух в мрачното време.
Още в края на предходната кошмарна година обаче се видя кой ще е главният проблем, пред който ще се изправи ръководещото болшинство - Иван Гешев и методът по който той е трансформирал прокуратурата в инструмент за политическото си оцеляване. Всички пиар кавги и пиратки като викането на Бойко Рашков като очевидец ясно показват това. Всъщност точно борбата за смяната на прокуратурата е една от най-силните заварки на новото болшинство, тъй като в ръководството влязоха партии, които ясно са декларирали, че Гешев няма никакви учредения да бъде повече основен прокурор на страната.
В края на предходната година из обществените мрежи доста възторг провокира новата правосъдна министърка Надежда Йорданова, която в прав текст изиска оставката на Гешев, и то сега в който той й поднясаше цветя, само че огромната смяна няма да мине единствено с медийни бомби. Тепърва следва огромен парламентарен труд за реформирането на държавното обвиняване, тъй като всички към този момент осъзнаха, че борбата не е с личността на прокурора, с целия модел на обвиняването.
Именно това ще е най-голямото тестване на идната година, тъй като това ще бъде изтощителна позиционна война, и то с човек, който се е запънал страховито и има ресурсите непрекъснато да пуска медийни бомби. Това ще е смяната, която всички българи, които през 2020 година излязоха по площадите, чакат, тъй като тогава те желаеха освен оставката на Борисов и прогонването на Иван Гешев. Смъртоносната въртележка от избори бързо заличи опитите за естетическо опълчване на партии като Демократична България против Българска социалистическа партия и през 2022 година ще би трябвало да забележим тази промяна осъществена. Именно по нея ще бъде оценена обединението.
И другото огромно тестване, което към този момент се кълби на хоризонта, е повишението на геополитическото напрежение към Украйна и опитите България да бъде превърната в самобитен плацдарм. Вече се видя на процедура, че в държавното управление има разнообразни отзиви. Военният министър Стефан Янев разгласи, че самото дислоциране на нови войски у нас ще бъде фактор за повишане на напрежението, само че единствено преди няколко дни Кирил Петков разгласи, че Янев няма право на лично мнение по тематиката.
Очевидно е, че външнополитическият напън е трагичен, само че това е тематика, която сигурно ще повлияе на политическите настроения у нас. Защото този път в Народното събрание имаме блестящо изразена антисистемна партия като " Възраждане ", която ще се закача навръх такива прочувствени тематики като наличието на непознати войски у нас, зелените документи и всичко, което носи публичен и политически заряд. Всички тези проблеми към този момент ги виждаме като очертания и в случай че дотук държавното управление можеше да си разреши лукса да привиква към новата обстановка, то още от първите работни дни на новата година от него към този момент ще изискват съответни дейности, заявки и решения. И дано да не забравяме огромната рецесия, в която се случват всички тези неща -вирусът на никое място не си е тръгнал, а българската здравна система към момента се дави в своите проблеми и нерешени с години компликации. Това ще е другият огромен тест за новата власт - дали ще успее да реагира по-адекватно, дали ще откри метод да увеличи равнището на имунизация, дали ще успее да направи по този начин, че да няма заболели, които да чакат на стълбите пред лечебните заведения, без да получат внимание и грижи.
Всичко това ще се стовари на гърба на кабинета незабавно. Корупционното безвремие на ГЕРБ завърши и всички проблеми се завърнаха със страшна мощ. Въпреки това обаче аз считам, че обединението ще се окаже доста по-трайна, в сравнение с предсказват анализаторите.И повода не е единствено в страха от избори
Това пояснение е явно, елементарно и надлежно не разказва нещата до дъно. Всички партии в ръководството имат свръхзадачата да изчистят политическото пространство от болестта ГЕРБ, да върнат смисъла на институциите и да възкресят демокрацията, тъй като единствено по този начин могат да подсигуряват в действителност почтена конкуренция и невъзможността Борисов да се върне на бял кон. Във всичките си разбори придворната политология на ГЕРБ не съумя да види тъкмо това - че партиите най-сетне се схванаха, тъй като схванаха, че поотделно не могат да изрежат този израстък.
И в случай че изрязването стартира качествено, ръководството ще получи нов заем на доверие, задоволително дълъг за всички набелязани промени. Казвам ви почтено - аз съм българин и скептицизмът е моята естествена среда на живот. Но за първи път от доста време насам си разрешавам да виждам малко по-оптимистично на обстановката у нас. Все още страхливо. Неуверено. На като начало не е малко.
Автор: Алексанъдр Симов/в. Галерия
Вероятно поради това за първи път видях доста хора, които нормално стоят надалеч от политиката, да чакат речта на президента Румен Радев. След такова влакче на ужасите мнозина чакаха няколко окуражителни думи, някакво съществено политическо резюме, което да смъкна напрежението и да покаже, че всички кавги, драми, парламентарни дуели, избори, борби и интриги въпреки всичко са довели България до някакъв по-нормален ръкав на времето.
Смятам, че Радев добре осъзнаваше това. Той можеше да трансформира речта си в тъмно проклинание за миналото време, в трагично есе за мрака от който излизаме, само че подходи напълно друго. Опита се да очертае някакво друго бъдеще, да даде капка оптимизъм на един народ, който влезе в клопката на безкрайните избори с тихата вяра за нещо друго, за някаква светлинка в края на тунела, която да подскаже, че цялото това време не е било преливане от пусто в празно, а е имало политически, публичен и честен смисъл. Да, всяка тирада на Румен Радев в последните години се трансформира в мотив за скандал.
Винаги съм имал възприятието, че груповата членска маса на ГЕРБ минути преди настъпването на новата година изтрезнява, зарязва скъпите уискита и мезета и стартира да сумти пред тв приемника като види президента. Тази година отново имаше такива реакции, даже видях, че музата на Недялко Недялков също се е събудила и е написала психеделично стихотворение с доста многоточия, отдадено на мрънкането, че Румен Радев разделял нацията, която желала да се наслаждения на баницата в празничната нощ. Къде видя това разделяне поетът ще остане една от литературните мистерии на вселената. Но това очакване за резюме, това предпочитание някой да уточни светлинката в мрака в действителност ясно демонстрира какво е положението на нацията. Три парламентарни избори, президентски избор в два тура това беше мрачният пейзаж на 2021 година и като прибавим коронавирус рецесията всичко замязя на произведение на Стивън Кинг, което обаче не желае да свършва и се точи постепенно и тъмно към кошмарната безкрайност. Вероятно поради това са основани празниците. Те би трябвало да бележат някакви прочувствени и морални граници в нашата психика, с цел да ни заредят с чувството, че времето не е замръзнало на едно място, а светът се развива.
Може би тъкмо поради това си изискуем опит за взор към това, което ни следва. Защото 2021 година беше като кехлибар, в който политиката стоеше като замръзнало насекомо, само че в този момент към този момент имаме ново държавно управление и хората чакат съответни резултати и някакво оживление в заблатената социална среда. И след 12-годишната будна кома на ГЕРБ, в действителност, ни чакат забавни събития и времена.
Още преди да бъде основано живописното държавно управление на България, доста анализатори с неприкрито зложелателство говореха за това, че този съюз ще бъде подложен на огромни тествания и проби. И даже и да се абстрахираме от иронията, в това отношение те се прави. Тази година страната за първи път ще приема бюджета си през януари. Това ще бъде тежка политическа борба, тъй като ГЕРБ са като притихнала змия, която ще се опита да унищожи всяка естествена и смислена концепция.
Не знам дали ще съумеят, само че знам, че хората ще чакат да видят бюджет с друга философия - не просто дежурното разпределяне на пари в спешни времена, а залагането на съответни промени, с които страната да се отлепи от мрачното безвремие на ГЕРБ. Четирите партии в ръководството излязоха с доста съответна стратегия за дейности и те не би трябвало да имат подозрения, че цялата политологична клиентела на Бойко Борисов ще съска, плюе, разнищва и интригантства за това какво е изпълнено и какво не. А цената на тока и мораториумът върху нея сигурно ще се трансфорат в съществена цел за пукотевица, без значение, че точно ГЕРБ бяха първите, които го предложиха. Защото това ще е другата съществена нишка на тази година - партията на Борисов напълно няма да бъде градивна съпротива, както се кле при започване на Народното събрание.
ГЕРБ от дълго време са навлезли в някакъв сектански ступор и към момента не желаят да признаят и отхвърлят да видят, че хората не ги желаят на власт. С други думи, бюджетът ще е първото огромно тестване на новата коалиция и на нейната дарба да чува хората и да им даде нужната глътка въздух в мрачното време.
Още в края на предходната кошмарна година обаче се видя кой ще е главният проблем, пред който ще се изправи ръководещото болшинство - Иван Гешев и методът по който той е трансформирал прокуратурата в инструмент за политическото си оцеляване. Всички пиар кавги и пиратки като викането на Бойко Рашков като очевидец ясно показват това. Всъщност точно борбата за смяната на прокуратурата е една от най-силните заварки на новото болшинство, тъй като в ръководството влязоха партии, които ясно са декларирали, че Гешев няма никакви учредения да бъде повече основен прокурор на страната.
В края на предходната година из обществените мрежи доста възторг провокира новата правосъдна министърка Надежда Йорданова, която в прав текст изиска оставката на Гешев, и то сега в който той й поднясаше цветя, само че огромната смяна няма да мине единствено с медийни бомби. Тепърва следва огромен парламентарен труд за реформирането на държавното обвиняване, тъй като всички към този момент осъзнаха, че борбата не е с личността на прокурора, с целия модел на обвиняването.
Именно това ще е най-голямото тестване на идната година, тъй като това ще бъде изтощителна позиционна война, и то с човек, който се е запънал страховито и има ресурсите непрекъснато да пуска медийни бомби. Това ще е смяната, която всички българи, които през 2020 година излязоха по площадите, чакат, тъй като тогава те желаеха освен оставката на Борисов и прогонването на Иван Гешев. Смъртоносната въртележка от избори бързо заличи опитите за естетическо опълчване на партии като Демократична България против Българска социалистическа партия и през 2022 година ще би трябвало да забележим тази промяна осъществена. Именно по нея ще бъде оценена обединението.
И другото огромно тестване, което към този момент се кълби на хоризонта, е повишението на геополитическото напрежение към Украйна и опитите България да бъде превърната в самобитен плацдарм. Вече се видя на процедура, че в държавното управление има разнообразни отзиви. Военният министър Стефан Янев разгласи, че самото дислоциране на нови войски у нас ще бъде фактор за повишане на напрежението, само че единствено преди няколко дни Кирил Петков разгласи, че Янев няма право на лично мнение по тематиката.
Очевидно е, че външнополитическият напън е трагичен, само че това е тематика, която сигурно ще повлияе на политическите настроения у нас. Защото този път в Народното събрание имаме блестящо изразена антисистемна партия като " Възраждане ", която ще се закача навръх такива прочувствени тематики като наличието на непознати войски у нас, зелените документи и всичко, което носи публичен и политически заряд. Всички тези проблеми към този момент ги виждаме като очертания и в случай че дотук държавното управление можеше да си разреши лукса да привиква към новата обстановка, то още от първите работни дни на новата година от него към този момент ще изискват съответни дейности, заявки и решения. И дано да не забравяме огромната рецесия, в която се случват всички тези неща -вирусът на никое място не си е тръгнал, а българската здравна система към момента се дави в своите проблеми и нерешени с години компликации. Това ще е другият огромен тест за новата власт - дали ще успее да реагира по-адекватно, дали ще откри метод да увеличи равнището на имунизация, дали ще успее да направи по този начин, че да няма заболели, които да чакат на стълбите пред лечебните заведения, без да получат внимание и грижи.
Всичко това ще се стовари на гърба на кабинета незабавно. Корупционното безвремие на ГЕРБ завърши и всички проблеми се завърнаха със страшна мощ. Въпреки това обаче аз считам, че обединението ще се окаже доста по-трайна, в сравнение с предсказват анализаторите.И повода не е единствено в страха от избори
Това пояснение е явно, елементарно и надлежно не разказва нещата до дъно. Всички партии в ръководството имат свръхзадачата да изчистят политическото пространство от болестта ГЕРБ, да върнат смисъла на институциите и да възкресят демокрацията, тъй като единствено по този начин могат да подсигуряват в действителност почтена конкуренция и невъзможността Борисов да се върне на бял кон. Във всичките си разбори придворната политология на ГЕРБ не съумя да види тъкмо това - че партиите най-сетне се схванаха, тъй като схванаха, че поотделно не могат да изрежат този израстък.
И в случай че изрязването стартира качествено, ръководството ще получи нов заем на доверие, задоволително дълъг за всички набелязани промени. Казвам ви почтено - аз съм българин и скептицизмът е моята естествена среда на живот. Но за първи път от доста време насам си разрешавам да виждам малко по-оптимистично на обстановката у нас. Все още страхливо. Неуверено. На като начало не е малко.
Автор: Алексанъдр Симов/в. Галерия
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ